Християнство.бг
„Свещените връзки между Вселенската патриаршия и българския народ, както е добре известно, са древни, датиращи от IX век и от прославената патриаршия на именития Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който е проявил особена и осезаема загриженост за християнизацията на славянските народи“, подчерта, наред с други неща, Вселенският патриарх Вартоломей в обръщението си след тържествената литургия с предстоятеля на Българската църква патриарх Даниил. Службата беше отслужена днес, петък, 26 декември 2025 г., в патриаршеския храм „Свети Георги“ във Фенер.
Той продължи: „По това време владетелят на българите Борис, след като бил кръстен и получил името Михаил, станал духовно дете на свети Фотий, който го наричал негов „най-прославен и обичан син, благородно и истинско потомство на собствените му духовни мъки“. Същите тези думи на патриарх Фотий към Борис-Михаил могат да бъдат изречени с основателна гордост от Константинополската църква към целия благочестив народ на България.“
„Наистина, понякога, поради завист и съучастие на лукавия, е имало бурни колебания в нашите междуцърковни отношения, винаги дълбоко болезнени и най-често дължащи се на извънцърковни фактори и намеси. И все пак призмата на любовта в Христос по никакъв начин не е била намалена и нашата духовна връзка никога не е била прекъсната. „Ние сме членове един на друг“, неразделно и неразривно обединени в общата ни вяра и изповед, в споделения ни опит на Светия Дух и в общата надежда за вечен живот и спасение в Христос.“
На друго място в обръщението си Вселенският патриарх отбеляза: „Наясно сме, Ваше Блаженство, че от предстоящия 1 януари България ще влезе в Еврозоната. Приятната изненада за всички е, че евромонетата на вашата страна ще носи релефно изображение на свети Йоан Рилски. Това е най-тържествено свидетелство и силно подчертава неразривната връзка на българския народ със светата ни православна вяра.“
В същото време, това предлага ясно и категорично свидетелство, че икономиката не може да бъде замислена като автономна система, управлявана единствено от алгоритми и студени изчисления, а вместо това трябва да бъде ориентирана към Божествената Икономика на любовта и уважението към човешката личност, чиято съдба не е просто задоволяване на земните нужди, а освещаване и обожествяване по благодат.
Човешките дела не служат на истинското благо на човешката личност, когато се развиват без почит към духовните ценности. Икономика, която функционира като „саморегулираща се“, пренебрегвайки Бога и вечното призвание на човечеството, неизбежно води до ерозия на социалното сближаване и в крайна сметка не успява дори да насърчи истински и правилно разбран икономически прогрес.
Чрез похвалния избор на тази конкретна монета, България предава на европейското семейство и отвъд него послание, вкоренено в християнското разбиране за парите, които не са егоистично обогатяване, а активно проявление на любов.
Любовта на Въплътения Бог, напълно въплътена и провъзгласена от свети Йоан Рилски, който се отказа от златото на щедрите царски дарения. Именно това послание носеха византийските монети, които най-често изобразяваха от едната си страна образа на Христос Спасителя. Не можем да направим нищо друго, освен да похвалим образцовата инициатива на вашата страна и да изразим надеждата, че нейното благородно послание ще бъде възприето напълно и широко.“
В отговора си, Българскиия патриарх Даниил подчерта, наред с други неща, следното:
„Вселенската патриаршия на Константинопол играе водеща координираща роля в ежедневните ни усилия за провъзгласяване на Евангелието на нашата вяра, „вярата, веднъж предадена на светиите“ (Юда 1:3). Престолът на свети Андрей, Първозвания апостол Христов, през вековете е бил украсяван от богобоязливи предстоятели, като великите йерарси и вселенски учители на Църквата Григорий Богослов и Йоан Златоуст; от светите патриарси Прокъл и Флавиан, Герман и Тарасий, Никифор и Методий, които непоколебимо са се борили за чистотата на вярата; от ревностните мисионерски патриарси Фотий и Игнатий; и от исихастите Калист и Филотей Кокин.“
Обръщайки се към патриарх Вартоломей, Българският патриарх завърши словото си така:
„Ваше Всесветейшество,
позволете ми в заключение още веднъж да Ви уверя, лично и от името на йерархията, свещеното духовенство и верния Божи народ на Българската патриаршия, в нашата братска любов и дълбоко уважение към Вас, както и към поверената Ви почитаема Вселенска патриаршия на Константинопол. От дълбините на сърцата си Ви желаем крепко здраве, дарявана от Бога сила и апостолска ревност във Вашето служение.“
Божествената литургия бе съслужена от: Халкидонския старец митрополит Емануил; Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний; Мирликийски митрополит Хризостом; Варненски и Великопреславски митрополит Йоан; Тиатирски и Великобритански митрополит Никита; Русенски митрополит Наум; Калиполски и Мадитски митрополит Стефан; Старозагорски митрополит Киприан; Кидонийски митрополит Атинагор; Врачански митрополит Григорий; Митрополит Андреас от Саранта Еклисиес; и Видинския митрополит Пахомий.
В молитвата присъстваха също: старейшина митрополит Апостолос Деркийски; митрополит Теолепт Иконийски; митрополит Йов Писидийски; митрополит Йоаким Бурсенски; и митрополит Теодор Селевкийски; епископ Герасим Мелнишки, главен секретар на Светия синод на Българската патриаршия, и епископ Дамаскин Дорилейски; архонти на Църквата-майка; генералният консул на Украйна в Константинопол Роман Недилски; Георгиос-Спиридон Мамалис, представляващ генералния консул на Гърция; председателят на българоезичната общност, архонт на Църквата-майка г-н Димитриос Гьотеф, заедно с членове на общността; както и верни от Константинопол и поклонници от чужбина.
След обръщенията двамата предстоятели си размениха възпоменателни подаръци. Патриархът на България поднесе и частица от светите мощи на свети Евтимий, архиепископ Търновски и патриарх на България.
По обяд Вселенският патриарх даде официален обяд в чест на Българския патриарх и неговата делегация в близкото градско училище „Патриаршески Мараслиос“. За втора поредна година Негово Всесветейшество покани и повече от петдесет самотни членове на гръцката православна общност в Константинопол да участват в празничната трапеза.
Източник: Orthodox Times
