Полската православна църква ще канонизира Катинските мъченици

На 18 март 2025 г. във Варшава, под председателството на Негово Блаженство Сава, православен митрополит на Варшава и цяла Полша, се проведе пролетната сесия на Архиерейския събор на Полската автокефална православна църква, в който взеха участие всички епископи.

Освен въпросите от външно-църковен характер, съдържащи се в писмата на Българския патриарх, Румънския патриарх и Синода на Православната църква в Гърция, както и приемането на докладите на Комисията за богословски диалог с Римокатолическата църква, ССЦ и Конференцията на европейските църкви, Полската църква разгледа и важен въпрос от вътрешно-църковен характер – провъзгласяването на нови светци.

Архиерейският събор взе решение да прослави мъчениците, загинали в Катинското клане по повод 100-годишнината от обявяването на нейната църковна независимост, съобщава сайтът на Полската православна църква.

Катинското клане е съветско военно престъпление – масово убийство на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) по време на съветската инвазия в Полша през Втората световна война, извършено от служители на НКВД.

Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с главния комендант Василий Блохин, който разстрелва собственоръчно около 6 хил. души.

Катинският ров, където са заровени убитите е открит хрез 1942 г. от строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили.

По-голямата част от труповете са все още неразложили се и биват разпознати – полски офицери, интелигенция, едри собственици, свещеници – цветът на полската нация. Германците огласяват зловещата находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. и заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия, в която Германия иска да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение.

Затова Германия провежда самостоятелно разследване, в което участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение¹. Други българи, участвали в комисията по разследването на убийствата са Макариополски еп. д-р Николай Кожухаров, архим. Йосиф Диков (по-късно Нюйорски митрополит) и архим. Стефан Йовков (по-късно Главиницки еп. Стефан)².

В Катинската гора е ликвидиран повече от половината полски офицерски състав. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти. Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 г. в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

• 4421 в Катинската гора (Смоленск);
• 3820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков);
• 6311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област);
• 7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.

На 14 април 1990 г., по повод 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява официално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.

През 1990 г. руските власти започват разследване на престъплението, но то е прекратено без резултат през 2004 година. През 2012 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург призна Русия за виновна за жестоко и нехуманно отношение към роднините на убитите в Катин през 1940 година полски офицери.

Съдът в Страсбург отчита, че Русия е затруднила разглеждането на делото, отказвайки да предостави документи за разследването на катинското клане. С това близките на загиналите са преживели двойна травма – те са загубили своите близки във войната и не са могли да научат истината повече от 50 години след това, защото властите в СССР и комунистическа Полша са прикривали и изкривявали информацията.

Полска автокефална православна църква за канонизирането на Катинските мъченици

„Църквата на нашия Господ Исус Христос, призована да съществува от Него, е била и е изпитвана и преследвана през цялата си история. Тя обаче винаги е укрепвана от мъченическата смърт на верните Христови ученици. Върху всяка капка мъченическа кръв се изгражда нов църковен живот.

Православната църква в Полша е преживяла тези преживявания през цялата си история. Затова нашето поколение прекланя глави пред тяхното мъченичество и ги провъзгласява за светци. Ние сме направили много в това отношение в историята: това са мъчениците от Брестката уния, Първата и Втората световна война и различни преселвания на вярващите от нашата Църква.

Днес, когато празнуваме 100-годишнината от църковната независимост, припомняйки 1700-годишнината от първия Вселенски събор в Никея през 325 г., 80-годишнината от края на Втората световна война; въз основа на Свещеното Предание, след като проучи материалите относно живота и смъртта на нашите братя и сестри, загинали в Катин и други места на смърт и разселване:

Светият Архиерейски събор на Полската автокефална православна църква, в името на Светата Троица, Отца, Сина и Светия Дух, причислява към лика на светиите и влизат в диптиха на светиите на Полската автокефална православна църква:

– протойерей полк Шимон Федоренко;

– протойерей подполк. Виктор Романовски;

–протойерей майор Владимир Охаб;

Духовници и миряни, чиито имена знаем и не знаем. Само Всемогъщият Бог ги знае.

Церемонията по канонизирането на Катинските мъченици трябва да се проведе на 17 септември 2025 г. и този ден да бъде определен за ден на молитвената им памет.

Трябва да почитаме паметта им и в други дни, свързани с техния живот.. Решението за това се взема от епархийския архиерей.

Да се утвърди тропар в тяхна чест.

Да се одобри тяхната икона.

Да се информират местните църкви за канонизирането на светите мъченици от Катин.

Свети катински мъченици, молете се за нас!

––––––––––––––––––––––

1. След Деветосептемврийския преврат в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. ↩︎
2. И тримата духовници са обявени от комунистическата власт за „врагове на народа“, съдени са от Народния съд, а Макариополския еп. Николай е жестоко изтезаван в затвора. Присъдите им са ефективни, плащат големи глоби, а имуществото им е отнето в полза на държавата. ↩︎