Меню Затваряне

Ползата от размисъла за смъртта

Ползата от размисъла за смъртта (Из словото на Йоан Лествичник за Исихий Хоривит (Безмълвник)

Вследствие на това, че ние живеем така, сякаш че никога няма да се наложи да умрем, и почти никога не помисляме за смъртта, тя в по-голямата част ни заварва неподготвени за нея, и тогава нашият ужас става безграничен. „Как да се лиша от имението, титлата и достойнствата? Как ще се явим на онзи свят с нашите грехове? Как ще даваме отговор за тях пред Бога?“ Така мислим ние, но мислим вече късно. А това не би станало, ако ние постоянно мислехме за смъртта. Постоянният размисъл за нея би ни отдалечил от греховете и би вселил ревност към добродетелите, а чрез това би ни научил да срещаме смъртта не с ужас, а с радост.

Блажени Йоан Хоривит, който живял отначало в нехайство и леност, след една тежка болест решил да се изправи и, за да се затвърди в новия живот, си поставил за правило постоянно да размишлява за смъртта. Такъв помисъл не само го отвлякал от греховете, но го поставил и на висока степен на добродетелта. Дванадесет години той прекарал без да излиза в своята килия като мълчалник, вкусвал само хляб и вода и ден и нощ плачел за своите грехове. Когато настъпил смъртния час, братята влезли при него и започнали да го умоляват макар и преди смъртта си да би им казал нещо за тяхно назидание. Убеден от опита, каква полза принася на човека смъртната памет, Исихий, вместо всякакво поучение, възкликнал: „Простете ми, братя! Който има смъртната памет, този никога не може да съгреши“. И с тези думи предал своя дух на Господ.

„Помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш“, учи премъдрият син Сирахов (Сирах 7:39). А като се освободим според възможността си, само по себе си става разбираемо, че ние ще срещнем смъртта с радост; защото тя е люта само за грешниците, а за праведниците е преход от мрака към светлината, от тъмницата към свободата, от трудовете към покоя, от чуждата страна към родната страна.

Един благочестив старец, достигайки до дълбока старост, легнал на смъртния одър. Братята го заобиколили и горко заплакали за разлъката си с него. А старецът, напротив, бил изпълнен с радост и отваряйки очите си, тихо се усмихнал. Като замълчал малко, пак се усмихнал и след няколко минутна тишина, се усмихнал за трети път. „Ние плачем, а ти се смееш“, – казали му братята. „Да, – отговорил старецът, – смея се. И в първия път се усмихнах затова, че всички вие се боите от смъртта, а в другия, защото вие не сте готови за нея; а на третия, защото си отивам от трудовете в покоя (Пролог за 30-ти Април). И така, братя, ако искате да не се боите от смъртта, постоянно размишлявайте за нея. Както войнът, който винаги се намира в готовност да се сражава с неприятеля, не се бои от него; така и ние, ако бъдем готови, няма да се боим от смъртта, но с радост ще я посрещнем“. Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: