Християнство.бг
Важно е християнинът в България да чувства, че не е сам. Защото ние, вярващите, не сме единаци. Въпреки, че сме относително малко, сме стадо. Имаме нужда да виждаме и други вярващи около себе си, пък макар и виртуално. Да се вслушваме в тях и да обменяме мисли. Иначе има опасност да се поддадем на масовата апостасия, обхванала почти целия контингент „вярващи“.
Тази апостасия, която заменя Христос и Неговото св. Евангелие със стихиите на света, превръщайки приелите я в наплашени мизантропи, търсещи някой в този свят, който да ги спаси от страховете им, и на когото те да се уповават. И ще го намерят, в крайна сметка – в лицето на антихриста, от когото бягат…
Винаги съм се питвал защо храмовете у нас са празни, понеже това ме е огорчавало. А сега разбрах, и си казвам: „Слава Богу за всичко!“
Българската православна църква заприличва все повече на някакъв кръжок по религия. Безумствата, които се творят в нея – както от началстващите, така и от началстваните, понякога плашат и извикват в съзнанието въпроса – дали на нормалния човек мястото му е там? В този момент общуването с обикновени, прости, но вярващи в Христос и Неговото св. Евангелие хора е много важно – и тук на помощ идват социалните мрежи, където все още има групи от наистина православни хора. И осъзнаваш, че те са Църквата.
***
Последната безподобна щуротия от Софийска епархия на БПЦ, която вчера научих, е че един новоизпечен архиерейски наместник казал на монах, постриган в малка схима през 2015 г. след двегодишен изпитателен срок като послушник, че трябвало да се изповядва при някакъв новоръкоположен поп❗️🤔
Попът трябва да се изповядва при този монах, а не обратното – това е ясно на всеки човек, който има малко здрав разум и дори най-бегло познание за духовния живот.
QUO VADIS, БПЦ?
