Атанас Димитров – АтаДим
Навечерието на най-нежния празник. Бог се ражда. Една Девица ражда без да познава човешкия грях. Според Библията, овчарите първи са узнали за раждането на Единия Бог и са благовестявали цяла нощ за това, макар да не са го видели с очите си.
Било е истина. И до ден днешен е. Макар и след Христовите мъки и Възкресението, за което си спомняме и благодарим в неделния ден, всяка година по едно и също време възстановяваме в душите си усещането за най-съкровеното раждане – това на нашия Бог. Всеки народ, държава и регион по свой начин отразяват, празнуват и дори чувстват този светъл празник. В нашата Добруджа, обаче, все още се пази една особено тайнствена ритуалност на Коледа.
Освен като празник за най-малките, радост за нямащите и време за почивка на отрудените, Рождество Христово в житницата на България е едно искрено душевно тържество, което се удостоява с няколко много типични и вълнуващи обичая.
Дни преди празника, добруджанецът се подготвя да обсипе макар постната трапеза за Бъдни вечер с нечетен брой ястия, между които задължително боб, сарми, мед с орехи, плодове и други, но най-важна е содената пита – постна, но приготвена с много внимание. В нея той поставя „парàта“ – символ на устойвичивя дом. В някои краища на региона все още се спазва традицията да се поставят и други предмети в питата – дрянова клонка, бобено зърно – за да се гадае каква ще е предстоящата година според това на кого ще се паднат.
Освен задължителните постни ястия, които се сервират на всички у дома, със задължително поставени прибори и за Богородица и Светия дух, често домакинята подготвя в същия ден и празничната трапеза за вечерята на Коледа. Питата за нея вече е „блажна“ – с яйца и масло, с най-различни видове украса на тестото, толкова характерна за изпълнение в този край.
е най-важен и той се поставя винаги най-напред на масата, в центъра, а се прибира последен. На Бъдни вечер не се оставя неизяден край, а най – голямото парче се „нарича“ за Богородица, която в този момент става майка на нашия Бог.
Трапезата по стар обичай се оставя неприбрана до сутринта, за да могат всички ангели да се нагостят. Освен ангелите, обаче, от полунощ из някои от селата и градовете – дори до ден днешен, все още се пази традицията за навестяването от Коледари.
Коледуването съществува от векове по българските земи. Корените му проследяваме още от предхристиянските времена. В много райони то е изменено или дори изчезнало. В голяма част от равнинните села и градове, обаче, обичаят за групата мъже – овчари, които благославят дома и благовестят за раждането на Иисус Христос, е твърда и обичана традиция.
След 9 септември 1944 г. този, както и много други обичаи, замират, като след 1990-та година отчасти биват възобновени, благодарение на мъдрите ни стари хора – станеници, които макар и неохотно, предават знанията си, а също и по настояване на фолклорните школи, които се стремят към възстановяване на народната памет. Този факт, сам по себе си, ни подсказва, че доста малка част от коледарската традиция е запазена в автентичния си вид. Въпреки това, някои ритуали от коледуването, остават валидни дори до днес, макар и само в някои села или градове, сред които и Каварна.
Тайнственото усещане, което ни обзема в нощта срещу Рождество, е силно подкрепено от богатата и щедра трапеза на Бъдни вечер. Някога атмосферата е била постигана и с горящ в камината бъдник. Сега този бъдник е украсената елха, а прекадяването на дома подготвя за посрещането на Спасителя. В противовес на тишината в навечерието се явява групата млади момци, които след полунощ влизат във всеки дом, за да известят, че Бог се е родил.
Някога коледарският обичай е бил изпълняван, за да се прогонят злите сили в деня на зимното слънцестоене. Неслучайно в други краища на страната, където няма запазен коледарски обичай, се практикуват т.нар. „Кукери“. Усвоявайки фолклорните традиции през християнския си мироглед, българите често придавали религиозна сакралност на действията в дадена традиция. В този случай също е така.
В добруджанското семейство, още с узнаването, че синът ще коледува, бащата ушива ямурлук и торба, осигурява калпак и гега, и по този начин коледарите освен с енергичните си силни песни, стават разпознаваеми и по своя външен вид. Голяма чест е било да поканят момъка за коледар, а още по-голяма – посещението от коледари.
Една от най-интересните части била посвещаването в благословиите и песните на коледарите. Макар единствен станеника да „нарича“ и благославя всеки човек и животно в дома, младите мъже – ергени, пеят с него тържествените силни и емоционални радостни песни. Често обиколката на домовете е включвала и дома на нечия любима. Тогава с негласна уговорка станеникът е отстъпвал своето място, за да може младият мъж да изпъкне като водач пред семейството ѝ.
В някои по-големи населени места, за да се обхванат кварталите, се организират по няколко коледарски групи. Тогава най-голяма е радостта за този дом, през който минат няколко групи. За „проклета“ обаче се смятала тази къща, чиито стопани не дочакат или не посрещнат коледарите, които ги навестят. В селата това бързо се разчувало и хората с уплах заобикаляли портите на къщата на негостоприемника.
Коледарите обикалят до зазоряване. С гостуването си те влизат с радост през прага на къщата и стоейки прави благославят, пеят и наричат. През това време стопанинът ги нагостява колкото може повече. В очакване на коледуването, всяка къща през деня се е подготвила с „колачета“ – хлебни краваи, които се закачат на гегите на коледарите. Други обичайни дарове са разбира се пита, чаша червено вино, плодове, орехи, царевица, боб, зеле, а най-богатите домове даряват и от домашните колбаси и сланина.
Добруджанецът, със своята типична сърдечност и неизмерна щедрост, преплита два свои навика в една обща традиция – „да се даде от сърце“ – дори да е малко, а винаги да се дава повече от предвиденото, за да се „благодари“ за честта на посещението от коледари; а те, от своя страна, не мерят кой колко им е дал. В края на обиколката те се събират и поделят помежду си даровете. Обърнали са внимание, ако някой малко е дал или не е успял, макар да е желал. Тогава взимат своите дарове и оставят от тях на вратата му.
Така изтълкувани, древните български празници показват гения на народа ни, чрез който се асимилират радостта от Рождеството и „прогонването“ на злото. А единствено добруджанецът успява да вложи и своята вътрешна доброта и в привидно суеверен обичай да вклини грижата за другия, която винаги трябва да е деликатна и искрена.
Такъв е и празникът на Рождество – искрен, скромен, щедър, радващ с грижата към всеки в нужда – радост както за този, който ще получи, така и за този, който дава. А голямото сърце на месещия хляба добруджанец намира именно този съкровен празник за най-подходящото време да се докаже и зарадва в своята истинска същност.
Останалите броеве можете да четете или изтеглите на страницата на „Вяра и Дело“.
