Ренета Трифонова
Папа Франциск, роден като Хорхе Марио Берголио в Буенос Айрес, Аржентина, почина на Светли понеделник на 88-годишна възраст.
„Преди малко Негово Преосвещенство кардинал Фарел с тъга обяви смъртта на папа Франциск с тези думи: „Скъпи братя и сестри, с дълбока скръб трябва да съобщя за кончината на нашия Свети отец Франциск“. В 7.35 часа тази сутрин епископът на Рим, Франциск, се завърна в дома на Отца. Целият му живот беше посветен на службата на Господа и Неговата църква. Той ни научи да живеем ценностите на Евангелието с вярност, смелост и всеобща любов, особено в полза на най-бедните и най-маргинализираните. С огромна благодарност за неговия пример като истински ученик на Господ Исус, ние препоръчваме душата на папа Франциск на безкрайната милостива любов на Единия и Троичен Бог“, пише Vatikan News.
Франциск, който почина ден след като папата направи първата си продължителна публична изява след изписването му на 23 март след 38-дневен болничен престой заради пневмония. В неделя, на Възкресение Христово, папа Франциск излезе на площад „Свети Петър“ в папамобил на открито малко след обяд, за да поздрави аплодиращите го хора.
Франциск беше 266-ият папа на Римокатолическата църква и първият от Америка, първият йезуит и първият папа, роден извън Европа от повече от хилядолетие. Берголио, син на италиански имигранти, работи като техник в химичното инженерство, преди да влезе в Ордена на йезуитите през 1958 г.
Той е ръкоположен за свещеник през 1969 г. и става предстоятел на йезуитите в Аржентина от 1973 до 1979 г. През 1998 г. е назначен за архиепископ на Буенос Айрес. Три години по-късно той е издигнат в Кардиналската колегия от папа Йоан Павел II. Избран за папа през 2013 г., след оставката на папа Бенедикт XVI, той избра името Франциск в чест на свети Франциск от Асизи, което отразява неговия ангажимент към смирението и бедните. Неговото папство се фокусираше върху милостта, социалната справедливост и грижата за околната среда.
Папа Франциск посети България на 5 май 2019 г. по покана на Римокатолическата църква в България и на българската държава.
„Болезнено и срамно“ – папа Франциск за войната в Украйна
Рей Фърлонг, старши международен кореспондент на Радио „Свободна Европа“ припомня, че папа Франциск не произнесе лично последното си годишно обръщение „Ангел Господен“. Но в текста на обръщението му се казва, че третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари е „болезнено и срамно събитие за цялото човечество“.
Той продължи да изразява „солидарност с измъчения украински народ“. Предсмъртното изявление на папата беше последният му опит да се чуе гласът на Ватикана в тази война. Въпреки че той очевидно беше съпричастен към тежкото положение на украинците, предишните намеси на папа Франциск не винаги бяха приветствани от Киев.
Той предизвика особен гняв през март 2024 г., като призова Украйна да намери „смелостта на бялото знаме“, за да започне мирни преговори с Русия. По-късно той каза , че „първото условие“ за мир е Русия „да сложи край на своята агресия“. По-ранното избягване на конкретни критики към Русия беше причина за разочарование.
През юни 2022 г. той осъди „жестокостта“ на руските сили, като същевременно предположи, че войната „може би е била провокирана по някакъв начин“. Това повтори аргумента на Кремъл, многократно изтъкван без доказателства, че е бил принуден да атакува.
През 2015 г. папа Франциск издаде енцикликата „Laudato si’“, призовавайки за глобални действия срещу изменението на климата и грижа за околната среда. Той също така подчерта диалога между религиите, по-специално подписването на Документа за човешкото братство с Великия имам на Ал-Азхар в Египет, Ахмед ел-Тайеб през 2019 г. – забележително споразумение, насърчаващо мира и съвместното съществуване между различните религии.
Папа Франциск беше известен със своя пастирски подход, като се застъпваше за „бедна църква за бедните“ и достигаше до маргинализираните общности. Той положи усилия да реформира финансовите системи на Ватикана и да се справи с предполагаемото сексуално насилие от духовници в църквата.
През 2025 г. папата публикува автобиографията си „Надежда“, предлагаща прозрения за неговия живот и папската мисия. В по-късните си години папа Франциск се изправи пред няколко здравословни предизвикателства.
През 2021 г. той претърпя операция на дебелото черво за лечение на дивертикулит, а през 2023 г. му беше направена коремна операция за отстраняване на херния. Той също така изпитваше хронични болки в коленете и гърба, като често използваше инвалидна количка за придвижване. Въпреки тези проблеми, той поддържаше строг график, продължавайки своите пастирски задължения и международни пътувания.
В началото на 2025 г. папа Франциск беше хоспитализиран с полимикробна инфекция на дихателните пътища, която прерасна в двойна пневмония. Състоянието му остана сложно, наложи се продължителен болничен престой.
Папа Франциск се престави пред Бога на първия ден след Пасха, която през 2025 г. заедно посрещнаха православни и римокатолици. През тази година се очакваше папата да участва в общи събития заедно с Вселенския патриарх Вартоломей по повод 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея, на който е изготвен Символа на вярата.
Бог да прости папа Франциск!
