Меню Затваряне

Поучение в неделя Вайя (Цветница)

Прот. Василий Бандаков

Прот. Василий Бандаков

Велик празник и пресветло тържество са направили на днешния ден йерусалимците, когато видели Иисус Христос да влиза в Йерусалим, по подобие на иудейските царе: вървят след Него, радват се и пеят на Бога хвалебна песен, сякаш Господ се готвел да седне на престола на иудейските царе – съпровождат Го и Му поднасят зелени клонки, постилот по пътя своите дрехи; но Господ не показал ни най-малък признак на радост. Защо? Защото видял пред Себе Си Йерусалим изпълнен с убийци, виждал злобата на иудеите против Него, и знаел, че те след няколко дни ще Го хванат, ще се поругаят с Него и ще Го разпнат на кръст. Иудеите не само намислили да Го убият, но да убият и Лазар, когото Той възкресил.

Подобно на иудеите и ние сега празнуваме Входа Господен в Йерусалим, и носим знамението на нашето безсмъртие – тия зелени клонки; защото и на нас Бог Господ ни се яви, и изгони от храма на нашата душа, в продължение на светия пост всички наши страсти, както някога изгонил от Йерусалимския храм всички продавачи и купувачи. Но Той направи още повече и за нас: освети и ни уми с честната Своя кръв от всякаква нечистота: Бог Господ ни се яви, направете празника, възпява светата Църква. Но възможно ли е нашето тържество да се нарече напълно светло, безкрайно радостно? Не, но защо? Защото скоро, независимо от това, че ние вътре в себе си сме приели Христос, пак ще въстанат срещу Господ и срещу Неговия Христос всички наши страсти.

Също като иудеите, скоро ще въстане против Него светът със своите съблазни и дяволът с всички изкушения: всички вътрешни и външни, душевни и телесни врагове ще въстанат срещу Него, не само отново да разпънат с греховете Христос, но и да убият Лазар – нашата душа, възродена от Божията благодат. Ще се намери и друг Кайафа – ослепеният наш разум, който ще започне да пророкува, че е по-добре да загуби, да умъртви, да разпъне, да погуби Господ, отколкото да изтреби толкова страсти, толкова удоволствия, доставяни ни от плътта и света.

Съвестта ще премълчи, подобно на лицемерния Пилат, и няма да започне да ни измъчва с угризенията си; сърцето, като Петър, ще се отрече от Господа, и ще започне да обича плътта и света. Затова, не се доверявайте на вашите врагове – плътта, света и дявола, но вярвайте в Евангелието, докато вървите в светлината на Евангелското учение. По-често идвайте в Божия храм, особено в настъпващите дни, в които се прочитат всички четири Евангелия. Христос Господ е дал Себе Си изцяло и всички Свои свръхнебесни дарове, които са били приготвени за нас от създание мира.

Бог Господ ни се яви, но ще ни се яви ли друг път и ще ни направи ли причастници на Своето Божество? ….. Ние много Божии дарове придобихме през светата Четиридесетница – много е Божията благодат и милост, която ни е открита в това, че Господ, независимо от всички наши неправди, въпреки нашите грехове, по Своята милост зове към нас: „пристъпете и се просветете, вземете и яжте, това е Моето тяло; пийте всички от Моята кръв, която е пролята за вас“. И блажени са тези, които не за съд и за осъждане приемат тоя висок и многоценен бисер-тялото и кръвта Христови: това е нашата пасха, това е нашата храна на безсмъртието, това е превелик Божи дар.

Бог Господ ни се яви: блажен е онзи, който е пристъпил към Него с чисто сърце – той ще види Бога. Блажен е онзи, който от цялата си душа и от цялото си сърце се е причастил с това велико тайнство, и особено онзи, който се е решил повече да не съгрешава, да не изневерява на Господа до смърт. Докато живеем, християни, на земята, нека да вярваме в светлината, като синове на светлината и да не се доверяваме на нашия надут разум, на нашата зла воля и на коварното ни сърце, което непрестанно ни изневерява. Богочовекът се яви в света, та ние да се спасим от греха, проклятието и смъртта; а не да огорчаваме Господ с нашите грехове. Господ е милостив към нас, ще ни прости ли и нашите неправди?

Да не започваме да се надяваме на нашето здраве, то е измамно и непостоянно като вятърът на полето, като полският цвят, като съня. Господ е нашата радост, Господ е нашата утеха; но Господ ни изпраща и скръб, та ние да не бихме забравили и да не забравяме своя Господ. По-често да се сещаме за нашите грехове, отколкото да се веселим през празничните дни; защото и Христос бил видян на земята по-често да скърби и дори и да плаче, но да се весели никога не са Го виждали; защото земята е земя на проклятието и нищо не може да поникне от нея, освен скърби, тръни и бодили. Господи, Който идваш на доброволни страдания заради нашето спасение, помени и нас, когато дойдеш в Твоето царство. Амин.

––––

Превод: Виктор Дора

Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 3, Москва, 1900 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: