Ренета Трифонова
Красимира-Мария Драгулева-Бойковска
Следващото незабравимо преживяване ни очаква в построения през IV-ти век манастир, посветен на светия Кръст Господен. За основаването му послужило предание, което ние никога не сме чували, тъй като е скрито в богослужебните книги на църковно-славянски език – богослужебните книги, които са Terra Incognita (непозната земя-лат.) за нас богомолците. Каква трагедия! Да не разбираме какво се пее и чете на певницата, да не държим в ръцете си превода на всичко, та да можем задълбочено да изучаваме вярата си! Колко много от Свещеното Предание въобще не подозираме, че съществува.
Матушка Силуана приковава вниманието ни с вълнуващия разказ от Свещеното Предание за Кръстното дърво с трите корони, за което се пее в църковните песни, които ние не разбираме и не чуваме…
След бягството от Содом, дъщерите на племенника на Авраам – Лот, уплашени, че ще останат без потомство, опили баща си с вино. (Както при Ной, и тук прекаляването с винопиенето се явява зло средство на дявола против венеца на Божието творение -човека). Опили баща си с вино и една след друга влезли при него през нощта. На утрото Лот изтрезнял, осъзнал какъв грях е сторил и започнал горещо да се кае. В сърдечното си съкрушение, потърсил нравствена опора в своя чичо – Авраам. При посещението си при Авраам, Трите Ангела (старозаветното явяване на Пресветата Троица), оставили на Авраам трите си пътнически тояги (жезли) – клонове от кедър, бор и кипарис.
Когато Лот му се оплакал за греха си, Авраам му дал тоягите и му заръчал да ги посади в долината и всеки ден да ги полива с вода от река Йордан. Лот ги посадил в тази долина, отстояща на доста голямо разстояние от реката и прилежно ги поливал, което съвсем не било лесно дело, а тежък, изнурителен труд. Ту конят разсипвал водата, ту разбойници я изпивали и Лот трябвало още веднъж да измине дългия път до река Йордан и обратно, за да полее тоягите.
Това продължило 40 години, докато Бог дал знак, че е простил греха му – трите тояги се страснали една в друга и израсло могъщо дърво с един дънер и три корони – на кипарис, бор и кедър. Векове по-късно, когато за построяването на Соломоновия храм търсили най-добрите дървета – също и в тази долина – отсечено било и то, и пренесено на строежа, но не пасвало на нито едно място – ту било прекалено дълго, ту много късо, затова го отхвърлили и то с години лежало във вода.
Станало като желязо. Така се съхранило до осъждането на Спасителя. Именно от това дърво бил направен светият Кръст Христов, както се пее в църковните песни, които ние дори не подозираме, че съществуват … Ако не беше поклонничеството ни, никога не бихме научили тази толкова вълнуваща частица от историята на християнството.
Храмът над мястото, където е расло тайнственото дърво и манастирът към него, били построени от св. Константин Велики и подарени на грузинския цар Мириам, обърнат в християнството от св. Нина. Нееднократно разрушаван и възстановяван, той до XVII век принадлежал на грузинците, които по-късно го продали на гръцкия патриарх, а сега е трипрестолен гръцки храм, със стенописи, които постоянно се рушат, може би защото са академични, а не канонични.
Вървим по проход вляво. Сребърен кръг сочи мястото, където израсло тайнственото дърво, а по стените е изобразена историята му. Матушка Силуана ни изпитва: знае ли някой защо тук се намира и икона на св. Мария Египетска? Отново Църковното Предание, вложено в песни и стихири…
Естествено, никой не знае и тя ни разказва. Красивата, лекомислена Мария дошла от Египет в Йерусалим не за поклонничество, а със съвсем други намерения. Целият народ влязъл в храма ‘’Възкресение’’, за да се поклони на Кръста на Голгота. Тръгнала с хората и тя, но неведома сила я отблъснала и не й позволявала да се поклони на светия Кръст, докато не настъпило дълбокото нейно покаяние, в което прекарала 47 години отвъд реката Йордан, като отшелница, без да види жива душа до срещата си със св. Зосима, който я причастил преди смъртта й.
Четиридесетгодишно е покаянието и тежките трудове за спасението на душата при Лот. Четиридесет и седемгодишно е покаянието на св. Мария Египетска и отшелничеството й в името на спасението. Бъдещият магистър-богослов Гергана Анчева, която не беше с нас на поклонничеството, дава прекрасно – дълбоко и човечно тълкувание на историята за Кръстното дърво:
“Само от това дърво можело да бъде направен Кръстът Христов, защото дървото е плод на десетилетно всесърдечно съкрушение и покаяние. То е дар от Пресветата Троица, така както и Божието Домостроителство за спасението на човешките души е дар за всеки човек, но израства благодарение на искреното разкаяние на Лот за проявената слабост, довела до опиването му и последвалото кръвосмешение с дъщерите му. Разкаянието дава на Лот силата да прояви изключително търпение – да полива трите тояги, колкото и трудно да е това. Ден след ден, година след година Лот изминава разстоянието до реката и обратно, без отегчение и без ропот, изпълнен със съкрушение за греха си, но и с непоколебима вяра в Божието милосърдие, просейки непрекъснато прошка от Бога за греха си.“
И прошката идва! След четиридесет години! Дървото израства – стволовете на трите тояги са се слели в един дънер, но с три корони, така, както Господ е един, но в три Лица. Дървото израства благодарение на покайно-молитвените трудове, и то е единственото, от което можел да бъде направен спасителният Кръст Господен, така както покаянието е било и ще бъде единственият път към спасението на човешката душа, извеждайки хората като Лот и св. Мария Египетска до осъзнаването на греха, до борбата за преодоляването му, до примирението и възсъединението с Бога.
Трите дръвчета са дар от Пресветата Троица. Божието Домостроителство за спасението на човешките души е дар за всеки човек. Ако не бяха обаче покайните и прилежни трудове на Лот, от Божия дар не би израстнало Кръстното дърво. Ако не беше покаянието за греха на св. Мария Египетска, тя не щеше да успее да се докосне до Спасителния Христов Кръст и да има силите да изостави порочния си живот. Бог на Кръста е поел върху Себе Си всичките човешки грехове, но няма ли го покаянието, не можем да стигнем до спасението, което Той ни е осигурил.
—————-
Изображение: pastir.bg
