Меню Затваряне

Поклонническо пътуване до Светата земя

Красимира-Мария Драгулева-Бойковска
Куполът на базиликата “Рождество Христово”

Красимира-Мария  Драгулева-Бойковска

Витлеем

Поклонничеството започва първо с Подворието на манастира ‘’Св. Сава Освещени’’ – с храма ‘’Рождество Христово’’ в полето на пастирите, където ангели Божии възвестяват на Витлеемските пастири раждането на Спасителя Христос. През  IV век света Елена построила голям храм над пещерата, в която се намирали пастирите в момента на Благовестието. През VI век на това място св. император Юстиниан построил голям християнски храм, разрушен от персийското нашествие в VII-ми век, а построеният по-късно на неговото място храм с манастир бил разрушен в XI-ти век. Запазила се е само пещерата на пастирите, като единствено място за поклонение на християните през ислямското владичество.

През 1972г. на мястото на развалините започва строеж на нова гръцка църква, довършена през 1985г., с прекрасни канонични новогръцки стенописи. На кръглите колони са изписани светци в цял ръст, а гредите на тавана са с изящна флорална и геометрична декорация. На сводестите прозорци има цветни витражи, в които светлината се пречупва и залива църквата с огнени отблясъци. Дъхът на човека секва пред голямата, сякаш неръкотворна, красота, а в действителност сътворена от православните братя гърци в наше време. При археологическите разкопки са намерени останки от древния храм, чийто фундамент, части от колони и мозайки от пода, могат да се видят в експозицията отвън. Тази църква е под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия. Богослуженията се извършват от арабско духовенство, а миряните са все палестинци.

Влизаме в пещерния храм с хубав трироден иконостас, изписан също в прекрасния новогръцки каноничен стил. Благоговейно се покланяме и целуваме камъка, на който стоял ангелът-благовестител на пастирите. Научаваме още нещо, което се пее в църковните песни, но на нас никой не ни го превежда. Бог избрал именно тези трима пастири да чуят първи сред хората благата вест, защото те оставили овцете си и побързали да отидат да се поклонят на Младенеца. Те предпочели духовното пред материалното и станали първите благовестници сред хората. По тяхно искане, те са погребани на това място.

Изпълнени с чувства, каквито с думи не могат да се опишат, забързваме към рейсчето, за да ни отведе в следващата светиня. Минаваме покрай гробницата на Рахил, любимата втора жена на св. патриарх Яков.

Рейсчето ни отвежда в последната за първия ден светиня – базиликата ‘’Рождество Христово’’ във Витлеем.

Древният град Витлеем, в Свещеното Писание – Ефрон, се споменава като дом Давидов и мястото на неговото избиране и помазване за цар. Според думите на пророците, тук е трябвало да се роди Иисус Христос. ‘’През ония дни излезе от Кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя … И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна о Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречем Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди, и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се, ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Йосиф, и младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано’’ (Лк. 2:1, 3-19).

Оттогава, вече 2000 години, Витлеем е християнски град. Сърцето на града – това е базиликата ‘’Рождество Христово’’. Още първите християни издигнали над Рождественската пещера неголям храм, разрушен през II-ри век, но в пещерата се съхранили останки от катакомбната църква на първите християни и св. царица Елена лесно намерила свещената пещера, над която през 333 година построила великолепна базилика. Части от нейните цветни мозайки могат да се видят и сега. В VI-ти век св. император Управда-Юстиниан разрушил този храм и издигнал нова петкорабна базилика, по-голяма, но не така красива и величествена като първата. Входът към нея е с нисък горен праг (120см), за да не влизат арабите християни вътре с коне, както имали обичай, а всеки посетител да пристъпва с преклонена глава. Фасадата на тази базилика била украсена с цветни мозайки със сцени от Рождество Христово и поклонението на персийските мъдреци. Именно тези изображения през 614 година спасили храма от разрушение от персите! Завоевателите видели изображението на мъдреците, облечени в персийски дрехи, и пощадили постройката. Нея не докоснали не само персите, но и арабите, и турците – като виждали на стените изображенията на тримата влъхви – Мелхиор, Каспар и Валтасар. Рождествената базилика е единственият православен храм в Палестина, който останал неразрушен в продължение на 14 века. Само външно е бил изменян и дострояван, и има вид на крепост. Няколко века е оцелял без покрив, защото покритието му било от олово и турците го използвали за отливане на куршуми. Възстановен бил едва през XIX век. През ниската ‘’врата на смирението’’ поклонникът навлиза от библейския свят във Великата християнска империя Византия, с характерните за нейната архитектура два реда масивни кръгли полирани мраморни колони с коринтски капители и обичайната форма на кръст на самата базилика. Запазена е колоната с отверстия, (също във формата на кръст), от които излетели рояк пчели и изгонили сарацините. Таванът на галерията е от огромни кипарисови и кедрови греди, подредени по особен начин, придаващи му внушителен и съвсем необичаен вид. Ванюшка не откъсва очи от него и няколко пъти развълнувано прошепва: ‘’Виж, виж, сигурно точно така е бил изграден “Ноевият ковчег’’. Вдигаме  поглед нагоре и благоговейно мълчим. А ако това е откровение свише?

… В храма служат гърци, арменци и католици. Точно срещу входа е главният олтар, който принадлежи на православните. Чудно красив е дъбовият иконостас с изящна резба. Ванюшка пак се вълнува. Като вижда и прекрасния, резбован в същия стил владишки трон, тя възкликва: “Изображението на Иисус Христос на трона и на апостолите вдясно са същите като в Чипровци, това е нашата Самоковска школа”. На пода в галерията е запазена мозайка от IV век, а по стените на абсидите и галерията – останки от прекрасни мозайки, шедьоври на византийското изкуство от XII век, и уникални в историята на християнството. Ктитор е бил византийският император Мануил Комнин. Мозайките са изобразявали 9-те Поместни и 7-те Вселенски събора. От лявата страна, изобразяващ Събора в град Сердика (днес София) през 343 година, известен като Сердикийски събор, с изображението на града. Сердикийският събор оневинява св. Атанасий Велики и признава за справедлива борбата му против арианите. Този велик светец е вървял по улиците на нашата столица и се е молил в древните ни храмове. Под солея на главния храм се намира най-голямата светиня – Пещерата на Рождество  Христово, с входовете отдясно и отляво на светия олтар. Дясното крило на храма с десния вход към Пещерата (стръмно, тясно стълбище) принадлежи на православните, а лявото – на арменците и коптите.

Днес Пещерата представлява подземен храм, осветен от множество кандила, повечето сребърни и шедьоври на ювелирното изкуство, дар от различни християнски народи. Мястото на самото Рождество е под беломраморния православен престол, на който служат и арменците. Обозначено е със сребърна звезда и с надпис на латински език: “Тук от Дева Мария се роди Иисус Христос. 1717г.” Срещу звездата три стъпала водят надолу към покрита с мрамор ниша, където са яслите, в които е бил положен Младенецът. Над тях също горят множество кандила. Това пък е католическият престол “Поклонението на влъхвите”. Липсват пищна украса и скъпи икони, всичко е скромно, тихо, изпълнено със свято смирение, което те кара да почувстваш, че на това място се е родил Богочовекът.

Може би малцина знаят, че Кримската война през 1853г. е избухнала именно заради храма “Рождество Христово”. Католиците подкупват турските власти да им предоставят контрола над този храм. За да предотврати предаването на храма на католиците и да запази правата на Православната църква, руският цар обявява война на Турция (Росица Канделарова, Десислава Дуриданова ‘’Докосване до светостта. На поклонение до Божи гроб през 21 век’’, стр. 37).1Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Османската империя да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Османската империя, император Николай I заповядва на руските войски (80 хил. души) да завземат васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко „като залог, докато Османската империя не удовлетвори справедливите искания на Русия“. На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната, но тя се проваля и султанът официално обявява война на 23 октомври 1853 г. (бел. ред.).

До православния вход към Рождественската пещера е голямата чудотворна Витлеемска икона на Божията Майка с Младенеца, чудно усмихнатата Света Богородица, гледаща благо и вдъхваща кураж на всички вярващи. Последното, което посещаваме, е пещерата под базиликата с мощите на Витлеемските младенци, убити по заповед на цар Ирод (Мат. 2:16) и катакомбната църква от IV век. От другата страна е пещерата на блажени Йероним (IV-V век), където той е живял и превел Свещеното Писание на латински език.

Споменът от утрото е само вихреното летене към Храма. С благоговеен поклон минаваме през нисичкия вход и виждаме, че службата на православния престол; няма. В предната част на обширния, почти квадратен солей, са насядали хора и чакат. Руски батюшка от чете молитви и поменава имена от една внушителна купчина литургии – ‘’записки’’. Питаме две симпатични руски монахини знаят ли кога ще започне службата и те са в недоумение, но остават – също като нас искат да се причастят. Губим безценно време, докато най-накрая ангелът-хранител ни повежда и ние се спускаме по дясната каменна стълба – входът за православните на пещерата на Рождеството, където тече службата. Двата клироса се редуват, чете се и се пее ту на гръцки, ту на арабски. Палестинските четци пеят и четат от цялата си душа. Малкият храм е препълнен. Вървят часовете. Ех, да имахме сега под ръка Часослова, щяхме всичко да разбираме! Утешаваме се с 18-та катизма на Псалтира, защото знаем няколко псалма наизуст. Благодатта, която се излива върху ни, сякаш е кондензирана, почти осезаема. От очите ни се леят потоци, струва ни се, че целите се стопяваме в умилни сълзи. Умолително протягам ръка за кърпичка, а отзад приятелската ръка на Ванюшка нежно, с обич я подава, докато с другата бърше собствените си сълзи. Какво щастие! Какво щастие е да преживяваш сетата Евхаристия на метър от мястото, където се е родил по плът нашият Създател, Промислител и Спасител! Не, щастие е слаба дума. Само ангелски език може да опише какво изпитваме. Палестинските, гръцките и руските духовници остават в Пещерата да се причастяват, а нас ни упътват към солея на православния храм горе. Кога са се събрали тези повече от 200 души! Чува се приглушен говор – и все на руски. После всички запяваме: ‘’Тело Христово приимите, източника небеснаго вкусите’’. Въпреки, че сме толкова много, причастявянето със страшните и Животворящи Христови Тайни върви извънредно бързо и след половин час, малко притеснени, бързаме за закуска, но притеснението ни е напразно – закуската е съобразена с причастниците и още не е започнала.

Из ”Преображение на душите”

Използвани изображения: bg.legaltechnique.org

                                              

  • 1
    Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Османската империя да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Османската империя, император Николай I заповядва на руските войски (80 хил. души) да завземат васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко „като залог, докато Османската империя не удовлетвори справедливите искания на Русия“. На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната, но тя се проваля и султанът официално обявява война на 23 октомври 1853 г. (бел. ред.).
Posted in Публицистика, Разкази, писма и пътеписи

Вижте още: