Познаването на Бога не е само знание за Бога. Ако последното не доведе до първото, то няма стойност във вечността и дори може да окаже пречка за истински живот в Бога.
Ако някой е доволен от наличното в интелектуално си съзнание, той може да е сляп за действителното си състояние.Заповядано ни е да обичаме Бог „с всичкия си разум“.
На пръв поглед изглежда странно, че разумът трябва да работи по любов, а не чрез теоретична мисъл. Но това ни показва, че познанието за Бога се постига посредством лично общуване с Него.
Учителите служат на тази тайна. Нашето представяне на учението трябва да подтиква всяко отделно дете да се стреми към Бога с любов. Иначе провокираме отрицателна реакция със своите „празни повторения“. Дори повторенията трябва да вдъхват Живота в реалния живот на детето.
Фактите, които преподаваме, са щипките, с които закачаме живия опит. Вдъхновението за живот в Христа е по-важно от правилното усвояване а информацията. Програмата за часовете по религия може в днешно време да е богата и много интересна – никога не оставяме без факти или хора, за които да говорим, – но тя не е сама по себе си цел, а потенциален извор за подсилване на вярата и вдъхновението.
––––––––-
Из книгата на монахиня Магдалена „Разговори с децата: Споделянето на вярата“