Послание за Новата църковна година (2025-2026)

Архимандрит Дионисий

Разяснение и послание до изпълнението на цялата св. Православна църква, до всички християни, до всички братя и сестри – чеда на праотеца Авраам, и до всички хора с добра воля по целия бързопроменящ се наш свят на страх, скръб, страдания и притеснение. „Да бъдат всички едно!“ (Йоан 17:21).

Честита Нова църковна година!

Днес, 1 септември 2025 г., започва Новата църковна година, позната като Индиктион — ден, в който Църквата, следвайки древното предание, благославя „венеца на годината“ (Пс. 64:12) и призовава верните да влязат в новия духовен цикъл с молитва, покаяние и надежда.

Честито 7534-то лето Господне от Сътворението на света!

Индиктионът в Римската и Византийската история – от данъчна система – към хронологичен и църковен цикъл. Терминът Indictio (гр. ἰνδικτίων, лат. indictio означава „обявление, прогласяване“) първоначално означава официалното провъзгласяване на данъчните задължения в Римската империя. Впоследствие той придобива значение на хронологическа система, използвана за датиране на документи, и накрая – на литургичен белег за начало на Църковната година във Византия и православния свят.

Историческото развитие на Индиктиона отразява не само финансово-административните практики на империята, но и синтеза на римската държавност с християнската църковна традиция.

Римският произход и установяване на данъчния цикъл показват, че най-ранните форми са в Римската република, където съществува институцията на lustrum – петгодишен цикъл за преброяване и данъчна ревизия (Цицерон, De legibus III, 3). Това се явява предшественик на индикционната система.

През 314 г. император Константин Велики въвежда 15-годишен данъчен цикъл, наречен indictio. Той обхваща целия държавен бюджет: събиране, преоценка и определяне на налози. Обявяването на началото на всеки цикъл ставало на 23 септември – датата на есенното равноденствие и рождения ден на император Октавиан Август (Suetonius, Divus Augustus 5).

От този момент indictio става и хронологичен маркер за всички императорски документи, укази и рескрипти (Codex Theodosianus XI, 1, 16).

През 462 г., в съвместното управление на Лъв I Тракиец на Изток и Либий Севèр на Запад, обявяването на новата индикция се измества на 1 септември. Това решение има практическа цел – да съвпадне с аграрния и финансовия цикъл в източните провинции (Corpus Juris Civilis, Novellae, 47).

От V в. нататък 1 септември става начало на индикционната година. Това правило се запазва в цялата източноримска (византийска) администрация до падането на Константинопол през 1453 г. Официалните актове и хрисовули започват с формулата: ἐν τῷ δεῖνι ἔτει τῆς ἰνδικτιῶνος („в еди-коя си година на индиктиона“), често без да се уточнява календарната дата (Menologemata in Codex Vaticanus gr. 2015).

След християнизацията на империята, индиктионът се възприема и от Църквата като духовно се адаптира като начало на годината. Това символизира съчетаването на космическия ред (равноденствието) и Божия промисъл за времената.

Вселенска практика във Великата Христова Църква на християнската (православна) икумена 1 септември е „Начало на индикта“ (Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος). Той се чества с особена литургия и четивата от Евангелието според св. Лука 4:16–22 „Дух Господен е върху Мене…“.

Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος. Терминът indictio (лат. indictio – „обявление, прогласяване“, гр. ἰνδικτίων) има дълбоко освен историческо и важно богословско значение. В римския административен контекст това е било означение на данъчен цикъл, свързан с фискалната система на Империята.

Постепенно „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ се литургизира като тайнство на времето: Църквата вижда в него не просто административен акт, а свещено начало на годината, призоваващо вярващите към обновление, молитва и духовно възрастване.

Първообразът на индиктиона, както вече се спомена се намира в римската институция на lustrum – петгодишен цикъл на преброяване и данъчна ревизия. Цицерон отбелязва: “Quinto quoque anno censores creabantur, qui lustrum condere soliti erant.” – „На всеки пет години се избират цензори, които извършват луструм.“ Това циклично измерване на времето и данъка подготвя пътя към установяването на по-късните индиктиони. Според Codex Theodosianus: “Indictiones XV annorum circulis teneantur…!” – „Индиктионите да се съблюдават в цикли от петнадесет години…!“ Новелата на Лъв I Тракиец от 462 г., с която началото на индиктиона се премества на 1 септември гласи: “…ab Kalendis Septembris Indictionum initia celebrentur!” – „…от календи септемврийски да се празнуват началата на индиктионите!“ Св. Йоан Златоуст пише за смисъла на новото начало: „Нов е за нас денят, ново е творението; защото всичко в Христос е ново.“

От най-древни времена Църквата е утвърдила за 1 септември специални библейски четива, които разкриват богословския смисъл на „началото на годината“:

„И тъй, преди всичко моля да се отправят молби, молитви, прошения и благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, та да прекараме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.“ (1 Тим. 2:1-7) Това четиво подчертава молитвата за мир и за управниците – идея, която превръща индиктиона от данъчно събитие в църковна молитва за космически и социален ред.

Господ Иисус Христос, в Назаретската синагога, прочита пророчеството на Исайя: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му“ (Лука 4:16-22). Това четиво свързва новата година с идването на Месията и началото на Неговото служение: Индиктионът става знак за ново време на спасение.

В Минея за 1 септември звучат тропари и кондаци, в които ясно проличава преобразяването на историческото „indictio“ в литургична икона: „Ти, Който премъдро сътвори всяко творение, Ти, Който определи времена и срокове със Своя власт…“ Тук става ясно: времето е Божие творение и Църквата го освещава, като всяка година се полага в ръцете на Бога.

„Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е начало на общностния живот на Църквата. Времето не принадлежи вече на империята и нейния фискален ред, а на Христос – Главата на Църквата. Началото на годината се преживява като съборен акт: цялата Църква заедно влиза в ново литургично време, което е предвкусване на вечността. Това подчертава еклесиологичния характер на спасението – вярващият не започва новата година сам, а като част от Тялото Христово.

Христовото слово в Назарет (Лука, 4 гл.) е обявяване на годината на благодатта Господня (ἐνιαυτὸς Κυρίου δεκτός). Това е „новата индикция“, която превъзхожда всяка данъчна и гражданска година. Това св. Кирил Александрийски тълкува така: „Годината на благодатта не е година от дни, а времето на спасението чрез Христос.“

Индиктионът е образ на спасителното време, в което всяка година е дарена за покаяние и за духовно обновление. Времето е неутрално в езическия свят – цикъл на възраждане и упадък. В Църквата времето се превръща в сакраментална реалност: то има начало и край в Христос („Аз съм Алфа и Омега“ – Откр. 22:13). „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е напомняне, че всяка година е онтологично включена в Божия промисъл. Св. Максим Изповедник казва: „Времето е икона на вечността; чрез него Бог действа за нашето спасение.“

Времето е творение на Бога! Според Свещ. Писание, времето е създадено „в началото“ (Бит. 1:1). То не е вечна категория, а част от творението. Св. Василий Велики в Hexaemeron казва: „В начало Бог сътвори; защото това беше начало на времето, а не на съществото на Бога.“ Ето тук се полага основата на разбирането, че времето е дар от Бога за човека, пространство за спасение.

Църквата изповядва, че Христос е „Алфа и Омега, Начало и Край“ (Откр. 22:13). Господ – Господарят на времето и на времената с въплъщението Си Той освещава времето: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син“ (Гал. 4:4). Всяка индикция, всяка година, е сакраментално включена в Неговата икономѝ`я. Св. Ириней Лионски свидетелства: „В Христос се извършва възглавяването на времената.“

Догматически, времето е икона на вечността, а вечността е пълнотата на Божествения живот. Св. Максим Изповедник пише: „Времето е последователното движение на света, а вечността е безвремевòто пребъдване на Бога.“ Затова „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е литургично свидетелство, че времето не е цикъл без изход, а отваряне към вечността.

Индиктионът е не само начало на календара, но и икона на есхатòна – очакването на свършека. Всеки нов цикъл напомня за предстоящото „свършване на века“ (Мт. 28:20). Той е едновременно възпоменание и предвкусване: начало в историята, но и предобраз на вечния Ден без залез. Св. Йоан Дамаскин ни казва: „Времето виждаме в раждането на света, а вечността – във възкресението.“

Индиктионът е догматическо свидетелство. Богословски следва, че „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е еклесиологичен акт – Църквата свидетелства, че тя живее във времето, но не е от времето; сотириологичен знак – всяка година е нова възможност за спасение и онтологическа реалност – времето е отворено към вечността и е преобразено в Христос.

Църквата е „тялото Христово, пълнота на Онзи, Който изпълва всичко във всичко“ (Еф. 1:23). В нея времето се освещава и се преобразява в тайнство. Началото на индиктиона е съборен акт: вярващите заедно започват нова година не като административен календар, а като литургичен път към Царството Божие. Св. Максим Изповедник казва: „Църквата преобразява времето в благовременност, а благовременността – в спасение.“

Апологетично, индиктионът утвърждава, че времето има смисъл и цел. В един свят, който вижда историята като безсмислен цикъл или като материален прогрес без духовност, Църквата свидетелства, че историята е домостроителство на спасението. Църквата Христова защитава човека от идоли на фатализъм и нихилизъм, утвърждавайки, че всеки нов ден е дар и възможност за покаяние. Това е апологетика не с думи само, а чрез живот, посветен на милост и служение – защото времето ни е дадено, за да бъдем „светлина на света“ (Мат. 5:14).

Всяко начало на година е и призив към етическо обновление. Времето се превръща в дар за ближния: „купувайте времето, защото дните са лоши“ (Еф. 5:16). Индиктионът е зов към дяконùя – служение на другия в Името Божие. Това е основа на християнската етика: любовта към Бога да се прояви в конкретна, практическа любов към човека. Св. Йоан Златоуст подчертава: „Ако не обичаш ближния си, напразно прекарваш времето си.“

Философски, индиктионът свидетелства за тèлос на времето. Всяка година започва като философска школа на съзерцание. Покаянието е път към самопознание и към истина за битието. Исихùята (тишината в Бога) е методология на духовната философия. Аскезата не е отрицание на света, а трансформация на битието чрез благодат. Така времето се явява не просто „неутрална категория“, а онтологична възможност за духовно въздигане.

Началото на индиктиона призовава вярващия към нов духовен подвиг. Аскèза – свободно себеотричане, за да се приеме Божията воля. Исихùя – вътрешна тишина, в която времето престава да бъде враг, а става път към Бога. Подвиг – изповедническо свидетелство, дори и сред гонения или секуларни натиски. Св. Григорий Палама казва: „Исихùята не е бездействие, а божествено действие в човека.“

Индиктионът ни учи, че човекът е съ-сътворител (co-creator) заедно с Бога. Творецът ни е дал време и свят, за да бъдат те дооформяни чрез нашата свобода и любов. В науката, културата, технологиите човекът е призван да бъде сътрудник на Бога, а не разрушител. Това е онтологичен дълг: да превърнем историята в път към Царството. Св. Григорий Богослов казва: „Човекът е заповядан да бъде бог; човекът управлява света заедно с Бога.“

Всичко това намира своя край в есхатологичната надежда: времето не е капан, а път. Всеки индикт е предвкусване на непреходното Царство. Покаянието, служението и любовта са начини за достойно преминаване от този свят в Царството на непреходността на Бога. Св. Симеон Нови Богослов свидетелства: „Настоящото време е пътят, а бъдещото царство е целта.“ Църквата като тайнство на времето, апологетика и етика, съзерцателно-покаятелен живот, аснèза, исихùя и подвиг, и с издигането на човека като съ-сътворител, а и есхатологичния завършек, благовестейки учи: „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е свидетелство за това как едно чисто административно понятие на Римската империя – данъчен цикъл – бе преобразено от Христовата църква в тайнство на времето. Исторически – от Константин Велики и Лъв I Тракиец – индиктионът премина от инструмент на държавата към литургичен белег на Църквата.

Литургически – 1-ви септември се превърна в Начало на Църковната година, с евангелско четиво, в което Христос провъзгласява „годината на благодатта Господня“. Догматически – времето е творение на Бога, преобразено в Христос и отворено към вечността. Индиктионът става икона на есхатологичното очакване. Еклесиологически – Църквата живее не в календара на империята, а в благодатния ритъм на Царството Божие. Тя освещава времето и го прави спасителен път за своите чеда. Практически и духовно – индиктионът призовава вярващия към покаяние, исихùя, аскèза, милост и служение. Това е ново начало за всеки човек – лично и общностно. Философско-етически и футуристично дори, човекът е съ-сътворител с Бога, призван да преобразява света чрез наука, култура и любов, без да изоставя аскезата и подвига. Индиктионът е образ на отговорното ползване на времето като подготовка за вечността.

В нашия секуларен и все по-фрагментиран свят „Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ има пророчески смисъл, защото напомня, че историята не е хаос, а домостроителство на спасението; посочва, че всеки ден е време за милост, покаяние и благодатно обновление; учи, че човекът е не само биологическо същество, а духовен съработник на Твореца; утвърждава надеждата, че времето ще бъде погълнато от вечността в Царството на непреходния Бог.

Св. Йоан Златоуст ни оставя слова, които сякаш обобщават смисъла на индикта:

„Не гледай към въртенето на годините, а към обновлението на живота.“

„Ἀρχὴ τῆς ἰνδικτιῶνος“ е съборен вик на Църквата към света: времето е Божие, животът е призвание, всяка година е нова възможност за спасение, бъдещето е отворено към вечността и човекът е призван да бъде съработник и съ-сътворител в домостроителното дело на Бога. Така индиктионът не е спомен за миналото, а пътеводна звезда за бъдещето – за достойното преминаване на човечеството в Царството на Непреходността.

От 1453 г. насетне, когато Константинопол пада под османска власт, Вселенската патриаршия запазва традицията да обявява началото на Индиктиона тържествено във Великата Христова Църква. До днес Вселенският патриарх от катедрата си в първопрестолния патриаршески храм обявява новата година на 1 септември.

Индиктионът се превръща в универсален ориентир за датиране на актове – по- устойчив от консулските години или царствените regnal years. Чрез него се създава връзка между римската административна рационалност и византийската литургична традиция. Днес той остава живо свидетелство за прехода от езическа към християнска културна епоха.

Времето е дар, а не собственост — но този дар не е просто линейна река, която се влива в безкрая. В началото на всичко – „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1) – бе положен и първият миг на времето. Св. Василий Велики и св. Йоан Дамаскин ни учат, че времето е „движение на тварното битие“; а св. Максим Изповедник открива в него сцената на Божието домостроителство, където се осъществява съединението на временното и вечното в Личността на Христос.

В светлината на вярата времето е икона на вечността: Божие творение, в което минало, настояще и бъдеще се събират в един вечен „днес“. В светлината на съвременната наука, то не е абсолютна величина, а относителна и взаимосвързана структура, която съществува заедно с пространството и се променя според наблюдателя и динамиката на самата реалност. Според Кант времето не е нещо „в себе си“, а форма на нашето възприятие – „рамка“, която човешкият ум внася, за да може да опита и осмисли явленията.

Така разбираме, че и духовно, и научно линейността е само един от възможните начини да възприемаме времето – редом с цикличността на далекоизточните народи, която вижда в повторяемостта на сезоните и епохите хармонията на космоса – но не и единственият.

Отвъд всичко това е тайната на трансценденталното време – отвъд творението, в Абсолюта. Там времето не е измеримо, не е последователно, а е непрекъснато настояще – вечността (aion), в която Бог пребивава. Бог е „Вечно Съществуващият“ (Изх. 3:14); Св. Григорий Палама говори за Неговата вечност като за „безначално и безкрайно сега“. Там времето не тече – то е пълнота на битието, където всички мигове са непосредствено и едновременно явени пред Божието лице.

И когато го живеем времето в любов и мир, ние вече докосваме тази вечност още тук и сега, превръщайки всеки земен миг в икона на Царството.

Днес човечеството вече живее в Шестата технологична революция – революцията на синтеза, в която се обединяват – изкуствен интелект (ИИ), биотехнологии, квантови технологии, нови енергийни системи, автоматизация с автономни системи, глобална цифрова свързаност, втора вълна на трансхуманизъм чрез хибридизацията, която сега е човек – машина, киборгизация.

Тази революция преобразява начина, по който мислим, работим и общуваме. Но тя поставя и нови, неизследвани изпитания пред човешкия дух. Без здрава духовност, силен разсъдък и нравствена рамка, тази технологична мощ може да се превърне от благословение в оръжие за поробване.

В дигиталната ера на новото информационно общество общението между естествен интелект и изкуствен интелект става едно от решаващите направления на нашата цивилизация. Ако то бъде ръководено от жажда за власт и печалба, ще доведе до задълбочаване на неравенствата и отчуждението между хората. Но ако бъде водено от мъдрост, състрадание и съзнателно служение на доброто, ще се превърне в мощен инструмент за преодоляване на бедността, изкореняване на болести, разширяване на достъпа до образование, чиста вода и енергия, както и за съхраняване на природата.

Духовните водачи и политическите ръководители носят съвместна отговорност да определят нравствените координати на тази революция: да гарантират суверенното изконно право на вярата в Бога, да пазят неприкосновеното достойнство, правата и свободите на човешката личност и на човешката душа, да съхраняват духовната идентичност на народите, да гарантират, че технологиите служат на живота, а не на смъртта.

Както в началото на всяка нова епоха, и днес най-важният избор е не технологичен, а духовен: ще бъдем ли господари на инструментите си или роби на собствените си изобретения.

Евангелието ни задължава към мир и съборност. Нашият свят е разтърсен от войни, несправедливости и криза на духа. А в самото лоно на св. Православна Църква сме свидетели на вътрешен разпад – разделения, породени от политически влияния, национализъм и духовно безразличие. Това е рана в Тялото Христово, която може да бъде изцелена само чрез завръщане към съборността, където канонът и любовта са неразделими, а автокефалиите са път на служение, а не поле за борба.

Позволявам си да призовавам всички предстоятели и архиереи – да възстановят пълното евхаристийно общение; всички християни – да бъдат миротворци в духа на Христос; народа на Русия и дългото му държавно ръководство – да помни, че истинската слава е в мира и покаянието, а не в разрушението.

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мт. 5:9)!

Екологията – духовно престъпление или дълг към Бога – след лятото на изпепеляващи горещини и катастрофални бедствия, и пожари напомням, че разрушаването на природата е духовен грях. Земята не е само ресурс, тя е наш общ дом, в който почиват костите на предците ни. Да я унищожаваме е да скъсаме връзката с Божието творение, да отдалечим душите си от Небесния Рай. Св. Йоан Златоуст ни казва: „Земята е дадена не за да я погубваме, а за да я обработваме с благодарност.“ Вселенският патриарх Вартоломей също предупреждава: „Престъпление срещу природата е грях пред Бога.“ Алберт Айнщайн напомня: „Човекът е част от цялото, което наричаме Вселена… нашата задача е да разширим състраданието си, за да обхване всички живи същества и цялата природа.“

В началото на всяка Църковна година, в деня на тържествения Индиктион, Св. Православна Църква възпява Господа като Творец и Промислител на вселената, Който е „Началото и Краят“ (Откр. 1:8), „Алфа и Омега“ на времето и вечността.

Тази истина, която светите отци изповядват в словото, се предава и в светия образ – в иконата, която събира в себе си литургичната памет и богословската дълбочина на празника.

Христос – Начало на вековете и Обновител на творението – в горната част на иконата, в сиянието на славата, се изобразява Христос Пантократор – Логосът, чрез Когото „всичко стана“ (Йоан 1:3), благославящ и държащ отворено Евангелие с думите:

„Духът Господен е върху Мене… да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лука 4:18–19).

Гръцките надписи „ἈΡΧΗ ΤΩΝ ΙΩΝ“ („Начало на вековете“) и „ΑΝΑΚΑΙΝΙΣΙΣ ΤΗΣ ΚΤΙΣΕΩΣ“ („Обновление на творението“) подчертават, че във Въплътения Син на Бога времето намира своя смисъл и цел.

Тук иконата изпълнява постановлението на VII Вселенски събор (82-ро правило), което утвърждава употребата на Св. Писание в иконографския надпис, за да се обясни богословският смисъл на изображението.

Космическият кръг – Венецът на годината – средната част на иконата представя годишния кръг – символично изобразен като дванадесет дяла (месеци) с трудовете и празниците, осветени от Христос.

Това е визуалният израз на Псалом 64:12: „Ти увенча годината с Твоето благоволение…“

Традицията на византийските храмове познава подобни изображения на месеците и „зодиакалния“ кръг, очистен от езическо съдържание и осмислен християнски – като свидетелство, че цялото време е в Божията десница.

Давидовият псалом 103:19 казва: „Сътвори луната за времената; слънцето знае своя залез“ намира образно изразяване тук, в сърцевината на иконата.

Сътворението и човекът – разумно светило в творението – долната част на иконата показва началото на света: небесните светила, земята, животните, и създаването на човека.

Надписът „ΛΥΧΝΟΝ ΛΟΓΙΚΟΝ“ („Разумен светилник“) свидетелства, че човекът, сътворен по Божий образ, е призван да бъде светлина в света (Мат. 5:14), пазител на творението и съработник на Божия промисъл.

Съчетаването на космогоничната сцена с празника на Индиктиона напомня, че всяка нова Църковна година е духовно възвръщане към изначалната хармония на Рая – път към „новото небе и новата земя“ (Откр. 21:1).

Тази икона е не само художествена, но и богословска проповед. Тя е жива катехизация, която учи, че: Христос е Господар на времето; Църквата благославя годишния кръг в Него; всеки нов Индиктион е призив към духовно обновление и завръщане към Рая.

В литургичната практика, такава икона може да бъде излагана на аналой в навечерието и деня на празника, да украсява храмовете и синодалните послания, и да служи за духовно наставление на вярващите през цялата година.

Иконата на Индиктиона, съгласно православната византийска иконография, съчетава богословска истина, каноническа правилност и литургическа мисия. Тя е богословие в цветове и форми, в което се преплитат началото и краят, времето и вечността, творението и неговото обновление в Христос.

Времето е Божий дар и отговорност на човеците. „И постави ги във времената и в годините, за да отчитат дните и времената“ (Бит. 1:14). Отреденият ни от Бога кръговрат на времената, от който всяка есен започваме новия Индикт, е не само белег на подредения космос, но и зов към отговорност – да живеем разумно, праведно и благочестиво в настоящия век (Тит. 2:12).

Тук, обаче, несъмнено е задължително да си дадем равносметка, прочит, оценка и свещен съзерцателен християнски и църковен коментар както на актуалната обстановка, така и прогностичност на база официални данни и съобщения за краткосрочния период до Индиктиона през следващата година, за да си зададем въпроси и за да търсим заедно отговори, но и решения. Нали?!

Продължаващата непровокирана експанзионистична жестокост на ревизионистко-имперска агресивна и пълномащабна конвенционална, но и хибридна война на Русия срещу Украйна и независимия ù самостоен и национално осъзнат идентитет на европейски Народ, за чието прекратяване и справедлив мир се едини цялото човечество и съобразно спецификите на времето все повече се оказва световен натиск за прекратяване на огъня, примирие и преговори. Потенциално има риск от „замразяване“ на конфликта.

Същевременно продължават ударите на Русия в дълбочината на Украйна до границите ù с държавите – членове на НАТО, на което самоотбраната на Украйна дава достоен боеви отговор, но всичко това води до взаимно изтощаване на ресурсите. Важно е да се следи конфигурацията на западната помощ за Украйна и руската мобилизация, подкрепяна от абсолютния тоталитарен режим на Северна Корея.

Висока интензивност на периодични ескалации по израело-ливанската граница. В Ливан правителството обвързва стабилизацията с финансиране и план за разоръжаване на „Хизбула“, което е с несигурен успех. Вероятният сценарий е до 2026 г. да тлее „ниска война“ с периодични силни избухвания и с потенциален риск от по- широк израело-ливански сблъсък.

Тежката хуманитарна криза за страдащото палестинско население в Газа, поради отказа от освобождаване на израелските заложници, разоръжаването на Хамас и предаването им пред Правосъдието би могло да доведе до още по-тежка криза и човешки страдания до степен на погром.

Тук е изискуемо, а и се полага, да се даде оценка на поведението на околните държави при войната в Украйна и конфликта в Газа, особено на разликите! ЕС и Турция оказаха изключително благородно и богоугодно човешко отношени към бежанците от войната на Кремъл и Русия. Турция единствена предложи прием на жителите на Газа от всички страни в региона, предоставяйки тази възможност да се осъществи по море. Разликата между съседите на Украйна и на Израел е очеизвадна. Нито една арабска страна не предложи да отвори вратите за гражданите от Газа, от където деца и жени молиха за това, особено Египет, Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Всички тези държави не чуват воплите и молбите да бъдат независими от режима на крайно фанатично радикализираните екстремисти на Хамас. Тези (някои много богати) страни си затвориха вратите за единокръвните им и единоверни техни събратя, които по неволя са между чук и наковалня. ЕС, Турция, Обединеното Кралство, Швейцария, Норвегия, САЩ и Канада показаха на света с бежанците от войната в Украйна, че човешката цивилизация на любовта към Бога и ближния води до преодоляване на най-тежките беди и най-трудните изпитания. Дано свръхбогатите арабски страни проявят също състрадание – така, както техните единокръвни араби намират гостоприемство по целия свят!

Дългогодишнато гражданска война в Судан, която е най-тежката хуманитарна криза от глобален мащаб. Обсадата на Ел-Фашер, масовите глад и смърт, а също и природните бедствия на наводнения водят дори до невъзможност статистически да се предвиди числото на смъртта. Не се очертава политически пробив, а напротив – ескалация и разпад на държавни функции и през 2025 – 2026. Масов погром и международно затваряне на очи.

Етиопия и Сомалийския рог – друг регион на регулярни смъртоносни конфликти в територия на древно и отдалечено самобитно християнство. Отново се създадоха следпримирни напрежения (Амхара, Оромия). Рискът от рецидив се засилва, а светът пак нехае и гледа. Ал-Шабаб в Сомалия запазва капацитет за високи загуби и човешки жертви.

Продължаващия военен конфликт в пограничните райони на ДР Конго (Изток) и Руанда създава изключително висок риск от междудържавна ескалация. Хуманитарни нужди там вече се увеличават, а задоволяването им още не е и започнало.

В Мозамбик (Кабу Делгадо) се възраждат нападенията около енергийни активи и партизанската персистенция е вече факт.

Проблемите в библейското Червено море, което е основен световен търговски коридор. Йемен нанася периодични удари върху корабоплаването и това е вече устойчиво ниско-средно ниво на боеве, които запазват тенденцията си.

Сирия към момента отново като много пъти в историята е статична, но смъртоносна мозайка, особено в районите на Идлиб, изток – югоизток и Сувейда с нарастващото там сектантско напрежение. Ескалациите стават пак с висока степен на вероятност, а мира е слабо вероятен, поради регионални и глобални стратегически интереси и отсъствие на смирен диалог с всичките заинтересовани страни, което е възможно за осъществяване само от страна на странична сила, непроявяваща ангажираност в една или друга посока.

Гражданската война в Мианмар се изостря, както и насилието, придружавано с убийства. Обявените от Хунтата с неизвестна дата и постоянно отлагащи се избори за края на 2025 / началото на 2026 са оценявани като „фиктивни“ и такива, които са рискови за допълнително насилие и смърт.

Сахел (Мали – Буркина Фасо – Нигер) и Чад са в нарастваща джихадистка активност, масови изтребления, разселвания и умишлено причиняван смъртоносен глад.

Хаити – де факто вътрешен въоръжен конфликт между банди и неизброимо множество от убийства. Обсъжда се разширяване на международната мисия, но рискът от колапс на реда без по-силен мандат остава висок с покачващ се тренд.

Еквадор – наркокартели, извършващи масови убийства и обявено извънредно положение, с което властта не се справя и рисковете се увеличават.

Мексико – организирано насилие от страна международната организирана престъпност.

Грузия – православна страна, която загуби Абхазия и Южна Осетия от Русия, която с войските си, обявявайки ù война навлезе до столицата ù Тбилиси през 2008 г. е в постоянстващи масови протести 2024–2025, искащи присъединяване към ЕС и провокирани от приетия про-руски „Закон за чуждестранните агенти“. Документирани са множество репресии върху участници в протестити. Новите цикли на протести и крайната разправа на властта води до нарастващ риск за евроинтеграцията на страната.

В Босна и Херцеговина съществува дълбока институционална криза около осъдения Додик, предсрочните избори и отворения въпрос за приложимост на изпълненията на решенията на Съда. Ескалация на напрежението става все по-вероятна и по осите ЕС – Русия и мюсюлманско население и сръбско малцинство.

Дипломатически конфликт между Израел и Турция. Турция официализира блокирането на израелски кораби и ограничи във въздушното си пространство навлизането на израелски самолети. Двустранната търговия е прекратена, което естествено оказва силен ефект върху логистиката в Източното Средиземноморие.

Рискове има и те са с евентуалност за преливане към по-широки морски и въздушни ограничения.

Кризата „Армения – Азербайджан“. Подписан бе във Вашингтон Мирен договор е, но остава ероятност за неприложимост поне до 2026 г., тъй като е висока уязвимостта от вътрешнополитическото напрежение в Ереван по спорните клаузи за коридорите, които изискват конституционни промени, за които няма парламентарно мнозинство. Ратификацията е под въпрос.

Горещият балкански конфликт „Сърбия – Косово“. Диалогът не буксува, а изобщо отсъства, медиатори – също. А същевременно се наблюдават периодични инциденти на север. Ако няма напредък и Споразумение между странити по обсъжданите евентуални договорености, рисковете от насилие на локално ниво остават потенциални с възможност до въоръжени конфликти на военни сили.

В Пакистан се регистрира риск от рецидив на фискални напрежения, а същевременно терористичните атаки остават с повишена степен на вероятност. Поради отсъствие на конкретни статистически показатели иконимико-социалната прогноза за Пакистан не е възможно да бъде в детайли изразена, което също е знак за несигурност.

Поради корумпирани управления в страните по света, крайните социални неравенства и несправедливостта предполагат високи нива на масови протести на глобално ниво. Това е повишаващ се световен тренд от 2017 г. насам. Очакванията са за нови вълни при изборни процеси, икономически шокове и мерки за „сигурност“.

Най-рискови страни и региони на тероризъм и радикален екстремизъм остават Сахел, Сомалия, Мозамбик, Афганистан, Пакистан, Ирак, Иран, Сирия, където са най- активните „джихадистки“ мрежи. На Западът от терористични атаки се регистрира лек ръст през 2024 г. и началото на 2025 г., но с ниска смъртност. Тази картина вероятно ще се запази и през следващата 2026 г., защото единяващият се свят за единство и мир не търси и не постига координация срещу съществуващи и възникващи проблеми и заплахи за цялото човечество по цялата планета.

Тежки системни нарушения на човешките права продължават в Судан, териториите в Израел с палестинско население, в които няма легитимна демократична власт, а контрол от джихадистки групи, финансирани от Иран и въоръжавани от Русия, Мианмар, Афганистан, Иран, Саудитска Арабия и други. Докладите за 2024–2025 г. описват мащабни нарушения като масовите екзекуции на глобално ниво през 2024 г. достигат 10-годишния си връх. Тенденцията е „репресии при конфликт и протест“. Това остава валидно поне до края на десетилетието, а глобалните центрове на световната власт не обсъждат тези увеличаващи се проблеми. Двата полюса в света дори не са се срещнали, а към момента в 61 държави се провеждат въоръжени конфликти, водещи до висока смъртност и фанатичен ектремизъм, причинен от чувството за отмъщение.

В тази престъпна безмълвност съучастнически пребивават и духовните лидери на света, което показва, че проблемът с лидерството не е само политически за държавите, правителствата и партиите, а е и обществено-политически и за религиозните институции. Това е аномалия по презумпция, но и поради нарастващата религиозност по целия свят на младите от поколението Gen Z, които проявяват вероизповед в проактивен, демонстративен и по-радикален (не радикализиран) начин, което е възможност и за плюсове, но и за минуси, особено в развитите страни със застаряващо население.

Хуманитарните и социално-икономически кризи са в небивали в историята мащаби. Ръстът на разселването на хора, на ЧОВЕЦИ е: 122,1 млн. насилствено разселени към април 2025 г. Миграция! Всички те са и в крайно недохранване, което води до болести и смърт, а здравеопазване за тях – няма. С най-висок риск от гладуване са хората в Судан, Газа, Южен Судан, Хаити, Мали и ДР Конго. Тази карта със сигурност към момента остава тежка и през предстоящата 2026 г. без каквито и да било политически пробиви за евентуално разрешаване на тази катастрофа.

В икономически план погледнато ООН, Световната банка и МВФ предупреждават за „бавен“ десетилетен растеж, висок риск от търговски войни и ниска устойчивост при икономически шокове. Това е фон, който подхранва масови социални протести и тежка политическа нестабилност до 2035 г.

Природни бедствия и климатични рискове пред света до септември 2026 г. ENSO (El Niño–Southern Oscillation) ще е по прогнози най-вероятно в неутрално състояние до есента 2025 г., а кратко „Ел Ниньо“ е вероятно през ранната зима 2025–2026 и връщането му обратно към неутралност. Това означава – повишени шансове за бурни сезони в някои басейни, с редуващи се епизоди на суша и на наводнения по региони. Стриктно трябва да се следят и наблюдават локалните сезонни прогнози. Реални сигнали сега съществуват за катастрофични наводнения в Судан, силни циклони и бури в Азия, редица с оранжеви и червени кодове за предупреждения (GDACS). Подготвено трябва да се очакват рецидиви през дъждовните сезони 2025–2026 г. Годишните обобщения за миналата 2024 г. са „гореща и бурна“ с 393 бедствия (EM-DAT). А трендът за септември 2025 – септември 2026 е към по-чести и скъпи за съответните национални стопанства събития, коита ще са особено значимо тежки за уязвимите държави през 2026 г. с тежки социални измерения.

Редно е да отчетем и затрудненията в Индо-Пасифика по напрежение на морските линии с огнища на инциденти, но, слава Богу – не и на войни.

В условията на нисък глобален растеж, търговска фрагментация, хибридни и кибер атаки без глобален политически пробив и висока обществена активност, особено на религиозните авторитети, то ще следва да очакваме и да се подготвим за увеличаване на локалните кризи, техните ескалации, разширяването им, повече протести и крехка политическа власт, характеризираща се с променлива стабилност.

Китай осъществява неприкрита икономическа експанзия чрез външни заеми. Китай остава водещ източник на официално финансиране към страните с ниски и средни доходи. Наблюдава се „ребалансиране“ чрез преструктурирания и „спасителни“ заеми, които превръщат заемополучателите в колонии.

Настящата киберсигурност и хибридни операции остава с досегашната нарастваща тенденция по приоритетни заплахи – атаки срещу наличност (DDoS), рансъмуер и изтичания на данни. Държавни фигури и криминални групи се „сливат“ по цели и тактики. Това е особено викок риск за критичната инфраструктура, изборните процеси и медийната среда. Най-вече за предстоящите междинни избори за Конгреса в САЩ през 2026 г.

Организираната престъпност в нейния международен и световен нетуърк трайно продължава и то по данни на световните агенции – засилено да осъществява трафицити си на оръжие, наркотици, хора, човешки органи, иновативни технологии и всичко, което е извън законово регламентираното, като видимо корелира с правителствени институции и недемократични режими, особено в условията на война и бедност. Тази глобално престъпна дейност се развива при отслабени институции и недофинансирано хуманитарно поле, което общо повишава риска от нарастваща експанзия на нелегални мрежи, в които пазарите се „преплитат“ (дрога – оръжие – трафик на хора). Глобалните доклади на UNODC за трафика на наркотици са ключова референция. От значение е, че се добавя детайла за нови местни и регионални взаимодействия при нужда по конкретни маршрути с коридорни локални „охранители“.

Общочовешкия престъпен проблем на бъдещето, който се реализира днес. Това са: детската порнография и педофилията, а към тях (в голяма степен тяхна последица) и младежката агресия – реална и онлайн. Мащабът и динамика за последните две години по оценки на WeProtect описват растящ обем на CSAM, „самогенерирано“ съдържание, финансов сексторшън и злоупотреби с ИИ. Политиките E2EE за криптиране на данни усложняват процеса на ранно разкриване на онлайн-престъпленията от страна компетентните органи по киберсигурност и за закрила на децата. Очакванията са за ръст на сложността по разкриване и превенция, както и на трансграничността, поне до 2028 г.

По темата: „Екстремизъм – антисемитизъм“, то оценката GTI-2025 отчита повишен дял на „самотни вълци“ в Западните държави и преливания между онлайн радикализация, местни насилия и глобални конфликти, което повишава до висока степен рисковете от инциденти през 2026 г.

Без постигнат траен мир в големите войни и тлеещите въоръжени конфликти бежанците и мигрантите ще са с ново увеличение и соцшално-икономически, а оттам и политически натиск върху приемащите държави и градове.

Като една от основните хибридни заплахи си остават държавни (правителствени), и криминални фактори да продължават да съвместяват шпионаж, влияние и криминални печалби. Това повишава рискът за всякакъв тип намеси при изборни процеси, обществена дезинформация и инциденти във всички инфраструктури и дигитални хакерски атаки. Този проблем остава висок и дори нарастващ във всички зони по света, особено в енергийната инфраструктура.

Важно за отбелязване е наблюдението по темата: „Религии и доверие в религиозните институции – световна картина 2025–2026“.

Глобално, според данните на WVS (Световното проучване на ценностите), които имат индикатори за религиите и църквите е възможна съпоставка по държави. Последната вълна (2017–2022) служи като база за трендовете на доверие към религиозните представителства спрямо политическите такива, които в много страни на Запада показват спад, а в част от Африка и Латинска Америка – по-високи нива спрямо политическите институции. В Африка религиозните лидери остават сред най- доверените, но тенденцията е отслабваща спрямо преди десетилетие. Това се наблюдава в 39 държави в периода (2021 – 2023).

В Арабския свят нагласите за ограничаване влиянието на духовенството в управлението се увеличава, както нараства и скепсиса за некорупционност на религиозните водачи, което е отразено в въпросниците и публикуваните анализи на последния проучен период (2023 – 2024). В Латинска Америка: Latinobarómetro показва ниски нива на доверие в политическите институции. Църквата традиционно стои по-високо от партиите и парламентите, но степените на трендовете по страни е разнопосочен. В Европа ESS (Европейското социално проучване) и EVS (Европейското проучване на ценностити) дават дълъг тренд за доверие в институциите. Общият извод е на стабилност с лек спад за много от институциите след 2000-те. По страни често се регистрира ниско доверие към „политическата класа“ (общоевропейска и национална), като църковните институции варират силно между Север, Юг и Изток.

В САЩ доверието в „църквата / организираната религия“ остава исторически ниско (32% през 2024 г.), със скромен ръст до 36% през 2025 г., пак много под нивата от преди едно десетилетие. Религиозната принадлежност – участие – практикуване в САЩ според данните на Pew за 2025 г. са – спадът на християнската идентичност се е забавил и вероятно се задържа на едно равнище. Това може да стабилизира търсенето към религиозните институции, но не гарантира ръст на доверие към тях. Общият извод от това е, че авторитетът на религиозните институции е ерозирал в много развити демокрации, но остава сравнително висок спрямо политическите институции в части от Африка и Латинска Америка. Регистрират се от властите онлайн- радикализация, злоупотреби и политизация на религиите, което подкопава доверието към самите тях. Там, където църковните структури се възприемат като социално и хуманитарно полезни, но незаплетени в партийна, политическа или геополатическа борба и употребата и м от властите, доверието към тях е по-устойчиво, а на места и нарастващо.

Насилствено причинената смърт чрез убийства според данните на Uppsala Conflict Data Program (UCDP) за периода (1989 – 2024) е около 4 милиона и 100 хиляди души, без да са ясни и вписани Руско-украинската война, 12 дневната Израелско-иранска война и конфликта в Газа, с които стойностите по най-различни източници нарастват главозамайващо, като осреднено може да се изчисли брой на човешки военни и цивилни жертви около поне 700 хиляди души за последните 3 години и половина. 2024 г. е посочена от всички Институти по света, проучващи жертвите на насилствена смърт, като историческия връх след Втората Световна война. За 35 години (тъй като за настоящата 2025 г. не се посочват официални данни) човеци са убили около 5 милиона други човеци.

Рисков профил до края на 2026 г. за България и региона около нея. Състояние в България е на затегнала политическа криза – многократни избори (2021–2025) с ясно изразени фрагментация на обществото и партизирането му, уязвимост към хибридни операции, а същевременно – членство в НАТО и ЕС със стратегическа и логистична роля за Украйна и Черно море. Рисковете са: перманентна нестабилност на правителствените кабинети (10 до сега за 4 години), енергийно-инфраструктурни уязвимости (газ, рафинерии, пристанища, хранилища, находища и разработки), кибер и дезинформация, корупционни скандали и обществено недоверие. Най-лош сценарий е парламентарна блокада, забавени евро-фондове и сътресения по енергийните схеми с умишлено инспирирани ескалиращи улични протести, допълнени от недоволство от ценовите шокове.

Молдова е страна с висок риск. Състоянието ù към момента е с нергично про-ЕС правителство срещу консолидирани про-руски блокове, постоянна хибридна намеса, дезинформация, руско финансиране и руски паравоенни мрежи в Гагаузия – Приднестровието. ЕС подкрепя реформите и енергийното „откачане“ от Русия. Рисковете им за периода 2025 – 2026 са: нестабилна коалиция след предсрочни избори, натиск от Тираспол (Москва) чрез логистика по Днестър и изборен туризъм, кибер и енерго саботажи, социално напрежение по предизвикани икономически катаклизми. Най-лошият сценарий е делегитимация и парализиране на курса към ЕС, чрез индуцирани ескалиращи протести с насилие, „сив“ статут на централната власт спрямо Приднестровието.

Румъния е съседна страна със среден към повишен риск. Тя също е член на НАТО и ЕС. През 2024 – 2025 г. преминава през политически турбуленции и силна поляризация покрай президентския цикъл от избори. Има повишено регистриране на провеждани хибридни операции и вътрешнополитически резонанси. Рискове те са: турбуленции по изборна линия и институционално недоверие, кибер и дезинформационни атаки, гранични речни инциденти по р. Дунав при вливането ù в Черно море, инфлационни и енергийни волатилности. Най-лош сценарий е популистко блокиране на ключови реформи, ерозия на сигурността на доставките по Дунавско- Черноморските коридори и продължителни инциденти по границата с Украйна.

Северна Македония е държава в среден към повишаващ се риск. Кабинет, доминиран от VMRO-DPMNE с реторика „ЕС – да, но не на всяка цена“, напрежение по конституционни промени и все по-влошаващи се отношения със съседите Гърция, България и Албания; икономическите предизвикателства създават условия са самоизолация на С. Македония в т.нар. „Сръбски свят“. От това рисковете са: застой в преговорите с ЕС, деморализация на обществото, емиграция, идентичностни напрежения с Гърция и България и младежки протести, провокирани от явна безперспективност. Най-лошият сценарий е институционалното „зацикляне“ около конституционния пакет, предизвикване на среда на остри протести и контрапротести, както и рязко охлаждане на европейската траектория.

Албания се справя и е страна със средно-нисък риск. Състоянието ù показва, че антикорупционни структури (SPAK) дават резултати, ЕС сочи дефицити по превенцията срещу натиск върху правосъдието, заради политически напрежения при чувствителни съдебни дела. Рисковете са за политизиране на правосъдието, организираната престъпност и трафицити по Адриатика да продължат да процъфтяват, както и миграционнити коридори, срещу което националната власт мълчи. Най-лошият сценарий е осъществяването на натиск на Изпълнителната власт върху прокуратурата и съда, срив на доверието и европейска спирачка.

Хърватия е страната с нисък, но потенциално стратегически риск. Засега тя е стабилен член на ЕС и НАТО, ключов LNG хъб (о. Крък) с планирано разширяване до 2026 г., което е важно, но и критична роля за Югоизточна Европа. Рисковете са енерго- логистични инциденти и кибер удари по LNG-преноса, туристическите зависимости при геополитически шок, миграционния натиск по Балканския маршрут. Най-лошият сценарий е кибер и физическа атака по енергийната инфраструктура с регионален ефект върху цените и доставките.

Кипър – страна със среден риск. Тя е в хроничен нерешен „Кипърски въпрос“, има проблеми и спорове за акватории в Източното Средиземноморие за природен газ, морски зони и хуманитарният коридор „Amalthea“ към Газа с непостоянна ефективност. Геополитическото напрежение с Турция поражда рисковете: дефекти на хуманитарния коридор и регионална ескалация по оста Израел – Ливан – Газа, морски инциденти и EEZ спорове с Турция, миграционен натиск по море. Най-лош сценарий би било остър епизод с Турция по море, временно замразяване на енергийните проекти и силен миграционен прилив.

Базова прогноза за държавата, обявила ни за неприятелска и вражеска страна е също от значение да се представи. В Русия системата на властта се консолидира около Кремъл и стопанина му Путин плюс „силовите“ крила на кремълската власт. Но: икономико-външна опора на страната става все по-ускорената ù зависимост от Китай (търговия – 245 млрд. долара за 2024 г.) чрез тоталната юанизация на разплащанията, като целта на тази зависимост е ограничаване на санкционните щети.

Търговията през 2025 г. на Русия забавя тимпото. Путин търси ревизия на тренда с нов „пакет“ в Пекин. Санкционният натиск и фронтовата неопределеност на Руско-Украинската война държат вътрешната мобилизация висока. Но това е постоянен риск от „шокови“ решения, което неколкократно вече е налице, мобилизацията на мъжете и младежите става трудна и базовият режим на автократична и авторитарна тоталитарна власт е в увеличаваща се тиха(заради държавния контрол) потенция на износване.

Правителствените институции и администрацията се движат го инерцията на апарата, защото отсъства конкурентен център и войната, която взема жертви, а не подлежи на свободата да бъде обсъждана от страх от правораздавателно санкциониране руинира вътрешната лоялност. Дори в държавните руски медии се прокрадват коментари за евентуалните наследници / наследнички на Путиновото противоконституционно самодържавие за периода 2028 – 2030 г., като удължаването на войната се счита, че гарантира удължаването и на властта от Путин в Кремъл, защото все още няма вътрешна национална дефиниция за какво би било победа за Русия във водената от нея война, по която Западът е предоставил на Украйна 407 млрд. долара военна помощ, замразени или блокирани са 337 млрд. долара на Централната банка на РФ в различни държави по света, необходими са 524 млрд. долара за възстановяването на Украйна и не е известно в парично измерение какви са икономическите поражения върху националното стопанство на Русия.

В тези зловещи за човечеството условия живеем във времената на жесток хуманитарен погром, природни бедствия и катаклизми, войни и въоръжени конфликти, крайно нарушаване на правата на човека, на душата, на общностите и на народите, религиозни преследвания, радикализиран религиозен и фанатичен идеологически екстремизъм, тероризъм, свръхдинамика на пазарите, обществени и социални брожения, политическа, икономическа и социална нестабилност и несъстоятелност, граждански недоволства, бежански и мигрантски потоци, иновации в ИИ, биотехнологии, киборгизация, хуманоиди и дигитална крипто валута в стейбълкойни, високи технологии, космически съревнования, технократски глобални корпорации, дехуманизация, търговски войни и ново информационно общество, което ще е с ограничен потенциал за съпротивителни сили.

Това е шокова цивилизационна промяна, която е към момента в хаотичен зародиш и тепърва предстои да роди и отгледа своите нови водачи.

Пътищата са два – това зависи както от податливостта към греховност на всеки човек и цялото човечество в неговата пълнота, така и от добродителността. Тук е и шанса ни за успех и благодатен прогрес. Зависи си от нас.

Началото на годината за Църквата е напомняне за нашето задължение да бъдем пазители на Божието творение – на природата, на обществото, на мира. Това задължение става още по-належащо, когато светът е разкъсван от войни, лъжи и отрови.

За гибелната ерес на етнофилетизма и „Руския свят“: Времето на Индикта е и време на съд. Осъждането на етнофилетизма като ерес (Цариград, 1872 г.) е непреходно. Днес виждаме как тази ерес е възкресена в нова форма – чрез идеологията на „Руски свят“, „Свята Рус“ и „Москва – Трети Рим“. Това не е богословие, а псевдодуховна геополитика, която превръща олтара в инструмент на държавното насилие.

Вселенската патриаршия – духовна майка на църквите – има по силата на каноните (Халкидон, 9, 17, 28) прерогатив да изобличава и предотвратява подобни злоупотреби. В това е нейната дискреционна харизма: да пази цялото Православие от еретически подмени.

В нашите дни Черноморско-каспийският басейн и Балканите са арена на саботажи и кървави покушения; взривявания на складове за въоръжение в Чехия и България; отравяния с „Новичок“ и убийства от Лондон и Солсбъри до София и Берлин; подриване на инфраструктура и разпространяване на клевети и дезинформация.

Това са делата на „княза на този свят“ (Йоан 14:30), който се стреми да внесе страх, разделение и обезличаване на човека.

А нашият отговор е:

1. Духовен отговор – чрез молитва, проповед и непрекъснато разобличаване на лъжата.
2. Църковен отговор – чрез укрепване на каноническата цялост, публично осъждане на етнофилетизма и възпиране на „църковно-прикритите агенти“.
3. Обществен и държавен отговор – чрез прозрачност, законност и международна солидарност.
4. Енергийна и икономическа свобода – чрез нови технологии (малки модулни ядрени реактори) и стратегическа синергия „Северно море – Егейско море“ и чиста водородна и газова енергия.
5. Сътрудничество с Турция, и европейските институции – за да бъде Черно море – море на мир, а не на подривна война.

На прага на новия индикт ние въздигаме молитва за: Украйна – да намери справедлив мир и възкресение; Светата Земя – Помирение и братственост в праотеца Авраам; България и балканските народи – да укрепят свободата си в истина; Европа – да бъде верна на своята християнска и хуманна същност; Вселенската църква – да остане непоколебим стълб на правата вяра!

Светите отци на Църквата още от древност са прозрели, че убийството не е само социално зло, а духовна рана върху самото битие. Св. Василий Велики в своите канонични писма нарича проливането на човешка кръв „осквернение на Божия образ“, защото всяка човешка душа е сътворена по подобие на Твореца (Бит. 1:27). А св. Йоан Златоуст учи, че който вдига ръка срещу брат си, вдига ръка срещу самия Христос, защото „всичко, що сте сторили на едного от тия най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Следователно убийството е богохулно отхвърляне на евхаристийната общност и на самия живот, който е дар Божи. Поради това Църквата, възпявайки сътворението на Индиктиона, призовава към възстановяване на нарушената хармония – чрез покаяние, милост и любов, за да пребъде земята не като поле на кръв, а като литургичен космос, въздаващ слава на Твореца.

„А на Оногова, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Иисуса Христа… на Единия премъдър Бог чрез Иисуса Христа – Нему слава во веки веков. Амин!“ (Рим. 16:25–27).

В египетската литургия на Свети Марк има следната молитва:

„Но опази, Господи, нашето пътуване през този живот без бури и страдания до края. Изпрати освежаващ дъжд върху местата, които се нуждаят от него; развесели и обнови чрез него лицето на земята, за да може тя да се радва на освежаващите капки и да стане зелена… Благослови, Господи, плодовете на земята, опази ги за нас – без болести и страдания и ги приготви за нашата сеитба и нашата жетва… Благослови и сега, Господи, венеца на годината чрез Твоята доброта заради бедните сред Твоя народ, заради вдовицата и сирачето, заради скитника и новодошлия и заради всички, които се уповават на Теб и призовават Твоето свято Име!“

Днес, в началото на Новия Индикт, избираме времето на благодатта пред времето на разрушението. Избираме да бъдем съработници на Бога в изграждането на свят, в който науката и вярата, традицията и прогресът, човешката свобода и отговорността към ближния, се срещат в едно.

„Ето, всичко правя ново“ (Откр. 21:5)! Нека това бъде нашият завет и нашето дело!

Благодат, милост, мир и просветление да бъдат с всички чеда на Светата Църква и на всички човеци, създадени по образ и подобие Божие, в Господа Иисуса Христа – началото и края, Алфата и Омегата на времето и вечността!

С о ф и я

1-ви септември 2025 г. (7534-то лето Господне от Сътворението на света)

Архимандрит Дионисий – избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ