Меню Затваряне

Поднебесната злоба

Проф. Андрей Зубов

Проф. Андрей Зубов

Днес на неделната литургия се чете един фрагмент от писмото на апостол Павел до християните в Ефес, който имаше особена съдба в съветско време. Това са редове от шестата глава на посланието, които бяха забранени за цитиране в проповедите и в църковните публикации. Спомням си, че в края на 70-те години донесох статия за преп. Варлаам Хутински в списанието на Московската патриаршия, която съдържаше тези редове: „облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“. И един опитен възрастен редактор с тъжни очи, видели всичко, с уморено лице ми каза безстрастно: „Забранено ни е да публикуваме или произнасяме тези думи от Посланието до ефесяните извън богослужебното им четене. Ще трябва да ги премахнете“.

Едва с течение на времето разбрах, че в тези думи и в цялото днешно четиво от Ефесяни 6:10-17, се крие същността на духовната война. И тъй като болшевишката власт беше изключително материалистична само в очите на невежите, а всъщност беше нашествие в нашия свят на сатанизма в неговите най-откровено безбожни и човеконенавистни форми, тя се пазеше от разобличение, като забраняваше тези думи.

Но в тези слова се крие не толкова пасивно признание, колкото ефективно оръжие в борбата срещу дявола и неговите паднали ангели. Същността на духовния подвиг е да разберем за себе си, че „нашата борба не е срещу плът и кръв“, тоест не е срещу хората, а срещу тези, които всъщност владеят света в сегашното му паднало състояние – това са „поднебесните духове на злобата“. „Поднебесие” е всичко това, което се намира под небето. И то е пълно със злоба, която се създава от сатанинските духове чрез съзнателните им злодеяния. Те го създават не сами (сами по себе си духовете са безсилни), а само и изключително чрез хората, овладявайки свободната им воля. Не е трудно за злия дух да овладее волята на един паднал, егоистичен, нарцистичен човек. И това не изисква насилие. Духовете неусетно убеждават такъв неопитен себелюбец, че техните, злите желания на духовете, са негови собствени добри стремежи, че именно той, себелюбецът, желае и мрази, завладява нещо и отхвърля и унищожава нещо. А самите зли духове сякаш изобщо ги няма.

Има хора, които са хубави за едни, неприятни за други, добри за едни, зли за други. Хората са приятели с един, а враждуват с друг. Това може да са семейни вражди между родители и деца, съпруг и съпруга, може да са и политически вражди между леви и десни, между еколози и икономически прагматици, между поддръжници и противници на миграционните ограничения. Това могат да бъдат междуетнически конфликти и войни, като сегашните между Русия и Украйна, Израел и Палестина.

Във всички тези конфликти си имаме работа с хора – да ограничаваме опасните за нас, или да се изолираме от тях. Във войните се налага да се пролива кръв и както виждаме днес – дори реки от кръв. Това е познато и, уви, обичайно за нашето общество.

Необичайно е това, което учи апостол ап. Павел и което беше толкова омразно за болшевишките чекисти, които управляваха и все още управляват Русия. Апостол Павел учи, че не трябва да допускаме да бъдем измамени от Сатана и да смятаме хората като такива – за врагове. Дори когато предизвикват злоба, жестокости и смърт, те са само инструменти на Сатана. И ние трябва да водим война срещу Сатана, чиито планове, както пише същият ап. Павел, „не са ни непознати“. Той говори и за оръжията на тази борба: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира, а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“.

Както виждаме, апостолът изброява материалните оръжия на воините от неговата епоха, но им дава духовна перспектива, тъй като духовете на злото не могат да бъдат победени със стоманени мечове и кожени щитове. Оръжията могат да победят хората, обладани от зъл дух, и дори да ги убият, но какъв е смисълът? Чрез собствената си злоба и убийството ние самите ще допуснем в себе си същите поднебесни духове на злобата – от тези, които сме убили, те ще преминат и ще влязат в нас.

Но има абсолютно непобедимо оръжие срещу духовете на злото – това е любовта към врага, желанието той да се вразуми и да се спаси, разбирането на простия факт, че врагът не без причина и не без наша вина се е осатанил срещу нас. Защитавайки се от злия човек, дори да се наложи да вдигнем стоманен меч срещу него в битката, ние трябва да скърбим, че ние самите, поне отчасти, сме го довели до осатаняване. И като осъзнаваме това, ако е възможно, да коригираме себе си и по този начин да изправяме и него. Без молитва, вяра и духовно разсъждение това осъзнаване не може да бъде постигнато. Но с тези оръжия за духовна бран това е възможно! „Молете се за тези, които ви мразят” – тези думи неслучайно са казани от Иисус.

Много е просто да провериш себе си дали имаш любов към враговете. Какво искате? Да ги унищожите като опасни насекоми, или искате те да се покаят и да живеят в приятелство с вас? Отговорете си сами на този въпрос.

Вашето бъдеще зависи от вашия отговор. Ако искате смъртта на врага, неговото унищожение, неговото страдание – то вие самите ще започнете да бъдете овладявани от същите поднебесни духове на злобата, и тогава вашето страдание и вашата бран ще бъдат безкрайни. Но ако сте в състояние да обичате врага си и да видите вината си за неговото ожесточение, вие сте победили злия дух. Борете се с врага не с озлобление, а със съкрушение на сърцето. Не разчовечавайте врага, но напротив, виждайте в него един нещастник, обладан от злото. Победете обладания, но не му отмъщавайте, а го излекувайте с мъдрост и любов. Не мразете победения, а му простете, като се поправяте за лошото, което сте му причинили – било то съпруг, който ви е изневерил, или враг, който е пожелал вашите земи.

По този начин „поднебесната злоба“ ще изчезне от вашите взаимоотношения с хората и духът, който я разпространява, ще бъде изгонен от сърцата, които доскоро са се ненавиждали яростно. Зная примери за такива правилни решения както в живота на отделни семейства, така и в живота на народите, но, уви, те са рядкост. Техният плод обаче винаги е щастие и дълъг мир. Помислете сами и може би и вие ще си спомните за такива случаи.

И точно заради това болшевишките сатанисти ужасно се страхуваха от редовете на шеста глава от Посланието на апостол Павел към християните в Ефес. Сатаната, който властва над тях знае, че не може да бъде изгонен по никакъв друг начин, освен чрез любовта!

—————

Превод: архим. Никанор Мишков

Източник: Лична страница на Андрей Зубов

Posted in Беседи

Вижте още: