Ренета Трифонова
Днес от коронавирусна инфекция е починал преводачът Петко Хинов, когото много християни познаваха лично или от социалната мрежа и за когото се молеха в последните дни Бог да го вдигне и изцери. За съжаление, отиде си от този свят още една жертва не само на коронавируса, но и на конспиративните теории срещу пандемията.
Със сигурност много хора скърбят за него. Петко беше известен преводач, поет и публицист и всеки може да види биографията му в Уикипедия (тук), да влезе в сайта му (тук) и да прочете неговите прекрасни статии и преводи.
Затова решихме да не пишем в скръбната вест сухо изреждане на факти и събития от живота му, а да поместим текст за него на психолога Георги Станков (тук), защото сме съгласни с всяка дума от написаното. Болката по изгубените хора остава единствено и само за нас, независимо от техният избор.
Бог да го прости! Съболезнования на семейството и близките!
„Петко Хинов беше интелектуалец – задълбочен човек, мислещ и трудолюбив. Неговите прекрасни преводи от китайски на български ще останат като безценно нетленно наследство на живота и ума му.
За жалост, той почина от Ковид. Нямаше голяма вяра във ваксините, нито споделяше необходимостта от локдауни и по-специални ограничения. Беше социален опозиционер, дори според мен се опиваше от мисълта да бъде такъв и усърдно полагаше усилия в тази насока.
Не знам дали е променил мнението си за ваксинацията през последните няколко дни, докато беше на кислородно дишане в болница. И не можем да го попитаме вече. Знам, че като чист човек искаше по-добро настояще и бъдеще на страната ни. С чисти подбуди беше станал учредител на партия „Израждане“ (Възраждане, бел. ред.) в Севлиево. Знам, че споделяше голяма част от нейните политически послания, конкретно за Ковид, но не само. Само че лидерите на „Израждане“ сега са в парламента и ще се радват на своята партийна субсидия и на възможността да говорят още по-наедро безотговорните си, но патетично звучащи политически глупости. Ще вдигат революции. Не знам дали Петко Хинов би отишъл на подготвяната поредна революция. Не можем да го попитаме вече. Но и да е искал да отиде, няма да го направи. Защото той е мъртъв, а Копейкин е жив и здрав и още по-заможен.
Петко Хинов си отиде в годината, в която щеше да навърши 50 години. Разбира се, и ваксините, и социалните ограничения не могат да предотвратят волята на Бога, в Когото той вярваше и Чийто път следваше. Но старите българи, духа и ценностите на които Петко обичаше, казваха: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“
Но живеем във време, в което трудно се доверяваме и границите на правилно и неправилно изглеждат заличени. Дали би се ваксинирал, ако наистина знаеше, че това увеличава шансовете за оздравяване? Не можем да го попитаме вече. Кой ще се погрижи за четирите му невръстни деца, най-голямото от които е на около 10 години, а най-малкото на по-малко от годинка?
Питам и не чакам отговор от „Израждане.“
Георги Станков
