Християнство.бг
Почина светогорският подвижник и старец-отшелник Симеон „Сърбина“ Карулски, прекарал повече от 40 години в подвизи и уединение в атонския скит Каруля.
Старецът Симеон беше на повече от 80 години, сърбин по народност, ученик на известния сръбски светец преп. Юстин (Попович) Челийски (1894–1979). С негово благословение през 1970 г. заминава за Света гора – Атон, където първо се подвизава в сръбския манастир „Хилендар“, а след това през 1978 г. приема подвига на подвижничеството и се заселва на Каруля – най-суровото място на Света гора, разположено на стръмна скала, където се стремят най-отдадените монаси-отшелници и където можете да се движите по ръба на скалата над бездната, само като се държите здраво за веригите, заковани в скалата, а в отделни килии на скалите може да се достави храна на монаси отшелници само по въжета.
Тук, в Каруля, през 70-те години на миналия век, той е постриган във велика схима от стареца йеромонах Серафим Карулски (1903–1981), бивш населник на Милковския манастир в Сърбия. Старецът Серафим е от „Зеления клин“ в Далечния изток и има украински корени. След окупацията на „Зеления клин“ от болшевиките емигрира в Китай, а през 1930 г. се премества в Сърбия, където става монах в Милковския манастир. Но след като комунистите идват на власт и в Сърбия през 40-те години на миналия век, той отива в Света гора, където се установява като отшелник в пещерата на стареца Партений Карулски, а по-късно става известен като старец-исихаст, получил даровете на непрестанната Иисусова молитва. Отец Симеон „Сърбина“ става наследник на стареца Серафим Карулски и ученик на стареца-исихаст Никодим (Мушкарин) Карулски (1884 – 1984), който от 1919 г. е духовен ученик на стареца-исихаст Теодосий Карулски (1869-1937).
С благословението на карулските старци отец Симеон (той все още често е наричан Симеон „Сърбина“) прекарва дълги години в уединено пещерно убежище, където придобива исихасткия опит на непрестанна сърдечна молитва.
Имах късмета да познавам стареца Симеон и да го посещавам в скромната му подвижническа килия в Каруля. Много пъти сме пили заедно чай в килията му и сме разговаряли на духовни теми. Помня го най-вече с неговото миролюбие, духовна вглъбеност, малко думи, нежност и любов. Любовта винаги се излъчваше от очите му и винаги се усещаше мирен дух около него.
Той беше истински аскет и дълбок молитвеник, който усвои аскетичния опит от своите забележителни старци-учители и придоби даровете на непрестанната сърдечна молитва в дългогодишно пещерно уединение. Чрез него това духовно исихастко наследство на неговите велики предшественици и наставници е съхранено и до днес.
С неговото отшествие при Бога се обърна една страница от историята и наследството на аскетизма в атонската Каруля, написана от забележителните старци от миналото.
Да упокои Господ безсмъртната душа на стареца Симеон! Вечна му памет и Царство му Небесно!
P.S. Само не го бъркайте с монах Симеон (Симон Безкръвни), те са съвсем различни хора…
——————————
Превод: архим. Никанор
