Ренета Трифонова
Белградският Център за геостратегически изследвания, ръководен от Драгана Трифкович, продължава инициативите си, насочени срещу политиката на Вселенската патриаршия и решенията ѝ, свързани с украинския църковен въпрос. Последната инициатива на центъра е представянето на т.нар. „Международен съвет за защита на православния каноничен ред“ – частна структура, която не е орган на нито една поместна православна църква, но явно се представя като защитник на църковните канони. Тази инициатива подробно е описана в сайта Евразийски медиен форум.
Първата публична инициатива на съвета е международната конференция „Защита на религиозните права и православното наследство“, проведена през април 2026 г. в Белград. Според собствените му представяния съветът има за цел да противодейства на това, което неговите организатори определят като политическа намеса в църковните дела, като основните акценти са поставени върху украинския църковен въпрос, ролята на Вселенската патриаршия и критиката към съвременния икуменически диалог.
Инициативата се вписва в поредица от действия на Центъра за геостратегически изследвания, насочени срещу Вселенския патриарх Вартоломей. През март 2025 г. центърът организира в Белград конференция под заглавие „Константинополската патриаршия като инструмент на политиката, разрушителната дейност на патриарх Вартоломей“, в която участва и запорожкият митрополит Лука Коваленко от Украинската православна църква чрез онлайн включване.
Тези инициативи не представляват официална позиция на Православната църква като цяло и не са организирани като форуми на поместните православни църкви. Те са част от неправителствени и обществени платформи, които използват богословски език при участието си в по-широки политически и геополитически спорове.
Особено място в тези инициативи заема темата за икуменизма и антиикуменизма, която е все още спорна и невралгична част от църковните дебати и по тези въпроси има не само много спекулации, но и разколнически нагласи заради „чистотата на вярата“. Затова и този нов „международен съвет“ се обръща към тази таргет група от православни християни, но стрелите не засягат икуменизма на Московската патриаршия, а единствено и само Константинопол. Освен това, в представяните от организаторите материали той не е разглеждан само като богословски спор относно формите и границите на междухристиянския диалог, а като част от по-широкия наратив за западно влияние, политическа намеса и „заплаха за православната идентичност“.
Това обяснява защо икуменизмът се превръща в основна тема на подобни форуми. В България и в други православни страни критиката към икуменизма от десетилетия присъства в крайни консервативни и зилотски среди. Свързването ѝ с темите за Украйна, Вселенската патриаршия и противопоставянето на Запада разширява нейното влияние сред аудитории, които традиционно са чувствителни към подобни послания.
Драгана Трифкович и мрежата около инициативите
Централна фигура в тези инициативи е Драгана Трифкович – директор на Центъра за геостратегически изследвания и участник в кампании, защитаващи позициите на УПЦ в украинския църковен спор.
През последните години тя участва в редица прояви, свързани с критика към Вселенската патриаршия и към решенията ѝ по украинския въпрос. През април 2025 г. руското издание „Украина.ру“ съобщи, че Трифкович е била уведомена на границата в Австрия за наложена забрана за влизане в Шенгенската зона за срок от три години. Според нейните собствени думи тя свързва тази мярка с обществената си дейност и позициите си по международни и църковни въпроси (Драгана Трифковович получи забрана за влизане в Шенгенското пространство • Християнство.бг).
„Майка Църква“ и спорът за първенството
Един от основните акценти на конференцията е критиката към употребата на понятието „Майка Църква“ по отношение на Константинополската патриаршия.
В доклада си „Майката Църква и изопачаването на съборната еклисиология“ архимандрит Дионисий Шленов – професор във Филологическия факултет на Московската духовна академия – представя тезата, че в светоотеческата традиция „Майка Църква“ е „едната, свята, вселенска и апостолска Църква, която ражда вярващите чрез кръщението и ги води към спасението, а не някоя конкретна местна Църква, притежаваща специална власт над другите“.
В изложението си Шленов представя някои съвременни разбирания за ролята на Константинополската патриаршия като отклонение от съборната традиция, твърдейки, че те водят до модел на „надместна власт“ на една поместна църква.
Така на този новосформиран „Международен съвет за защита на православния каноничен ред“ богословският спор около понятието „Майка Църква“ се поставя в контекста на по-широкия политически конфликт около мястото на Вселенската патриаршия в православния свят и особено около украинския църковен въпрос.
Икуменизмът и спорът за ролята на Вселенската патриаршия
В същата посока е и докладът на Драгана Трифкович, озаглавен „Икуменизмът и предефинирането на православната идентичност в контекста на съвременните геополитически процеси“. Още самото заглавие поставя темата в определена рамка – не само като богословски въпрос за отношенията между християнските общности, а като част от по-широк конфликт, свързан с културна, политическа и цивилизационна идентичност.
В материалите на форума икуменизмът е представен не като спорно направление в съвременния християнски диалог, а като явление, свързвано с промяна в разбирането за Църквата, с влияние на западни политически и религиозни модели и с предполагаемо отслабване на православната идентичност. Тази интерпретация е характерна за част от антиикуменическите среди, които разглеждат междуцърковния диалог не като възможност за свидетелство, богословски обмен и търсене на общи решения, а преди всичко като риск от догматическо отстъпление.
Показателно е обаче, че в подобни форуми рядко се обсъжда историческата роля на Руската православна църква в икуменическото движение. През съветската епоха Московската патриаршия активно се включва в международните икуменически структури и е сред значимите православни участници в този процес. Днес обаче същото понятие често се представя в определени среди като заплаха за православната идентичност.
Тази промяна в акцента показва, че в подобни инициативи икуменизмът нерядко функционира само като политически маркер. Критиката към икуменическия диалог се насочва предимно към отношенията между православни църкви и християнски общности в Западна Европа и Северна Америка, както и към ролята на Вселенската патриаршия в тези процеси. Така една сложна богословска тема се включва в по-широкия разказ за противопоставяне между „традиционното православие“ и предполагаемото западно влияние.
Всичко това е още един показателен пример за характера на т.нар. „Международен съвет за защита на православния каноничен ред“. Вместо да се ограничава до богословски анализ на църковния ред, съветът изглежда като платформа, която използва църковни понятия и спорове като част от по-широка идеологическа и геополитическа кампания срещу Вселенската патриаршия и съвременния междуцърковен диалог.
„Фенер“ и спорът за първенството
Критиката към Вселенската патриаршия е централна и в други доклади на конференцията.
Георгиос Трамбулис, гръцки богослов и главен редактор на изданието „Orthodoxos Typos“, представя тема, публикувана като „Егоизмът, суетата и гордостта създават проблеми на Фенер“. Самото използване на понятието „Фенер“ като обозначение на Вселенската патриаршия показва, че докладът е насочен към критика на конкретна църковна институция.
В своето изложение Трамбулис защитава тезата, че единството на Православната църква се основава на общата вяра, евхаристийното общение и съборността, а не на административната власт на един църковен център. Според него опитите на Вселенската патриаршия да разшири разбирането за първенството на честта представляват отклонение от православната традиция и се доближават до модел, който той сравнява с папското първенство.
Това е част от по-широкия спор между Константинопол и Москва относно ролята и правомощията на Вселенската патриаршия. Особено след предоставянето на автокефалия на Православната църква на Украйна през 2019 г. този спор придоби не само богословско, но и значително политическо измерение.
В случая с подобни конференции богословските аргументи се поставят в рамката на по-широк наратив, в който Вселенската патриаршия е представяна като институция, подложена на западно политическо влияние, а защитата на определено разбиране за „каноничен ред“ е основен мобилизиращ лозунг.
Икуменизмът като идеологически маркер
Друг участник във форума – Горан Игич – представя икуменизма като явление, свързано с „вестернизация“ и политическо влияние. В тази интерпретация икуменическото движение не е разглеждано като сложен исторически процес, в който участват различни християнски общности с различни позиции, а като идеологически проект, който според участниците води до релативизиране на православното учение.
Подобна рамка се вижда и в изказването на монах Паисий Кареотис от Света гора, който разглежда икуменизма като движение, възникнало в протестантска среда и постепенно довело, според него, до промяна в разбирането за природата на Църквата.
Георгиос Каралис, специалист по патрология, също поставя акцент върху предполагаемите богословски последици от съвременните форми на икуменическия диалог, свързвайки ги с промени в разбирането за единството на Църквата, първенството и съборността.
Подобна перспектива се вижда и в доклада на проф. Владимир Димитриевич на тема „Религиозната толерантност не е икуменизъм: православният отговор на религиозния глобализъм“. В него се прави разграничение между религиозната толерантност като традиционна християнска добродетел, предполагаща уважение към другия човек, и икуменизма, представен като съвременно движение, което според автора води до релативизиране на догматическите различия и до стремеж към надконфесионално религиозно единство.
Общото между тези изказвания е, че икуменизмът е представен не като предмет на богословски спор, а като символ на по-широко противопоставяне – между „традиционното православие“ и процеси, определяни като западно влияние.
Когато богословският език се превръща в политически инструмент
Един от най-съществените аспекти на форума е начинът, по който богословски понятия като „каноничен ред“, „съборност“, „Майка Църква“, „първенство“ и „икуменизъм“ се включват в актуални политически и геополитически спорове.
В представените материали икуменизмът почти не присъства като самостоятелен богословски въпрос. Той е свързан с понятия като „вестернизация“, „външно влияние“, „заплаха за православната идентичност“ и „политическа инструментализация“. По този начин една сложна тема от живота на християнските църкви се превръща в идеологически маркер.
Поместните православни църкви обаче разглеждат тези въпроси в рамките на своите синодални и междуправославни механизми, а не чрез частни структури, които претендират да говорят от името на православието.
Именно тук се намира основният проблем с инициативи като „Международния съвет за защита на православния каноничен ред“. Създаден от неправителствена структура, а не от поместна православна църква, той използва езика на каноничността и защитата на православието, за да подкрепи конкретна позиция в един от най-острите конфликти в съвременния православен свят.
Българският контекст
Тези инициативи не остават ограничени до Сърбия. През последните години представители на същите среди участваха и в прояви в България, където намират подкрепа сред малки, но активни антиикуменически кръгове. Сред участниците в подобни събития е и Запорожкият митрополит Лука Коваленко от Украинската православна църква (УПЦ), който последователно защитава руските позиции в конфликта около украинския църковен въпрос.
В тези инициативи участваха в пресклуба на БТА и представители на Българската православна църква, сред които духовник от Ловчанска епархия. Това участие не представлява официална позиция на епархията или на Светия Синод на БПЦ, но не става без благословение от епархийския архиерей, което показва, че посланията на подобни форуми намират отклик и сред отделни клирици и православни среди в България.
Присъствието на фигури като митрополит Лука Коваленко в конференции на такива форуми и участието на местни духовници в подобни прояви показват начина, по който отделни мрежи от организации, обществени активисти и църковни представители свързват темите за УПЦ, Вселенската патриаршия, икуменизма и „защитата на православния ред“ в един общ идеологически наратив.
В този контекст конференциите, организирани от Центъра за геостратегически изследвания в Белград, следва да бъдат разглеждани като част от по-широка информационна и пропагандна среда, в която богословската терминология се използва за формиране на обществени нагласи по теми като войната в Украйна, отношенията с Русия и ролята на Вселенската патриаршия.
