Християнство.бг
Митрополит Апостол (Даниилидис)
Съборът в Никея, който за пръв път е наречен Вселенски от Евсевий Кесарийски, може да бъде разгледан от множество гледни точки, както се доказва от различните богословски срещи, които тази година се провеждат по целия свят, включително една, която се състоя в Константинопол едва миналата седмица.
От гледна точка на православно–римокатолическия диалог, смятам, че Съборът в Никея представлява пример за автентична синодалност, при която диалогът преобладава през целия период на общия път (съборност) по време на този важен процес. Изключително важно е централното послание на Никейския събор да отеква в съвременния православно–католически диалог, в който можем да различим три основни фази.
Първоначалната фаза, известна като „Диалог на любовта“ през 60-те и 70-те години на ХХ век, се съсредоточава върху насърчаване на отношенията и помирението, като ключови моменти са срещата през 1964 г. между папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор, както и взаимното снемане на анатемите през 1965 г., с цел изграждане на взаимно разбирателство. Последвалата втората фаза, наречена „Диалог на истината“, продължила от 80-те до 2000-те години, се характеризира с официални богословски дискусии под ръководството на Международната смесена комисия за богословски диалог. Те се занимават с фундаментални въпроси като природата на Църквата, тайнствата, служенията и чувствителния въпрос за униатството — всичко това с цел определяне на общи убеждения и разрешаване на съществуващи разногласия. Днес комисията е публикувала множество официални документи, които представляват истинско съкровище за съвременното икуменическо движение.
Настоящата фаза, която поставя акцент върху примата и синодалността — теми, разглеждани и в предишни диалози — доведе до издаването на документа „Синодалност и главенство във второто хилядолетие и днес“, одобрен на последната пленарна сесия в Александрия през юни 2023 г. Очевидно е, че диалогът продължава, и очакваме с нетърпение бъдещето, в което ще бъде постигната крайната му цел — единството.
Предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени в този процес
Както вече бе отбелязано, диалогът между Православната и Римокатолическата църква е постоянен процес, който неизбежно се сблъсква с различни предизвикателства. Една от основните трудности е ефективното приемане на резултатите от диалога — по-конкретно как решенията и договореностите, постигнати от комисията, могат да бъдат комуникирани по-широко на вярващите, така че да бъдат не само разбрани, но и приети и приложени в живота на Църквата.
Тази стъпка е решаваща за реалния икуменически напредък, тъй като успехът на нашите дискусии зависи от активното участие както на миряните, така и на духовенството. Доверието в комисията също е от съществено значение, тъй като тя внимателно изследва нашите общи църковни традиции и търси взаимни решения под ръководството на Светия Дух. Важно е обаче да се осъзнае, че следващата ключова фаза е приемането на изготвените документи от самите църкви.
Освен това трябва да развием икуменически дух и да подобрим базовото образование по тези въпроси сред християните от всички традиции, защото разбирането на принципите и подробностите на нашия диалог е жизнено важно за изграждането на мостове и насърчаването на единството. Трябва също да вземаме предвид успешните местни инициативи, които служат като примери за плодотворно участие, позволявайки ни да си представим бъдеще, в което съвместните усилия ще доведат до истинско единно свидетелство на вярата.
Следователно, докато навигираме в тази сложна област, вниманието към образованието, откритият дух и активното участие в диалога ще бъдат необходими, за да преодолеем пречките и да вървим към по-единно бъдеще.
Конфликтът в Украйна и отношенията между православните църкви
Продължаващият конфликт в Украйна значително е повлиял на отношенията между православните църкви, като откроява трудностите при съчетаването на националните интереси с основните принципи на вярата. Без съмнение това е едно от най-належащите предизвикателства пред Православната църква днес. Докато някои поместни църкви останаха мълчаливи, отдавайки приоритет на националната идентичност пред обединяващите елементи на православието, важно е да се признае похвалната позиция на Вселенския патриарх Вартоломей.
Той прояви забележително мъжество и ангажимент към справедливостта, като подкрепи правото на украинския народ на самоопределение, кулминирайки в историческото решение за предоставяне на Томос за автокефалия на Православната църква на Украйна. Този акт не само утвърждава автономията на тази църква, но и представлява светлинен знак на надежда за всички православни християни, подчертавайки значението на духовното единство пред разделящите национални интереси.
С поглед към бъдещето съм оптимист, че предстоятелите на различните поместни църкви постепенно ще се освободят от ограниченията на национализма и политическите интереси, възприемайки принципите на справедливост, състрадание и любов, които са основни за нашата вяра. За насърчаване на тази промяна е необходим вътрешноправославен диалог, който да позволи по-широко приемане на църковната реалност в Украйна и да насърчи помирението в православния свят. Като отдадем приоритет на богословските разговори и взаимното уважение, можем да се надяваме да излекуваме разделенията и да укрепим връзките, които ни обединяват като едно тяло в Христос.
Предизвикателствата пред православния свят днес
Когато говорим за предизвикателствата пред православния свят днес, трябва да признаем, че всяко поколение християни се сблъсква с проблеми, уникални за своята епоха. Проблемите на християните в миналото често са били оформяни от културната, политическата и философската среда, в която са живели. Същото важи и днес, когато ние, като църковна йерархия, се изправяме пред предизвикателството да предадем посланието на Христос по начин, който достига до съвременните вярващи.
Въпросът е как ние, като иерархия, можем да намерим най-автентичния език, за да общуваме учението на Христос така, че Той да бъде чувстван по-близо до всеки човек в нашите общности. Всеки човек е уникален, а светостта се крие в автентичността, а не в придържането към твърди форми. Това изисква внимателен подход, при който разглеждаме всеки вярващ като уникална личност, отчитайки личния му опит и среда.
Трябва да се стремим да съчетаем мъдростта на Отците на Църквата с езика и проблемите на съвременния човек. Това начинание изисква да бъдем в крак със света около нас, за да свидетелстваме за Христос по начин, който е едновременно актуален и преобразяващ. Така запазваме богатата си традиция, като същевременно гарантираме, че евангелското послание остава живо и въздействащо в живота на онези, които служим. Предизвикателството е ясно: да свържем древните истини на вярата ни със съвременните реалности на живота, изграждайки връзка, която задълбочава духовния път на всеки вярващ.
Отношенията между Вселенската патриаршия и турската държава
Отношенията между Вселенската патриаршия, начело с Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей, и турската държава се основават на взаимно уважение и разбирателство, което е създало атмосфера на сътрудничество. Това конструктивно отношение се отразява в последната среща между патриарх Вартоломей и президента Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара. По време на тази среща патриарх Вартоломей изрази загрижеността си за положението на християните в Сирия, призовавайки президента Ердоган да използва влиянието си, за да гарантира сигурността на християните и всички религиозни малцинства в региона. Това свидетелства за активната роля, която президентът играе в създаването на по-безопасна среда за християните в целия регион.
Допълнително патриарх Вартоломей изрази благодарността си към президента Ердоган за разпореждането за повторно откриване на Богословската школа в Халки, която е била сред водещите богословски центрове, формирали световноизвестни богослови. Като цяло сме доволни от напредъка в нашите отношения и оставаме оптимисти по отношение на постигането на общите ни цели с постоянната подкрепа на президента Ердоган.
Положителното взаимодействие и сътрудничество между различните християнски деноминации в Турция
Мога уверено да кажа, че отделяме особено внимание и отдаване към местния икуменически диалог между различните християнски деноминации в Турция. В Митрополията на Дерки сме създали редица практически примери, които показват нашия ангажимент към сътрудничество. Една любима традиция се провежда на Великден, по време на вечернята на Любовта, когато с голяма радост съвместно празнуваме деня на Възкресението заедно със свещеници от Арменската и Римокатолическата църква. Тяхното присъствие обогатява нашето богослужение, тъй като те четат Евангелието на своя роден език, създавайки атмосфера на единство и споделена вяра в този значим празник. Друга важна страна на нашите икуменически усилия е организирането на посещения на Арменската и Католическата църква от катехизаторската програма на нашата митрополия.
Тези посещения не само насърчават разбирането между различните християнски традиции, но и предоставят ценни възможности за нашите млади хора да научат и оценят разнообразието на християнството. Тази инициатива е особено важна в контекста на нашия постоянен диалог и усилия за по-голямо единство. В момента работим и върху реализирането на уникално икуменическо сътрудничество в района на Бакъркьой, където Митрополията на Дерки заедно с Католическата и Арменската църква си сътрудничат в програми за социално подпомагане. Това начинание отразява нашата решимост да въплъщаваме принципите на икуменизма чрез практическо действие, а не само чрез теоретични дискусии. Както виждате, диалогът и сътрудничеството заемат особено място в нашата мисия. Ние не подкрепяме единството само с думи — ние активно го изживяваме в нашите дейности и взаимоотношения. Тези усилия показват нашия ангажимент да създаваме атмосфера на взаимно уважение и разбирателство, да укрепваме връзките между всички християнски традиции и да демонстрираме силата на сътрудничеството за общото благо.
Значението да празнуваме заедно — православният и римокатолическият свят — годишнината на Никейския събор
Да празнуваме заедно годишнината от Никейския събор като православни и католически традиции има дълбоко значение, защото символизира нашия стремеж към единство и помирение. Съборът, свикан през 325 г., е решаващ за формирането на нашето разбиране за християнската догматика, особено относно природата на Христос и формулирането на Никейския символ на вярата. Тази богословска еволюция доведе до изясняване на понятията, които установяват широк консенсус относно начина, по който описваме християнския Бог и Неговото спасително дело чрез Христос и Светия Дух.
Чрез тази среща, с която почитаме това историческо събитие, ние почитаме общите си корени и изразяваме искрено желание да преодолеем разделенията, белязали миналото ни. Важно е да си припомним, че макар решенията на Събора да са повлияли в огромна степен на християнската богословска традиция за повече от 1700 години, те са оставили и свое културно–историческо наследство.
Разискванията за Светата Троица, макар и съществени, понякога са водели до богословски подход, който може да изглежда изключващ или отдалечен от ежедневния опит на вярващите. Затова общото честване представлява силно доказателство за напредъка в нашия богословски диалог, показвайки, че Църквата е жива и ангажирана в съществен разговор. Днешният момент показва, че нашият диалог е плодотворен и продължава да създава условия за съвместно справяне със съвременните предизвикателства. Благодарим на Вселенския патриарх Вартоломей и на покойния папа Франциск — особено силен поддръжник на тази среща — както и на настоящия папа Лъв XIV, който продължава това усилие за единство.
Тяхната усърдна работа ни вдъхновява да търсим единството, но трябва да работим и върху развитието на нови начини да комуникираме значението на нашата вяра пред по-широка общественост. Заедно утвърждаваме своята обща мисия и гледаме към бъдеще, в което нашата споделена вяра ще свети ярко в света. Докато почитаме Никея, нека се стремим не само да помним постиженията на миналото, но и да се ангажираме с комплексността на нашата обща богословска традиция, така че тя да бъде смислена и актуална за всички вярващи днес.
Източник: https://www.protothema.gr
