Щелян ДимовДоклад, представен на 17–19 октомври в сградата на ИЕФЕМ-БАН на конференцията на тема „Религия, образование, общество“, на която бяха поканени повече от 50 лектори, изложили своите позиции, мнения и и професионалната си оценка за религиозното образование (РО).
* * *
Тръгваме на път, подготвили сме за дълго пътешествие, a нямаме компас, карта или GPS. Естествено, няма как да стигнем. Така е и в общество, ако нямаме такъв духовен компас, как ще разберем дали обществото ни се движи в правилната посока и дали животът ни не върви в обратната посока на нужната за нашето отъждествяване в света.
Ако поставим на картата всички държави в Европа спрямо РО, България – както винаги – ще се отличи в дъното на класациите. Ще видим напредък в образователните подходи, ежегодни промени в полза на предмета религия, квалифицирането на достатъчно учители-специалисти по религия, но в другите страни. Въпреки това, успехите и провалите често са взаимни.
В следващия доклад ще изложа това, което успях да разбера на Конференцията на Европейския форум на учителите по религиозно образование (European Forum for Teachers of RE (EFTRE) в Будапеща, Унгария, провела се през лятото на 2025 година, паралелно с нашите промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Покровителите на образованието – тези, чрез които говореше Бог
Днес Вселенската църква чества вселенските учители – св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и Григорий Богослов. “Те станаха добрите пастири на евангелието, които жертваха душите си за живота на своето стадо. Те бяха бдителни, имаха постоянната и действена благодат на Светия Дух в душите си. Молеха се, обичаха и се жертваха за ближния. Виждаха Христос във всеки човек и в служението на хората сякаш служеха на Христос. Те станаха ходатаи и светлини на света. Те не се грижеха само за младите, а за всички хора, независимо от възраст, пол или социално положение.“, ни казва в своята проповед архим. Ефрем Ватопедски по случай празника на светите Трисветители. (2017)
Църквата обаче ги утвърди като покровители на образованието и ние ги почитаме, като им е дадено и още по-хубаво прозвище – „три сладкотечащи реки на знаинето“. Свети Василий е този, който ни обръща към човеколюбието, като ни дава пример да обичаме, да просвещаваме и раздаваме от себе си не за наша слава, а за Божия. Светият Григорий, ни учи пък, че лицето на другия предизвиква моята лична реакция и обогатява моето себеразбиране и усещане на природата. А светият Йоан ни учи да прощаваме на всеки, да ходим в Божия път на светлина и любов, като не забравяме, че злото идва от там, където не сме ползвали правилно свободата, която Бог ни е дал.
EFTRE, Унгария и България
Ефективният учител по религия дава възможност на учениците класните стаи да преминат във (вътрешния) свят на другия и да се върнат в собствения си религиозен свят трансформирани. По този начин те могат да открият по-дълбоките корени на собствените си търсения.
В дните от 21 до 24 август в Будапеща, Унгария, се проведе международна конференция, посветена на религиозното образование, в която участваха учители по религия от 20 страни в Европа. Конференцията се организира на всеки 3 години от Европейския форум на учителите по религиозно образование / European Forum for Teachers of RE (EFTRE). Конференцията започна с основната лекция с тема за екзистенциалните въпроси на децата и отговорностите на учителите. Проведе се и семинар, насочен към интерактивен начин на преподаване чрез функциите на съвременните комуникации.
Вярно е, че най-важният проблем на нашето време е образованието на младежта. Тримата йерарси, както свидетелстват ценните им писания, са дълбоко запознати с проблемите на младите хора. Образованието, което те предлагат и преценяват като необходимо за младите хора, се оценява в светлината на съдбата на човека, която е борбата „да бъдеш колкото е възможно повече подобен на бога в човешката природа. Но подобието не е без знание, а знанието не е без уроци“, както подчертава Василий Велики.1
“Християнският живот по същество произвежда християнска етика. В крайна сметка човекът, според християнската традиция, не е призван да се съобразява с наложена отвън морална система, а е поканен на спасителния път на връщане към своето състояние преди падението. Православният подход към етиката предлага изход от задънената улица на компромиса между задължителното спазване на система от морални правила и човешката свобода.” (Пепес, 2022)
По пътя към неконфесионално образование
И ето идва моментът, когато имайки духовни тръсения детето в нас, детето в училище и всяко дете си казва: защо нямам право аз в училище, в съвременния свят на отчуждение и разруха, на час по добро, да бъда добър? Да има час, който ни учи на такива ценности, и да ни дава такова знание, че да станем достойни хора в обществото. Да разпознаваме и кое е за наша духовна и обществена полза и кое – не, кое е правилно за самите нас.
За да живеем съвместно в една религиозно смесена и глобална Европа, е необходимо и неконфеисонално обучение в часовете по религия, защото ”няма световен мир без религиозен мир”. Неконфесионалното обучение цели не само запознаване, а и комуникация с религиите, чиято изходна точка е припомнянето на собствената религиозна традиция. Едно такова обучение не трябва да бъде само като съставна част от днешното религиозно обучение, а и като обща задача за различни учебни сфери и за училищния живот като цяло. Необходимо е религиите да се разбират с оглед на основното им съдържание и централен опит, за да не бъдат шаблонизирани от чужди за тях гледни точки. Това преподаване и изучаване на религията трябва да бъде междурелигиозно.
Пепес ни казва тук, че предметът Религия не трябва да ограничава свободата, а точно обратно, да учи за Бог, който е началото и източникът на свободата, т.е. да отговори на екзистенциалните въпроси на ученика, като желае от него да задава повече въпроси.
Споделям мнението на Франсис Кларк, който казва: “Колко естествено, почти неизбежно е един млад човек да бъде привлечен от Христос и да Го приеме като Образец и Водач, когато Той е представен по жив и привлекателен начин; и колко особено неестествено, дори отблъскващо, е отхвърлянето от страна на младите на Спасителя на света.” (Кларк, 1882)
Интеррелигиозното обучение цели не само запознаване, а и комуникация с религиите, чиято изходна точка е диференцираното припомняне на собствената религиозна традиция. Това изисква обаче и отричане от евроцентризма и възприемане на световните зависимости. Едно такова обучение не трябва да бъде само като съставна част от днешното религиозно обучение, а и като обща задача за различни учебни сфери и за училищния живот като цяло. Необходимо е религиите да се разбират с оглед на основното им съдържание и централен опит, за да не бъдат шаблонизирани от чужди за тях гледни точки. Това преподаване и изучаване на религията трябва да бъде междурелигиозно.
Така стигаме до извода, че нравственото усъвършенстване и развитие на човека, не свежда причината си до негативни емоции, като тази на вината, а се постига, когато човекът осъзнае природата си на психосоматично същество, причината за своето създаване и целта на своето присъствие на земята.
Държавата като личен пример
Представям на Вашето внимание успехите и проблемите на съвременното преподаване на предмета Религия в четири държави, с които споделихме опит, които смятам, че биха били подходящи в преподаването на Религия в българското училище. Част от добрите практики, които обменихме в Будапеща са следващите:
Първа държава за пример давам Кипър, която залага в своята програма по Религия смисленото ангажиране на учениците с религиозната мисъл. Тоест правилно разбиране на основните понятия на християнството и религиите и интерпретиране на библейските истории и животът на светиите в всекидневните ситуации.
В следващата държава – Дания се прилага подход, който култивира научните изследвания сред учениците. Тук вече след като се запознаят с основата на религиите, те могат да стъпят на по-високо стъпало-боравенето с религиозни текстове с разбиране и тълкуване. Също така на централно място се поставя и бдителността им като граждани. Друга цел, към която се стремят е да разбират съвременни световни събития и конфликти на база на религиозните фундаменти.
Естония също мотивира своите ученици да търсят свободата чрез религията в смисъла на културата, обществото, и екзистенциалните въпроси. Това дава много добър резултат, като най-честите подходи са: запознаването с различни светогледи, учения и нагласи, изграждане на идентичност, водене на различни видове диалог и разбиране на отговорностите.
В Швеция личността също е на пиедестал, като основен ориентир и стремеж за изграждане на личностното развитие, но и като център на изграждане на отношенията, като етиката ги учи за стойността на укрепеното обществото в етична държава.
Индентичности
“В контекста на идентичността ние трябва внимателно да разглеждаме темите, върху които говорим, понятията, с които ще боравим, и да обърнем погледите си към целите, които искаме да постигнем. (Пепес, 2022)
Именно гледайки към целите ние трябва да изградим демократично общество, успешно сърфирайки между съпоставимите идеологии “от различие към еднаквост и от еднаквост към различие”, за да може, чрез запознаване с основните човешки ценности, предназначени да свързват различията да може плавно и вертикално да изградим идентичности в учениците.
Екзистенциално необразовани
Днес търсим смисъл във всичко, а какво да ни даде смисъл повече в живота, ако не културата и словото? В Християнството Бог е словото. Ако поразсъждаваме, че светите братя Кирил и Методий са славянски просветители и покровители на цяла Европа, колко голяма гордост и неземна радост трябва да е за нас тази чест! Когато познаваме делото на нашите просветители, превели книги на славянски, наред със Светото писание и богослужебните книги, то чрез просветното дело на нашите духовни водачи и наднационални обединители няма да сме екзистенциално необразовани, а ще можем да съзрем нашата вяра и тя да дава добри плодове.
Православието означава неизменно, обновяващо и оживотворяващо лично, но и социално предложение за живот. Православното образование отговаря и на изискването за развитие на критична религиозност. „Критичната религиозност преживява и разбира вярата като източник на нашата свобода, като по-дълбоко осмисляне на живота ни.“ (Пепес, 2022)
За да създаде условия и да предложи възможности на учениците да развиват способности и компетенции – както и нагласи и отношение към живота – които характеризират религиозно грамотния човек, УР трябва да култивира в учениците нравственост и същевременно да изгради социална чувствителност към съвременните предизвикателства на нашето време.
Швейцарският философ Пиаже поддържа теорията за когнитивния паралелизъм, правейки критериите на етичното мислене зависими от нивото на умствено развитие. От това следва че, ако целта на образованието е откриването на истината, тази истина не може да бъде наложена, тъй като в действителност човек открива или създава истини свободно, извън рамката на каквото и да е налагане.
Николаос Маджукас в същото време подчертава, че “когато говорим за мястото на предмета религия в училищата не трябва по никаква причина да приравняваме темата с доброто и лошото преподаване на предмета с правилната или лоша програма, защото това се отнася до друга тема и също се отнася за всички други предмети.” (Пепес, 2011)
Рано или късно е добре да разберем, че един от начините свободния човек може да открие свободата си е емпирично, затова часът по религия би поставил практични казуси и разглеждане на житейските ситуации през друга призма, която да се отрази положително на тяхната чувствителност, светоглед и отношение със света.
Нашите учители
Религиозните преподаватели трябва да се съсредоточат върху непрекъснато ангажиране. Практиката без учене може да стане сляпа, тясна и безсмислена. Докато разбирането без практика се излива в абстракция, откъснатост и липса на признателност. Религиозният педагог ги обединява като двойка в творческо напрежение. Като прави възможно тази връзка, той или тя посочва пътя към зрял религиозен начин на съществуване в света. И това, бих казал, е крайната цел на религиозното образование. Религиозно образование, което почита приемствеността и промяната, тоест, което преосмисля бъдещето.
Говорим кой ще преподава предмет религия, след като има магистърски програми в по големите университети към факултетите по богословие, които за една (1) година квалифицират преподаватели по религия.
Така в катедра „Педагогика и психология” към факултет „Природни науки и образованиe” на Русенския университет „Ангел Кънчев” желаещите могат да получат квалификационна степен “магистър” и професионална квалификация “магистър-педагог, детски и начален Учител по Религия”. Завършилите в магистърската програма Религията в Европа на СУ във факултативния модул “Педагогика“ получават квалификация “Учител по Религия“. В новите бакалавърски програми „Педагогика на обучението по религия и история“ и „Педагогика на обучението по религия и философия“, по които Православният богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ ще дава диплома за богословие с допълнителна професионална квалификация “Учител по Религия “. ДИКПО – ВАРНА води също квалификационен курс към ШУ „Епископ Константин Преславски“ за придобиване на допълнителна професионална квалификация за „Учител по Религия“. Завършилите курса за допълнителна квалификация „Учител по Религия “ придобиват правоспособност да работят като учители по Религия (православие) в българското училище. Професионална квалификация “Учител по Религия” може да получи всеки завършил “Религия и теология”, “Философия”, ”История и археология” и “Педагогика” като кандидатства в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Заключение
Христос е източник на всяко знание. Когато предадем на децата това знание, всеки млад човек ще бъде изпълнен с отговори, ще намира себе си в забързания свят, то ние един ден, ще се радваме при небесния наш Отец, защото както е писано „блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11:28)
Ако разберем, че от подобна гледна точка агресията, депресията и липсата на толерантност са отрицателната страна на общочовешките добродетели, чиито корен е богообщението (религите), то непрестанното ни търсене на Бога може да промени отчайващата статистика в коренно друга посока.
Автор: Щелян Димов
Библиография
Πεπές Ε. (2011). Τhe religious education of immigrants within the greek state
Πεπες Ε, 2022, Θρησκευτική ταυτότητα και ορθόδοξη θρησκευτική αγωγή στην εποχή της παγκοσμιοποίησης: Η πρόταση της εκκλησιαστικής παράδοσης, Θεσσαλονίκη
Clark F, 1882, The Children and the Church
Αρχιμ. Εφραίμ, Καθηγούμενου Ι.Μ. Μονής Βατοπαιδίου, (2017). Οι Τρεις Ιεράρχες ως Νηπτικοί Πατέρες και προστάτες της Παιδείας, https://www.vatopedi.gr/geron-efrem-vatopedinos/kimena-geron-efrem-vatopedinos/i-tris-ierarches-os-niptiki-pateres-ke-prostates-tis-pedias-2/
