Радина Райкова
Тя дойде видимо тревожна:
— Отче, след греха, който извърших, не мога да погледна иконата на Богородица, не мога да погледна лицето ѝ…
— Аз мисля – казах ѝ, – че сега е точният момент, в който да я погледнеш, да видиш милостта ѝ…
Погледни, за да видиш, че Богородица не те чака в ъгъла, за да те осъди. Погледни, за да видиш, че Богородица не се радва, за да те накаже за грешките ти. Не осъжда, не критикува, не разочарова никого.
Богородица не размахва пръст критикувайки, а отваря майчината си прегръдка за теб. Какво е Богородица освен прегръдка? Толкова голяма, толкова широка, толкова обширна, че с право вековете са я наричали „Платитера“.
Затова стани и отиди да ѝ поговориш. Повярвай ми, знае по-добре от теб причината за грешките и страстите ти. Няма нужда да ѝ обясняваш, да ѝ анализираш, няма нужда дори от думи, просто се остави да я гледаш и тя да те гледа. Излез, тръгни и се освободи от детското ти възприятие, че „Бог обича добрите деца“…
Кажи Му че не винаги си от най-добрите деца. И Той ще ти отговори „знам го, но и затова те обичам“. Порасни и остави Христовата любов да расте в теб…
––––––––––––––––
Превод: Радина Райкова
