Християнство.бг
Павел Врублевски
Конференцията „680 години от катедралния храм на Пресвета Богородица. Православието в Литва: приемственост на каноничния ред“, проведена на 26 април 2026 г. във Вилнюс, изглежда като ясна и многостепенна реакция на кръгове, свързани с Московската патриаршия, спрямо мартенския доклад на Департамента за държавна сигурност на Литва (VSD). В документа Литовската православна църква, която формално заявява стремеж към по-голяма независимост от Москва, е посочена като структура, която продължава да се намира под значително влияние на Московската патриаршия и представлява потенциален канал за дейност на руските специални служби. Чрез подбора на темите и реторичната рамка конференцията представлява явна превантивна стъпка с оглед на възможните последици от доклада на VSD.
Сред множеството откровено проруски участници беше архимандрит Филип Василцев, представител на патриарх Кирил в Дамаск. Отделът за външни църковни връзки на Московската патриаршия, на който е подчинен Василцев, е структура, тясно сътрудничеща с руския държавен апарат. Преди назначението си в Сирия той изпълнява сходни църковно-дипломатически мисии във Франция (Париж, 1999–2001), Италия (Рим, 2001–2011) и България (София, 2011–2018), а след това и в Ливан (Бейрут, 2018–2022). През февруари 2026 г. Василцев, заедно с полковник Андрей Бодрединов, аташе по отбранителните въпроси към Посолството на Руската федерация, участва в Дамаск в среща с Антиохийския патриарх Йоан X. Той също така сътрудничи с Императорското православно палестинско дружество – организация, оглавявана от генерал Сергей Степашин, бивш директор на Федералната служба за сигурност (през 2018 г. гръцките власти отказват визи на руски духовници от тази организация по подозрение в опити за намеса във вътрешните работи на държавата). Василцев редовно дава интервюта за руската агенция РИА Новости – медия, свързана с руската държава. През 1995–1997 г. той е член на Съвета по руския език към Президента на Руската федерация.
Докладите бяха съсредоточени върху въпросите на каноничната приемственост (Москва срещу Константинопол) и „защитата на правата на малцинствата“ в условията на натиск от страна на държавата. Чрез участието на лектори от няколко държави (Русия, Беларус, Естония, Чехия, Черна гора и Полша) конференцията трябваше да се превърне в своеобразно „международно огледало“, в което литовската ситуация да изглежда като пореден пример за общоевропейски проблем, свързан с прекомерната намеса на държавата в религиозната сфера.
„Ние – заяви епископ Андрей Борковски, предавайки поздравления от Варшавския митрополит Сава – много се радваме да бъдем заедно с вас, за да укрепваме нашето единство, единството на нашите поместни църкви, не само в радостта, но и тогава, когато възникват трудности.“
В момент, когато литовската държава се стреми да ограничи влиянието на структури, свързани с Кремъл, Полската автокефална православна църква застава на страната на Московската патриаршия, за да легитимира нейната позиция, да засили наратива за уж „преследваното православие“ и да съдейства за формирането на отбранителен фронт на така наречения „Руски свят“.
–––––––––––––
Източник: Pawel P. Wroblewski
Снимка: Катедралният храм „Пресвета Богородица“ във Вилнюс, 25 април 2026 г. От дясно наляво: митрополит Инокентий Василиев, глава на Литовската епархия на Московската патриаршия; епископ Супраслски Андрей Борковски, викарий на Белостокско-Гданската епархия на Полската автокефална православна църква; епископ Тартуски Даниил Леписк, викарий на Талинската епархия на Московската патриаршия.
