Християнство.бг
Упорити са телесните болести – тридесет и осем години живял разслабеният при Силоамския извор. Наистина, този многострадален разслабен, отдавна да би оздравял, отдавна да беше се излекувал от болестта; но не се намерила нито една добра душа, която веднага, след раздвижването на водата от Ангела, да го потопи в купела. Всеки се грижел за себе си или за своите роднини, но тоя човек вероятно бил без род. Той толкова дълго страдал, толкова дълго се мъчел, угнетяван от студа и болестта, докато Господ не го излекувал.
Упорити, казвам, и продължителни са телесните болести; но душевните недъзи, но страстите и немощите на душата са още по-упорити и продължителни. Лекар, който да може да излекува от пиянството, сребролюбието, гнева, разпътството, гордостта и от другите страсти, е трудно да се намери на земята; но ако не намериш, то без Божията помощ няма и да се излекуваш. Има страсти, които цял живот измъчват човека, и ако той не се постарае да ги излекува навреме, те ще преминат с него и във вечността.
Казваме, че както тялото умира, така и страстите заедно с тялото трябва да умрат, да отслабнат, да се унищожат. Но можем да мислим така, ако човек би се състоял само от тяло, азнаем, че той се състои от тяло и душа. Страсти има и в тялото и в душата, и те преминават от тялото в душата, от душата на тялото, и се пренасят заедно с душата и тялото на онзи свят, и ще предстоят заедно с душата и тялото на Божия съд – като видими знамения , печати, свидетелства, укорители, обвинители на човека-грешник. Дяволът е безтелесен дух, обаче в него, изглежда, ги има всички духовни страсти: и гордостта, и завистта, и гнева и злобата.
Именно така трябва да бъде: както добродетелите отиват на онзи свят заедно с човека, така и греховете и страстите трябва да отидат там след човека. В действителност какво ще зарадва праведника през цялата вечност? Неговите добродетели: съкровища, таланти, събрани на земята, защото Сам Христос е казал: не си събирайте съкровища на земята, но на небето (Матей 6:19-20). Какво ще мъчи грешника в ада през цялата вечност? Страстите и греховете: те ще го гризат, като незаспиващ червей, ще хапят като змии, ще лежат върху него като камъни. Мисля, че вие видяхте някога нарисуваният на картина Иуда, седящ в ада и държащ в ръцете си кесия с тридесетте сребълника, за които продал Господа. Макар да ги захвърлил на Иудейските първосвещеници в храма и да се обесил, тази кесия с пари се оказала в неговите ръце в деня на ада, а самият Иуда – в ръцете на бесовския княз. Който погледне с внимание към картината, на която е нарисуван адът и човешките мъки, не може да не види, че всеки грешник се измъчва от своите грехове и от своите дела.
Накратко: човекът се измъчва от това, с което е съгрешил. Грехът ми е и, ще е пред мене, ако не се кая винаги. Както е казал пророк Давид, – в живота, в смъртта и в ада – през цялата вечност. И така, за да не преминат заедно с теб в ада страстите – тези жестоки мъчители, постарай се навреме в настоящия живот да ги изтребиш в своите душа и тяло.
Ако в настоящия живот страстите са толкова мъчителни за човека, че той понякога, не можейки да понесе ужасните терзания на съвестта, лишава себе си от живот – то какво мъчение ли ще бъде от страстите и греховете в ада, където те не само, че няма да отслабнат, няма да се унищожат, но ще възрастват все повече и повече. А там е невъзможно човекът да умре. Там всеки ще бъде зает със своето ужасно мъчение. Там няма да намериш нито роднина, нито приятел, нито лекар, нито лекарства, нито капка вода. А Господ никога няма да дойде в ада, в тази вечна бездна, където ще се измъчват грешниците.
Господи! Нямам си човек, за да ми помогне да се избавя от моите страсти! Ти, Сам със Своята Божествена благодат ме спаси преди да погина! Спаси, изцели и ме помилвай. Амин.
–––-
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 3, Москва, 1900 г.
