Поклонение до аязмото на св. Сейриол и разказ за житието на уелския отшелник

Нашето поклонение до аязмото на св. Сейриол започна на 29 юни с начална точка Пеменмар в Северен Уейлс. След кратък обяд на този плаж се отправихме с колите към манастира Пенмон с църква, посветена на Св. Сейриол и лековит извор до него. След около четиридесет минути южно по Експрес Магистрала А55 пристигнахме на указанато място. През бариерата на манастира се стига до брега с фара, от където се вижда малкия частен остров Пъфин. На брега имахме кратка беседа за живота на св. Сейриол.

Ангълси или остров Ангълси (уелско име – Ynys Mon) е остров (и графство), разположен на северозападния бряг на Уелс, който е отделен от него от пролива Менай. Първите християнски отшелници се появяват тук през V век. Православното християнство процъфтява тук в продължение на няколко века до викингските набези през IX в. Много свети мъже и жени са живели и са се молили тук; за това свидетелстват многобройните оцелели ранни църкви, манастирски руини, свещени кладенци, древни кръстове и отшелнически келии на острова.

„Свети Сейриол, уелски отшелник и син на крал, живял през VI век. Светецът е живял като отшелник на остров Ангълси, където все още съществуват малката му келия тип „пчелна пита“ и свещения кладенец. Според преданието той е бил близък приятел на друг уелски аскет, свети Киби, и светите приятели са обикаляли острова заедно в мълчалива молитва. Запазените средновековни истории разказват за чудеса, извършени от божиите мъже Сейриол и Киби, които живеели съответно в източен и западен Ангълси. И двамата са почитани като светци-покровители на Ангълси и се казвало, че „молитвите им изцяло защитавали острова“.

Учениците на св. Сейриол построили манастир близо до Пенмон в югоизточния край на Ангълси и Сейриол станал първият му игумен. По-късно Пенмон се превръща в един от най-големите островни монашески центрове в Уелс; той е посветен на свети Сейриол и православният аскетичен живот тук процъфтява до Х век.

Забележително е, че два келтски кръста от X в., издигнати на манастирските порти преди пристигането на викингите, както и купелът от същия период, не само са оцелели след нашествието на пиратите, но са запазени и до днес. Около 1123 г. старата дървена църква в Пенмон е възстановена от камък, а през следващия XIII в. тук е основано голямо Римокатолическо абатство на Августинците. Те обичали да възстановяват древни светилища, затова запазили тук това, което можело да се съхрани от келтския период.

Това абатство е разпуснато през 1538 г. по време на Реформацията, но много от неговите сгради или техните руини все още са повече или по-малко запазени. Най-старата част на сегашната църква датира от 1140 г., а поклонниците могат да видят тук спалнята на монасите, манастирската трапезария и келията на игумена. Свещеният кладенец на Пенмон, използван от свети Сейриол и неговите монаси още през VI в. за питейна вода и за кръщенета, дава вода тук и днес. Днес Пенмон е малко селце и има сведения за чудеса на изцеление от неговата вода.

Подобно на много други светци в келтските земи, свети Сейриол може би е пътувал много по море, основавайки параклиси и изграждайки отшелнически келии. В края на живота си светецът се оттегля на малкия остров Ynys-Seiriol („островът на Сейриол“) край Ангълси, където живее като отшелник и построява малък манастир. По-късно островът е преименуван на Пристхолм („островът на свещеника“), но съвременното му име е Островът на пуфините. Свети Сейриол вероятно е починал на този остров; сега той е необитаем, но тук все още могат да се видят ранните руини на някога проспериращ манастир, основан от св. Сейриол, вероятно като зависим от Пенмон, както и древна кула.

Свети Сейриол е един от многобройните островни светци, които са водили самотен живот в малки отшелнически келии на малки острови край бреговете на Уелс, Шотландия и Ирландия. По-късно на местата на техните скитове се появяват манастири. В целия Ангълси има много други запазени светилища, тясно свързани с многобройни светци и отшелници, живели тук в златната епоха на „Тебаида на уелските светци“. Друг също толкова важен островен център на християнството в Уелс е Бардси. Както на Пенмон, така и на остров Пуфин (все още неофициално известен като Ynys Seiriol) има църква, посветена на св. Сейриол.

В пет часа, местно време след беседата до фара се отправихме за благословение от водата на аязмото и след това вечерня в църквата, с което нашият ден приключи.

Тръгнахме си с пълни души и сърца от пребиваването ни на това свято място в присъствието на св. Сейриол и светия му живот. Пожелавам и на вас, които четете този кратък пътепис да отидете на поклонение тук и да се уверите сами.

От мен – Младен, по моитвите на св. Сейриол, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!