Ренета Трифонова
Прот. Сава Кокудев
Сборникът на Сандра Керелезова е живо събрание на текстове, в което непринудено и сериозно се срещат празници, личности и гледни точки, трасиращи очертанията на една по-голяма картина, в чийто център стои събитието на срещата между Бога и човека .
Текстовете са организирани в три тематични кръга, които са свързани помежду си – празници, проблеми и личности. Празниците задават общата рамка на Божието присъствие в нашия свят. Първият тематичен кръг възпоменава именно спасителната история – икономѝята на Бог-Слово от Рождество до Възкресение, а после се отправя към незалязващия Тавор. Неслучайно началото е посветено на светийското дръзновение, което принася плодове на вярата – дела на милосърдие и подвизаване, чиято сила се крие в радостта от тайнството на Боговъплъщението. Пришествието на Божия Син в света е дар за нас и спасителна утеха, която ни изменя тъй, че да поемем по пътя на едно пасхално излизане от себе си към истинския ни образ, провокирано от божественото излизане от Любов на Първообраза към нас .
Копнежът по Срещата, който е във фокуса на целия сборник, откриваме и в благословената жажда на поста, и в свободата да забравиш себе си. Всъщност става дума за жаждата за безсмъртие – в друго качество на живота – там, където смъртта и свободата вървят наедно, за преобличане (2 Кор . 4:5) в Новия човек и за преображение в славно тяло (Фил . 3:21). И кой друг, ако не децата не забравят да се учудват от това „какво ще бъдем“ (срв. 1 Йоан 3:2) – учудване, което строи своята надежда на Камък („На Възкресение“), не по-малко от надеждата на онези пет жени мироносици – дякониси, които правят и невъзможното, за да прекосят граничните пространства в нашия свят, за да свидетелстват за светлината на Възкресението („Пет безстрашни жени по суровите пътища на благовестието“). Тъкмо тази възкресна Светлина се оказва пътеводител към завръщането на Тавор, където детската вяра побеждава страха с надежда в Неговата любов към нас („По пътя към Тавор“) . Там душата раз- бира, че е избрана и наречена „Мария“, сиреч „възлюбена“, посветена в служението на Любовта („Отново за името Мария“) .
Празничният цикъл ни отвежда към хоризонта на другите два тематични кръга – на дискусионните проблеми и личностите. Смирение, страдание, смърт и възкресение са нишките, издърпани от тъканта на празничното битие и вплетени в поставените духовни проблеми: какво се случва на кръстопътя, където книжници и младенци застават лице в лице („Смирение и гордост в Голямата гора“); какъв е отговорът на въпросите на Йов за страданието („Има ли Бог и тъмна страна?“); има ли място в християнството идеята за прераждането… Големите теми за смъртта и възкресението, за страданието и изпитанията на днешния християнин отекват и в диалозите със събеседниците от интервютата в последната част на сборника. Изумителните пътеки на смиреното отстояване, съчетано с твърдо мъжество в живота на един свещеник преподавател, носещ името на Радостта („Щрихи от живота на отец проф. Радко Поптодоров…“), се преливат в свето-Павлово обръщане и припомняне отново за Йов („За апостол Павел и една китара“), за да откроят старото и новото в нас, мъдрост и незлобие, детство и зрялост в призванието за познаване на себе си („Естественият човек и зародишът на свръхестественото. Разговор с Владета Йеротич“); в предизвикателството на духа на времето да изповядваш ортодоксията и свободата да бъдеш личност (разговор с проф. Георги Каприев), способна на онова общение, което открива Божието присъствие, разкриващо се чрез отсъствие („Теодора Димова за самотата на Христос и нашето не- постоянство“) .
В такова просветляващо (вътрешно) възкресение светът отново може да бъде видян като църква (според думите на Деян Енев) – изцелен в своя етос и естетика в свободата на боговдъхновението и богоделието чрез личен пример (в разговора с Деворина Гамалова), за да се завърне като на игра в началото на вярата и свободата (в интервюто с актьора Благой Бойчев).
* * *
Текстовете на Сандра Керелезова са дълбоко човечни – залог за Срещата. Празниците-събития са път към тази Среща. Историите на светиите – свидетелства за нея във всеки век, а в споделеното от събеседниците провиждаме уверение за това, че автентичното живеене във вярата след тази Среща е посилно (и пълнокръвно) и в културата на съвременния свят. Проглеждането за светлината на Тавор, значи, е възможно само като лична среща и свидетелство, възхождащо към апостолско служение на кръстения в Христа .
В този шарен килим, изтъкан с обич, всеки може да намери нещо за себе си .
Приятно четене и събеседване с текста!
