Християнство.бг
Младен Янев
Поклонение на св. Уинифред в Холиуел, Уелс – 4 Октомври, 2025
Скъпи братя и сестри, пиша ви от едно от свещените места на Британските острови. Тук в малкото градче Холиуел, намиращо се на около 15 мин. от границата на средна Англия и Уелс, се състоя 39-то поклонение в памет на възкресената св. Уинифред. Това поклонение беше организирано от Архиепископията на Тиатира в диоцеза на Вселенската патриаршия на Британските острови.
Придвижването дотам е леко от средна Англия, например, от гр. Стоук на Трент е около 1:30 мин. с кола по магистрали М6, М56 и М55 Експрес-Уелс. Подобно е отдалечението от градове Манчестър и Ливърпул, като съответно може да отнеме около час до час и половина, ако сте в по-отдалечените части на Манчестър. За любителите на традиционния поход пеша в пресечена местност е седем часа преход от гръцкоправославната църква „Св. Барбара“ (св. Варвара) в гр. Честър с предстоятел отец Йоан Петков от България. Тръгва се оттам в 2 ч. след полунощ и се стига навреме за началото в 10 ч. на утринната и литургията след нея. Адресът е: Plessington House, Greenfield St, Holywell CH8 7PN.
Ние се придвижихме с автомобил (отец Самуил от Антиохийската църква „Свето Възкресение“ в Стоук на Трент, иподяконът иконограф Терънс и моя милост, Младен-Паисий-Инокентий). Пътувахме в буря със силен вятър и дъжд и водехме разговор за времето. И в един момент си помислих: „Не е важно какво е времето около нас, а какво е духовното време вътре в нас. Слава на Бога!“.
За наше щастие, когато пристигнахме, вече бяха дошли 6-7 свещеници и това още повече повдигна духовното ни настроение.
Малко е останало в църковното предание за света Уинифред, но това малко е обградено с много вяра и изцеления. Родена в 635 г. в община Флинтшир и починала в 660 г. в Гуитерин, св. Уинифред става много известна от началото на XII век, когато множество вярващи започват да се стичат при свещения извор (аязмо) за изцеление от различни болести. Според преданието един таен ухажор на красивата св. Уинифред на име Карадог бил разгневен, когато тя му отказала да се омъжи за него, защото искала да се замонаши.
Обхванат от бесове, той я обезглавил и на мястото, където паднала главата ѝ, бликнал извор. Бог не изоставя Своите раби и като по чудо главата ѝ била отново присъединена към тялото с помощта на нейния чичо св. Бейно, който по Божи промисъл минавал оттам в това време. Като видял убиеца на света Уинифред, св. Бейно призовал проклятие свише и Карадог мигом паднал мъртъв. Според друго предание земята се отворила изпод краката на убиеца и той бил погълнат начаса.
След това св. Бейно напуснал Холиуел и се завърнал в Канарфин, близо до Бангор, който е бил главен архиепископски център на Уелс в миналите векове. Този замък е най-запазеният до днес в страната. Известен е и с коронясването на Чарлз III за принц на Уелс през 1969 г. (сега крал Чарлз на Англия и Уелс), по на юг по бреговете на Уелс.
Преди да си тръгне, казва преданието, той седнал на един камък, който сега се намира във външния басейн на аязмото и дал обещание: „Този, който на това място помоли три пъти за каквото и да е благо от Бога в името на св. Уинифред, ще получи благодатта, за която е молил, ако това е спасително за неговата душа“.
След около осем години, прекарани в Холиуел, св. Уинифред била осенена да напусне манастира и да се засели във вътрешността на страната. Тръгвайки по пътя на поклонението, намира място на тишина и спокойствие. Знае се, че пристига в Гуидерин близо до извора на реката Елви. По-късно става монахиня и след това игумения в манастира Гуидерин, община Денбигшир.
Свещеният извор при Холиуел е едно от малкото места за поклонение, запазили се от опустошителните действия на крал Хенри VIII (1491-1547 г.), който безбожно осквернил и разрушил манастири и църкви, унищожил мощи на светци в Англия и Уелс. Малкото запазено е по молитвите на майка му Елизабет Йоркска, която била силно вярваща жена. По негово време започнала реформацията в Римокатолическата църква и кралят я подкрепил като важно средство за укрепване на неговия абсолютизъм и запълване на кралската хазна.
Запазеното от св. Уинифред е част от дреха и кости на светицата.
Паметта ѝ се чества на 3 ноември в Англия и Уелс.
След литургията излязохме на лития до аязмото, към което има изградена каменна постройка и басейн за потапяне на вярващите. От сутрешния дъжд преди литургията бях все още мокър и полъхът на вятъра ме срази. Но – милостив Господ! – някой от вярващите видял, че ми е студено и ми предложи топла чаша вода. Слава на Бога за такива моменти! Наистина те кара да се чувстваш подкрепян от Божията ръка и ти напомня Неговото величие и постоянно присъствие.
Докато течеше освещаването на водите, ние всички заедно се бяхме скупчили около аязмото и наблюдавахме хвърлянето на кръста във водите. Точно тогава пред погледа ми попадна така добре познатата каменна колона (камъкът, на който св. Бейно бил седнал, както е описано по-горе в разказа), на която, като се вгледах, видях издълбани имената на вярващите, които са получили изцеление. Последва благославяне със светена вода и поклонение на мощите. Всеки успя да си вземе светена вода от извора и да занесе до своята енория и до дома.
Следващата година ще се празнува 40-та годишнина, откакто Тиатирската архиепископия организира това поклонение за всички православни християни в страната. Въпреки че викарият Мелитински епископ Максим поради болест не можа да вземе участие, надяваме се той и архиепископ Никита да бъдат с нас следващия път, а така също и всички вие, които четете този кратък пътепис.
Източници: Лични архиви и Уикипедия
