Меню Затваряне

Последните времена и откровение на стареца Григорий Дохиарски в „Къде си, Адам?“

Даниел Нунев
Архимандрит Григорий Дохиарски със «Скоропослушница. Фреска в Ионинския манастир в град Киев. 2020

Даниел Нунев

И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях“ (Откр. 12:7).

В нашия динамичен 21 век, хората са се „материализирали във виртуалното пространство“, толкова много, че в по-голямата си част са престанали да обръщат внимание на завършека на собствения си физически живот. Какво е това, личен избор на съвременния човек или реализация на нечия добре замислена стратегия за унищожаване на Човечеството?

Цар Ирод, Калигула, Атила, Чингисхан, Дракула, Иван Грозни, Робеспиер, Мехмед Талаат-Паша, Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Мао Дзедун, Пиночет – този не толкова голям списък от тирани съдържа зад всяко едно име милиони невинно убити и измъчени хора. Ако изучите внимателно биографиите на тези исторически личности, ще разберете, че те са се ползвали с подкрепата на „духовенството“ и по-голямата част от населението на своите страни. Както са казали мъдреците: „Всеки народ е достоен за своя Правител“.

„Егоист“ – в превод от латински – аз съм (или аз съществувам), привидно безобидна концепция за човешкото съществуване, стремяща се към развитието на личността и подобряването на живота. Но най-доброто е враг на доброто, и тази фраза описва точно стремежа на цяла армия от «предприемчиви хора» (змеят и неговите ангели), да извратят човешката природа и да „правят пари“ от човешкия егоизъм.

Тренировките за личностно израстване, достъпното медийно пространство, безплатен виртуален свят като социалните мрежи, са перфектен инструмент за изкривяване на картината на света, разрушаване на адекватната оценка на реалността и подмяната на смисъла на живота на всеки отделен човек. Има нещо зло, демонично в това, не мислите ли?

Това е „плодородната почва“, на която се отглеждат кървави диктатори, често свързвани със самия Дявол (змей).

И неслучайно. Докато прогресивната част от човечеството е оплетена в социалните мрежи и живее за „харесвания във виртуалната реалност“, в реалния живот маниаци-диктатори, ползвайки неограничен финансов ресурс и липса на контрол върху властта, се въоръжават със смъртоносни оръжия за най-жестоките убийства на обикновени хора и преразпределение на световното господство.

Ако някой все още не е разбрал, то срещу човечеството е обявена „метафизична война“ и това не е просто анексиране на земна територия в полза на най-силния, а война между доброто и злото, между ангели и демони на „територията“ на душата ни.

Епиграфът към тази статия е цитат от книгата Откровение на Йоан Богослов, която се нарича още Апокалипсис (в превод от гръцки – нови знания, откровение, но в съвремието тази дума е придобила значението – краят на света). Внимателно прочитайки текста на тази книга, ние можем да разберем, че смъртта идва при човека два пъти. Физическа – тоест смъртта на тялото, а при Второто пришествие – духовна, ако в душата, която стои пред Божия съд, личната Книга на живота се окаже празна.

Съответно, човек от всяка религия има две възможности.

Първата – да се смири, да се покае и да се върне към реалността за физическата и духовна борба със злото чрез делата на милосърдието. За това той ще бъде оправдан пред Божия съд и след Второто пришествие ще намери тялото си и ще отиде в Рая.

Втората – да не прави нищо, да чака гордо бомбата да падне върху неговия дом и да умре безславно. Хората, които са избрали втория вариант, ще имат неприятна изненада – след физическата смърт ще се наложи да умрат втори път, но много по-страшно, духовно – при което без чужда помощ, а от срам, осъзнавайки собствената си празнота, безполезност и мерзост. Първият вариант изглежда не толкова сложен, трябва само малко да направим милосърдни дела, но какви? Може ли човек самостоятелно да разбере дали върши добро дело или не? Докато той мисли, може да се окаже в крилатата фраза на английския проповедник от 17 век Джордж Хърбърт: „Пътят към ада е покрит с добри намерения“.  Времето е ценно.

За да не обсъждаме тази тема дълго, а читателят да не препрочита стотици книги, за да търси отговора за делата на милосърдие, бих искал да приведа като пример думите на един атонски старец, игумена Григорий (Зумис), който умира през 2018 година и беше наш съвременник: «Светлината (ориентир) за монасите са ангелите, а светлината за миряните – монасите. Правете всичко като мен».

Повече от 40 години игуменът Григорий беше настоятел на манастира Дохиар, чийто небесен покровител е архангел Михаил – главнокомандващият на небесната армия, и по думите на св. Йоан Богослов в книгата Апокалипсис, който постоянно води битката със змея и неговите ангели, за да спаси и съхрани човека.

Малко преди смъртта си, старецът Григорий благословил протодякон Александър Плиска от Йонинския манастир в Киев, да покаже на човечеството документалния филм за живота в манастира Дохиар. “Къде си, Адам?“ – в продължение на четири години снимките води Александър Запорошченко, приятел  на отец Александър, поклонник, украински оператор-документалист от град Мариупол. Двамата заедно монтирали събрания материал за себе си за спомен, и дори не се надявали на благословение да го покажат на чужди хора. Но веднъж геронда го помолил да му покажат това, което са записали през всичките тези години. След като видял филма, той дал благословение да бъде показан на хората по света.

За много хора, които са познавали игумена на Дохиар, най-аскетичния манастир на Атон, тази благословия се превръща в откровение. Познавайки суровият характер на стареца и строгото спазване на древния монашески устав на „тайните“ на манастира, само няколко години по-късно, в светлината на днешните събития станало ясно, че геронда Григорий искал да предупреди човечеството и да ни научи как да се спасим от злото и правилно да запълним личната си Книга на живота.

„Покажете го на всички, вярващи и невярващи, католици и будисти и дори го покажете на сектантите-сатанисти. Това искаше старецът“ – така каза в един от телефонните ни разговори продуцентът на филма отец Александър Плиска. Тогава тази фраза изглеждаше странна, но днес звучи повече от актуално. Филмът е преведен на почти всички езици по света и вече две години, въпреки пандемията, смело преодолявайки трудностите и борейки се с възраженията, отец Александър го показва в повече от 10 страни.

И според искрените и благодарни отзиви на хора, напълно различни по националност, език и вероизповедание, може уверено да се каже, че човечеството отново ще победи в тази „метафизична“ война. Всички имаме шанс да убием Змея! Как?

Всичките отговори ще намерите в Свещеното Писание, в книгите за живота на хилядите светии – равноапостолни, преподобни, мъченици, както и праведни атонски старци.

Откровението на един от тях, напътствието на игумена Григорий Дохиарски, отговарящо на всички тревожни въпроси, гледайте в документалния филм „Къде си, Адам?“.

––––

Източник: gostclub.com

Филмът Къде си, Адам? ще бъде прожектиран на 19 април (вторник), от 19 часа, едновременно в пет града в страната – София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Върху плаката за всеки един град има информация къде ще бъде излъчен.

Posted in Публицистика, Театър, кино, телевизия

Вижте още: