Маргарита Генчева
Маргарита Генчева/ OFFNews
Св. Синод на Българската православна църква приветства „съществения напредък“ във въвеждането на предмета „Религия – Православие“ като задължителен в системата на средното образование. Това разбираме от официално обръщение, публикувано вчера на синодалния сайт.
В последните месеци министърът на образованието Красимир Вълчев се надпреварваше да уточнява, че религия няма да се изучава задължително в училище. Водеха се остри дебати, дискусии, а вече имаше и конференция, организирана от БАН по темата за религията и образованието.
На нея зам.-министърът на образованието Петър Николов повтори отново същата теза: децата няма да учат задължително религия в училище.
Какво тогава приветства Синодът? Разбрахме, че православие задължително няма да се изучава.
На 8 октомври парламентът гласува на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищно образование, внесени от Министерския съвет. Те засягат и обучението по религия в училище.
Законопроектът е приет на първо четене със 169 гласа „за“.
„Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон“ – се казва в една от алинеите на този законопроект „за изменение и допълнение“ на Закона за образованието.
Не означават ли тези редове, че обучението по религия в училище ще се контролира изцяло от държавата? И с каква мотивация нашите митрополити подкрепят такъв закон, който на практика ги поставя с вързани ръце и в подчинено положение спрямо светската власт?
Днес може би управляващите са благосклонни към църквата и нейните дейности, но държавното благоразположение не е константна величина. Не си ли вкарва църковната йерархия на Българската църква по този начин автогол? Подкрепата на Синода за изцяло контролирано от държавата обучение по религия е като да поставиш парче сирене в капан за мишки и след време да се оплакваш защо нямаш достъп до сиренето. Това би трябвало да си припомнят хората, които постоянно повтарят, че християнството е гонено, докато всъщност Българската църква все повече заздравява едни твърде близки отношения със светската власт.
„Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение. Изборът на учебна програма по учебния предмет Добродетели и религии се извършва при условията на чл. 12, ал. 2“.
С две думи: ясно е написано дори в самия законопроект на МС, че ще има избор между конфесионално и неконфесионално обучение. За какво задължително обучение по Религия – Православие става дума в синодалната позиция? Не става ясно.
Митрополитите приветстват „проявената мъдрост“ при гласуването на тези промени от Народното събрание.
Мотивират това си приветствие с убедеността, че промените ще позволят на всички деца да се докоснат до православието и до Христовите добродетели.
Последно: задължително ли ще се учи православие, или не? Защото според МОН – отговорът е твърдо „не“. Ако митрополитите имат достъп до друга, различна от публично известната информация, нека ни осведомят по темата.
Нещо по-лошо: отново се чупи диалогът между Министерството на образованието, архиереите на нашата църква и обикновените хора – вярващи и невярващи в Бога.
Чудесно ще бъде младите и подрастващите да се докоснат до християнството и до Христовото Евангелие. Но това се случва най-добре в естествената среда за църквата – а именно Църквата. Българското училище отдавна, за добро или за зло, като цяло не е естествена среда за църковната проповед. Причините за това са предмет на отделна дискусия.
Какво искате да ни кажете, бих попитала архиереите, с това обръщение? Смятам, че съм православен християнин, обичам нашата църква. Напоследък обаче се усеща напрежение във въздуха, загуба на диалога, подмяна на Евангелието с морализъм и изваждане на християнството на показ по площадите.
Ако желаете да чуете един автентичен християнски отговор на въпроса как Църквата може да привлече младите хора, проф. Калин Янакиев коментира темата в подкаста на OFFNews:
„Във всеки случай няма да ги привлече с внедряването на предмета „Добродетели и религия“, защото нищо, което се внедри от политическите върхове като задължително за младите и невръстните, и незрелите хора, няма да срещне съчувствие от тяхна страна. Църквата трябва да проповядва. Така се привличат младите. Чрез проповед. Затова съм по-склонен да приветствам сегашното решение на Българския патриарх, който неотдавна каза, че всяка енория трябва да се погрижи да има неделно училище. Това, например, аз намирам за напълно нормално. Точно това трябва да бъде. В църквата се проповядва, а след неделната литургия, децата могат да бъдат водени от родителите си, които са въцърковени, за да получават познание за Църквата, да бъдат привличени и т.н. В края на краищата, Църквата винаги е привличала, освен със своите усилия, и по благодат Божия. Нека да има малко повече дразновение. Благодата не се е оттеглила. Тя привличаше тази благодат в най-мрачните комунистически времена… По-скоро трябва да направим някакво усилие, да помогнем на тази благодат“.
Много сме добри в гръмки думи, речи и официални обръщения. А къде е топлината? Къде е радостта? Основната черта на християнина е радостта. А Христос беше разпнат именно от мрачните моралисти, които се уповаваха на държави, на закони и на сухи правила.
