Християнство.бг
„Днес, 10 март 2026 г., в Екатеринбург се състоя съдебният процес срещу отец Никандър по чл. 205, ал. 2, който получи присъда от общо 5,5 години в затворнически режим. Прокурорът поиска 6,5 години. Това е за лайк във Facebook. Има 15 дни за обжалване. Адвокатът ще състави жалба. Това е само по един член, а на отец Никандър са повдигнати три обвинения. Отец Никандър отново ще бъде откаран в Краснотуринск. Докато това стане, той ще остане в СИЗО (следствен арест, в който често измъчват затворниците, бел. ред.). Молим за молитви за отец Никандър“ – написа днес във фейсбук групата Интернет Собор на РПЦЗ митрополит Аганатгел Пашковски – епископ на тази общност от Руската задгранична църква, която не е преминала към Московската патриаршия.
Монахът не е съден за първи път. През октомври 2022 г. е глобен за дискредитиране на руските въоръжени сили да плати 100 000 рубли. По-рано същата година, на 30 март йеромонах Никандър публикува текст в руската социална мрежа ВКонтакте, в която се противопоставя на руската война в Украйна. Мотивът за присъдата е, че монахът многократно дискредитира руската армия.
Ето какво казва той пред журналисти през 2022 г. пред Ovd Info:
„Научих за наказателното дело срещу мен по-късно от всички останали. Обади ми се журналист. Попитаха ме дали съм свещеникът, преследван заради антивоенната му позиция. Отговорих утвърдително. В началото не осъзнах, че говорят за наказателно дело, затова започнах да разказвам на журналистите всичко, което ми се беше случило напоследък.
Всичко започна през март. След руската инвазия [в Украйна], случайно видях съобщение, че местен манастир ще проведе молебен за победа. Това ме възмути: „Кой ни нападна? От кого се защитаваме?“ По същество манастирът обяви, че ще проведе молебен за победа по време на атака. Написах коментар в местна група във ВКонтакте, в който остро критикувах тази инициатива. Веднага бях глобен с 35 000 рубли за това по чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения за дискредитиране на руската армия.
Разбрах, че самата полиция е следила публикации в местни публични групи. Но заради този коментар няколко „законосъобразни“ граждани са подали доноси: по-специално, имаше донос от самия манастир и от Екатеринбургската епархия. Това, разбира се, помогна на полицията да действа бързо.
Не успях да спестя достатъчно пари, за да платя глобата навреме, а нямам никакви спестявания. В крайна сметка ми бяха наложени 40 часа общественополезен труд и в продължение на две седмици и половина пътувах до центъра на града, като косех тревни площи или събирах боклук. От момента, в който ме хванаха, никога не ме пуснаха. Държаха ме в напрежение. Викаха ме на разпит и след това се прибираха у дома.
Първо, при мен дойдоха служители от Център „Е“ от Екатеринбург – двама ненормални, диви на вид мъже. Приличаха на бандити от 90-те: единият беше с обръсната глава, другият изглеждаше малко по-приличен и постоянно пушеше вейп в стил „Шерлок Холмс“. Вероятно са специално подбрани, за да сплашват хората само с външния си вид. Ако нямаха документи, определено щях да предположа, че са гангстери. Оскъдният им речник, постоянната им употреба на жаргон и маниерите им – всичко това сочеше в тази посока.
И така, те дойдоха вкъщи и започнаха да се опитват да ме убедят: „Ела с нас. Трябва да говорим с теб.“ В крайна сметка ме заведоха в местния полицейски участък и ме разпитваха там около шест часа.
Хората задаваха въпроси относно коментарите ми във ВКонтакте: в един от тях например осъдих Руската православна църква – те не трябва да призовават за победа, а за мир. В противен случай нарушават самите Божии заповеди. Трудно ми е да разбера това имитиране на Великата отечествена война, това търсене на враг, тази борба срещу злите фашисти, които уж отново ни атакуват.
В друг коментар написах, че Путин е Антихристът. След първия ми разговор с полицията изтрих страницата си във ВКонтакте, но служителите на Център „Е“ направили скрийншот на всичките ми публикации. За пореден път „законопослушни“ граждани им помогнали да разследват случая: този път информаторите бяха местни жители.
По време на анкетата ми прочетоха коментарите и ме попитаха дали аз съм ги написал. Признах си.
— С каква цел [написахте това]?
— Да изразя лично мнение и отношение към случващото се.
— Колко хора четат това?
— Не знам. Имам около хиляда приятели във ВКонтакте. От тях може би 5-10 души са харесали публикациите ми.
Но полицията не се интересува колко хора всъщност са видели публикациите, а от факта, че аз съм ги написал. Щом потвърдих, че имам нещо общо с всички текстове, очите им светнаха – бяха открили виновника. Типично отношение на НКВД към един човек.
Известно време по-късно бях призован на разпит в Следствения комитет. Разпитваха ме около осем часа за същите постове.
Едва бях приключил с разказа на журналистите, когато двама служители на ФСБ, местен полицай и следовател пристигнаха в дома ми. Те обясниха, че срещу мен е образувано наказателно дело за многократно дискредитиране на руските въоръжени сили (част 1, член 280.3 от Наказателния кодекс). След това претърсиха дома ми. Търсеха телефони и компютри, но всичките ми лаптопи бяха повредени, а наскоро бях загубил телефона си. В крайна сметка конфискуваха празни флаш памети и стар телефон с тъчскрийн, който никога не бях използвал.
Служителите на реда обясниха, че вземат всички тези вещи за изследване. Помолиха ме да отида с тях в Следствения комитет. Там бях разпитан отново. По време на този разговор полицаите започнаха да оказват психологически натиск върху мен: ако сключа сделка, щяха да смекчат присъдата ми, но ако се съпротивлявах, нещата щяха да се влошат много. Опитаха се да ме убедят да призная вината си и да напиша самопризнание.
Общо седем мои коментара бяха включени в материалите по делото, но само един беше счетен за дискредитиращ руската армия. В него изразих негативни възгледи за руските въоръжени сили, наричайки ги „лицето на Антихриста“, а случващото се сега в Украйна – „завоевателни действия“.
И така, следователят ме помоли да призная, че съм написал всички коментари, приложени към делото. Той твърдеше, че ако го направя, ще подадат молба до съда за прекратяване на наказателното дело. Тогава ще трябва да платя само съдебна глоба от 6000 до 20 000 рубли.
Съгласих се и почти веднага осъзнах, че съм бил измамен. Нямаше искане за прекратяване на делото в съда. Веднага бях осъден на глоба от 100 000 рубли. Това беше краят на заседанието. Съдията произнесе решението с такава снизходителност: уж 100 000 рубли, платими в продължение на десет месеца, са много снизходителна мярка и аз би трябвало да съм изключително доволен от нея. Но в нашия район плащането на 100 000 рубли е същото като плащането на милион рубли в Москва.
Нашият град е малък – може да се каже, село. Тук живеят само седем хиляди души. Аз съм единственият, когото преследват с обвинения в дискредитиране на руската армия. Новините тук се разпространяват бързо; мнозина бяха шокирани, когато научиха за моето наказателно дело. В повечето случаи всички съчувстват. Никой не се обръща директно към мен, нито изразява подкрепа, но реакциите им ясно показват, че и на тях не им харесва и че разбират, че репресиите могат да засегнат всеки.
Именно с тази цел се образуват наказателни дела за дискредитиране на армията. Така силите за сигурност изпращат сигнал: ако кажеш нещо нередно, ще дойдем и за теб.
Роднините също ме подкрепят. Разбира се, има и такива, които станаха жертва на пропагандата. Тяхната позиция е следната: трябва да живеем тихо, да пазим тайна и да се пазим от неприятности. Аз им отговарям: „Наистина ли е нормално да сме въвлечени във война, от която никой не се нуждае? Наистина ли трябва да позволим да бъдем експлоатирани сега?“.
Не съдя онези, които мълчат. Разбирам, че мнозина не могат да говорят открито по много причини. Но поне не се застъпват за нахлуване в Украйна, защото от християнска гледна точка подкрепата на тази несправедлива война е грях.
Никой от моите православни познати не се идентифицира с Московската патриаршия. По-голямата част от тях, както и аз, са против войната. Но енориашите на Московската патриаршия са под пропаганден чадър: постоянно им се внушава фалшива версия на събитията. Трудно ми е да нарека тези хора вярващи, тъй като отличителният белег на вярващия е способността лесно да различава доброто от злото, да отделя лъжите и пропагандата от реалността. Ако не са в състояние да направят това, тогава те са православни зомбита, а не истински вярващи.
Колкото и да е странно, след всичко, което се случи, не се страхувам. Стигам до момент, в който вече няма значение дали ще бъда в затвора или не. Разбирам: ако има човек, ще намерят обвинение. Всеки може да бъде признат за виновен в днешно време.
Вече не говоря открито в руските социални мрежи. Имам само един акаунт във Facebook, където отговарям на актуални събития. Но затворих страницата си, за да съм сигурен. Имам си собствен социален кръг и това ми е достатъчно засега.
Вече започнах кампания за набиране на средства сред приятелите си, за да платя глобата. Те дариха колкото можаха. Тази сума ще ми стигне за няколко месеца. За съжаление, не мога да напусна Русия в момента. Имам енориаши тук в града. Освен това живея с възрастната си майка. Тя ме подкрепя във всичко. Бях шокиран и когато „служителите на реда“ се появиха, за да претърсят къщата ни“.
