Меню Затваряне

Почина Мария Зъбова, която биеше камбаните на „Св. Александър Невски“

На 93-годишна възраст почина Мария Зъбова, звънарката, която биеше камбаните на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва Френския колеж „Сен Жозеф“ в Пловдив преди 9 септември 1944 година.

След 9 септември 1944 г. семейството й е преследвано от новата власт. Брат ѝ е убит в лагера край Ловеч, баща ѝ е пратен в затвора, защото бил виден търговец. Заради вярата си самата тя е пострадала от тоталитарния режим – била е изгонена от гимназията, в която е преподавала.

В „Св. Александър Невски“ отива първо като хористка. През 1953 г. се запознава със съпруга си Иван Петров – Йохан – семинарист, богослов и солист в хоровата капела „Светослав Обретенов“ и в Софийската опера, автор на множество арии и църковнославянски песнопения.

Мария биеше всички камбани в храма, включително най-голямата – 12-тонната. Тя изтръгваше божествената мелодия с желание и вяра и не чувстваше никаква умора. Днес Бог прибра при Себе Си тази, която десетки години с прекрасния звън, който изтръгваше от камбаните, възвестяваше за Него.

Бог да я прости и приеме в Своето Царство!

„Звънът“,

“Хвалете Го със звучни кимвали,

хвалете Го с кимвали гръмогласни.” (Пс. 150:5)

Надпис върху най-големите храмови камбани

„Биенето започва винаги най-голямата камбана. Тя прорязва глухия шумов фон на града с тежкия си, тържествен глас и звучи сама в продължение на няколко минути. След кратка пауза й откликват най-малките ­ с трепетно ликуване, което продължава като фон на цялата мелодия. Към тях се присъединяват и средните, благовестейки радостно и мощно идването на Спасителя. Накрая се включват и двете най-тежки камбани, създавайки усещането, че времето е спряло, а ставащото е съдбовно фиксирано и съсредоточено пред погледа на Бога. В симфонията на клариона тяхното ритмично биене символизира биологичното биене на сърцето, на фона на което душата ни се радва в Господа; но това е и биене, което предупреждава, че времето ­ най-ценното ни притежание ­ отминава, заедно с възможността да спасим душите си. Големите камбани са като тактомер, тежък и присъстващ, напомнящ и за Страшния Съд и за Йерихоновите тръби, с които той ще започне…

Мощната звукова вълна на камбанената мелодия откънтява през всяка клетка от телата на звънарите, блъсва се в околните сгради и се понася из софийския център. Това действие има особен, пречистващ ефект. При него ударите на езиците и последващата ги вълна постепенно напукват патината на отчуждението и настройват сърцето на всеки от нас ­ живото ни, отзивчиво сърце ­ за предстоящата служба.                                                          

Изглежда Господ е заложил тази способност в човешкото сърце ­ да откликва и се съкрушава от плътния, невидим, но пределно осезаем камбанен звън, да извиква той у него трепет и отговор, и да го извиква неизменно. Причината навярно е, че в този момент сърцето съвсем физически се съприкосновява с дланта на Христос, Чукащият на вратата, а ние, обикновените миряни, придобиваме представа за това, което исихастите са постигали чрез практикуване на Господнята молитва ­ ритъма на сърцето да съвпадне с ритъма на молитвата. При все че камбаненият звън е само символ на молитвата и само символ на сърцето на вярващия, точно в това обединение на символи в него единия се състои тайнството на камбанобиенето. Много често хората оставят без последици отговора на сърцата си, но могат да се видят и люде, забелязващи или заснемащи храма точно в момента, когато камбаните бият ­ в желанието си да запечатат както тяхната мелодия, така и вълнението си от нея“.

„Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.” (Пс. 149:1)

(Надпис върху най-големите храмови камбани)

Мелодията на клариона, разливаща се над града е не просто чиста, силна и хармонична. Тя е част от тайнствата, които се извършват в храма-паметник “Св. Александър Невски”. А последният, извисен на височина с арките, кубетата и кръстовете на тях, сякаш не е от този свят. Той изглежда дарен от Бога и спуснат отгоре ­ да съедини небето и земята. И понеже това съединение минава през кръста, през отрешението и личния катарзис на всеки от нас, Господ търпеливо го очаква. В това време камбаните продължават да възвестяват началото на всяка тържествена служба, като ни призовават: “Чуйте сърцата си, влезте в храма! Останете в него притихнали и заслушани. Това е първата крачка към царството Божие, което започва от тук и е в сърцето на всеки от вас.”

В края на биенето звънарите привързват въжетата на камбаните, сякаш привързват поводите на конете си до следващия път. И наистина ­ това биене е едно чудно пътуване ­ към вътрешната ни стаичка, в която сърцето се моли непрекъснато. То започва съвсем явно, съвсем тържествено и окриляващо ­ с камбани. За да завърши в тишина и покой някъде високо, неимоверно по-високо от камбанарията…

——–

Откъсът е от „Камбаните на св. Александър Невски“ на Татяна Вълчанова, сп. „Мирна“, бр. 10/2000

Снимки: Impressio.dir.bg

Posted in Новини, Скръбна вест
error: Content is protected !!