В деня на св. мчк Трифон, с почит и заупокойна молитва отбелязваме един мрачен момент от нашата история, който обаче сме длъжни да помним винаги.
На 1 февруари 1945 г. бяха изпълнени смъртните присъди срещу български граждани, офицери и политици, постановени от т. нар. „Народен съд”, като последователно са екзекутирани 2730 души.
След тази дата, белязана с началото на унищожаването на българския елит, от земния свят си отидоха като мъченици и мнозина духовници и християни, погубени от ръцете на богоборците.
Ето защо, не бива да сме безучастни към тази наша национална трагедия, заради която хиляди български семейства останаха без бащи, съпрузи и синове, ликвидирани физически по най-жесток начин, но удостоени от Бога с мъченически венец.
Обществото ни дълго време се страхуваше да говори за тези позорно загинали достойни хора, но не защото искаше да ги забрави, а защото мъката по тях и срамът от дългогодишното мълчание за края на живота им ни задавяше.
Днес на историците и изследователите е предоставена възможността спокойно да търсят, откриват, описват и изобличават кървавите моменти в съдбата на България, но и Църквата ни е призвана да не забравя тези мъченици. Дължим им го – заради историята ни, заради истината, заради Христа!
Бог да прости упокоилите се наши сънародници, погинали във времето на комунистическия режим в България, удостоявайки ги с блаженство в Царството си, за да имаме и техните молитви пред Престола на Всевишния. Амин!
*На снимката: Мемориалът в Централните софийски гробища, издигнат на мястото, където са били разстреляни и заровени убитите на 1 февруари 1945 г. регенти, министри, офицери и общественици.
––––
Източник: Страница на Русенски митрополит Наум