Християнство.бг
През тези дни отбелязваме една от най-трагичните страници в нашата история – годишнината от трагедията в Бабин Яр в Киев. Това място е символ на ужасяващите престъпления, извършени от нацисткия окупационен режим срещу еврейския, украинския и други народи, и в същото време свещено място за възпоменание за всички нас. Над 100 000 души са разстреляни тук между 1941 и 1943 г. Членове на украинското и съветското подземие, лидери на украинското национално движение, съветски военнопленници, партизани, както и психично болни и много роми. Но най-много пострадаха нашите съграждани от еврейска националност. Тяхното преследване от страна на нацисткия режим има характер на пълно изтребление на етническа основа, което несъмнено отговаря на критериите на Холокоста. Само за два дни, на 29-30 септември 1941 г., нацистите разстрелват около 34 000 евреи в Бабин Яр.[1] През следващите няколко години десетки хиляди евреи и други националности продължават да бъдат убивани в Бабин Яр. Следователно Бабин Яр е споделено място на трагедия и памет за евреите, както и за украинците, ромите и много други. Дори православните свещеници са били разстрелвани тук от нацистите.
Митр. Николай (Ярушевич), като член на Извънредната държавна комисия за установяване и разследване на престъпленията на нацистките нашественици, е един от първите, които участват в проверката на Киев след освобождението му през ноември 1943 г. В доклада си той описва подробно трагедията в Бабин Яр и други места на масови екзекуции на евреи и други националности от окупаторите в града.
Според свидетелството на митр. Николай, „… в Бабин Яр са били погребани повече от 100 000 убити хора“; и „… в противотанков ров, недалеч от тези дерета, бяха заровени още около 25 000 души“.[2] Близо до Бабин Яр се намира т. нар. лагер „Сирецки“ – за съветски военнопленници и концентрационен лагер за цивилни, където също са извършвани масови екзекуции на хора от различни националности. Още над 800 психично болни са убити на територията на Киевската психиатрична болница. Освен това „… на брега на р. Днепър, зад стената на лаврата, близо до кладенците на св. Антоний и св. Теодосий, имаше лагер за евреи, където бяха затворени около 500 здрави евреи“, които също са били убити от нацистите.[3]
Между другото, както отбелязва Ярушевич в доклада си, освен еврейското население, „първите жертви на германското насилие сред киевските църковници“ са председателят на църквата на Байковското гробище прот. Павло Остренски и председателят на църквата „Св. Николай“ архим. Александър (Вишняков), разстреляни от немците при неизяснени обстоятелства през ноември 1941 г.[4] Телата им са погребани заедно с други жертви на кланетата в Бабин Яр. Този факт дори е отразен в прочутия труд на Александър Солженицин Архипелаг ГУЛАГ.[5] Сред жертвите в Бабин Яр се споменава и името на православната монахиня Естир, но по-точна информация за нея, за съжаление, не е открита.
Според свидетелството на митр. Николай (Ярушевич) сред жертвите на нацистите в окупирания Киев са игумен Иринарх (Кондаркин) и монах Аркадий, които са починали от побои по време на насилственото им изгонване от Киево-Печерския манастир. Немците убиват и столетницата монахиня Серафима (Холубенкова) и нейната послушница Александра.[6] Много жертви на нацисткия режим имаше и сред православното духовенство в други райони на окупирана Украйна.
Ужасите на войната, окупацията и репресивните действия на нацисткия режим сред населението разкриват различни страни от същността им. Има такива, които по различни причини помагат на окупаторите да издирват евреи и други „врагове на Райха“. Подобни действия са явно осъдителни. Не са малко обаче и случаите, в които наши сънародници, рискувайки собствения си живот и живота на свои близки и приятели, спасяват от сигурна смърт еврейски семейства, като ги укриват в домовете си, предоставят им фалшиви документи, кръщелни свидетелства и др.
Такива примери в Украйна са хиляди и те са повод за национална гордост. За съжаление, тъй като повечето от тези случаи не са документирани, те остават неизвестни.
Като пример можем да посочим едно от свидетелствата за подобни героични дела на православния свещеник Игнатий Хрохул, който живеел в с. Велики Захирци в околностите на Дубно в Ровенска област. Съпругата му Варвара и децата Степан и Евгения живеели с него. През 1942 г. те спасяват дъщерята на Арие-Лейб Якира, като тайно я извеждат от гетото и я крият в дома си. Еврейското момиче Мириам Якира (по баща Друх), което е било спасено от този свещеник и семейството му, си спомня през април 1991 г.:
Един ден баща ми каза, че ми е извадил документ – вече се казвам Маруся, а не Манечка… Заведоха ме в гората, където ме чакаше млада селянка и тя ме поведе някъде по горска пътека. Вървяхме дълго време. На изхода от гората тя ме остави и аз продължих пътя си сама. Стигнах до една нива, в другия край на която, на един хълм, видях къщи с наклонени покриви… Влязох в къщата, към която ме насочиха и видях свещеника там… Останах в тази къща…
Спомням си добре как веднъж куче излая силно и ме предупредиха, че идват немци. Успях да изтичам в друга стая и да пропълзя под леглото, покрита с одеяло от козя вълна, което висеше почти до пода. Германците вече бяха в стаята. Лежах тихо и чувах стъпките и гласовете им, виждах черните им ботуши. Обърнаха се, потърсиха и си тръгнаха, но страхът не напусна нашите сърца…
И тогава изведнъж в селото пристигнаха коли с немски войници. Бяха настанени по къщите и в нашата. Изглеждаха уморени и опърпани. Искаха храна от нас, много храна. Сложих им масата, сервирах и почистих след тях. Аз бях единствената, която ги разбираше – езикът им беше подобен на идиш. Опитаха се да ме заговорят, но аз не отговарях, сякаш не разбирах. Веднъж чух един германец да казва на друг, че вижда по очите ми, че ги разбирам, че трябва да съм еврейка.
Свещеникът и семейството му бяха много изплашени и решиха да избягат от селото. Когато се свечери, забързахме към гората… Германците ни забелязаха и започнаха да стрелят. Тичахме към гората, а куршумите свистяха над главите ни. Беше ми трудно да бягам и ме влачеха. Не помня колко време се крихме в гората, мисля че бяха няколко дни. Имахме малко храна, но не чувствах глад. Върнахме се в селото след напускането на немците. Фермата беше разрушена, вратите на къщата, кочината и конюшните бяха широко отворени. Нямаше ги прасетата или другите животни…[7]
Това е само един пример за жертвоготовната служба на украинското православно духовенство, което рискува собствения си живот, за да спаси евреите от Холокоста.
Можем да споменем и друг украински праведник, прот. Савелий Цибулски (Цибулников), председател на Покровската църква в Каховка, Херсонска област. Преди войната е репресиран от съветския режим заради религиозните си убеждения. С пристигането на немците, когато през септември 1941 г. започва масовото изтребление на евреите, той кръщава много еврейски деца, спасявайки ги от смърт.[8] Въпреки това, с идването на съветската власт, той отново е затворен, като излежава присъдата си от 1944 до 1954 г. в концентрационния лагер „Караганда“.[9] Там той продължи да служи и да кръщава незаконно затворници. След освобождаването си приема монашески постриг с името Сергий и живее като архимандрит в Одеския манастир „Успение Богородично“, където почива през 1964 г.[10]
И двамата свещеници са признати за праведници на народите.
По инициатива на Мемориалния комплекс „Яд Вашем“, за Шоа (терминът на иврит за Холокост, бел. ред.) и героизма на еврейския народ Израел дава почетната титла Праведник на народите на света на спасилите евреи по време на Втората световна война. Съществува съответна комисия, състояща се от видни израелски юристи, историци и представители на евреи, оцелели от Холокоста. В различни страни се събират множество свидетелства и документи за жертвоготовността на тези хора.
За съжаление в СССР темата за Холокоста дълго време беше идеологическо табу. Поради това се премълчава подвигът на нашите сънародници, спасили евреи през Втората световна война. Нямаше издирване и събиране на показания от живи очевидци. Присъждането на званието Праведник на народите на съгражданите на капиталистически Израел беше възпрепятствано по всякакъв начин от КПСС и КГБ. Цялостното осъществяване на такава дейност в Украйна стана възможно едва след разпадането на СССР и провъзгласяването на държавната независимост. Но пречка за подобна дейност сега е, че много свидетели на тези събития са починали.[11]
Според официални данни на „Яд Вашем“, към 1 януари 2021 г. 2 673 граждани в Украйна са удостоени със званието Праведник на народите на света.[12] Официално Украйна е на четвърто място сред страните в света по брой признати праведници на народите на света след Франция (4 150), Холандия (5 910) и Полша (7 177).
В същото време действителният брой на украинците, спасили евреи от Холокоста, всъщност е многократно по-голям. Както е отбелязано на официалния уебсайт на „Яд Вашем“, официално обявеният „брой на праведниците в дадена страна не означава непременно действителния брой истории за спасяване, а отразява само случаите, за които „Яд Вашем“ знае“.[13] Докато събирането на такива свидетелства във Франция или Холандия продължава от 60-те години на миналия век, т. е. от създаването на „Яд Вашем“, в Украйна, както вече беше отбелязано, такава работа започва да се извършва пълноценно едва след 1991 г., което също естествено се отрази на броя признати праведници в Украйна.
Също така си струва да добавим, че тъй като територията на Украйна е била разделена между други съседни държави преди, по време и след Втората световна война, много местни жители на украинските земи често са класифицирани като праведници на народите на света в списъците на други държави, включително Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Русия. Известно е, че най-малко 1 436 жители на различни региони на Украйна са официално класифицирани като праведници на народите от други страни.[14]
Така, ако добавим към официалната цифра от 2 673 украински праведници още 1 436 жители на различни региони на Украйна според списъците на други страни, общият брой ще бъде най-малко 4 109 признати праведници.
Заслужава да се подчертае, че спасяването и укриването на евреи по време на германската окупация е без преувеличение жертвено и героично дело. В крайна сметка, според заповедите на окупационните власти, не само тези, които са направили това, са били заплашени с екзекуция, но и всички членове на техните семейства. И не просто са били заплашвани, но най-често много украинци са плащали за подобни действия със собствения си живот. Например, има много случаи на екзекутирани украинци заради укриване на евреи в областите Виница, Днепър, Киев, Лвов, Харков и Полтава.[15]
Често примери за украинци, спасяващи евреи, са действията не само на отделни граждани, а и на цели групи хора, включително съселяни. В някои украински села, например, местните жители са успели да приютят всички евреи: в с. Яруга в Подилия те успяват да скрият не само местни жители евреи, но и бежанци; в с. Раковец в Лвивска област селяните укриват 33 еврейски семейства; в с. Благодатно в Днепърска област са спасени 30 евреи. Според еврейските изследователи, „… спасяването им става възможно само благодарение на колективната подкрепа на останалата част от селото“.[16]
Като пример бих искал да цитирам друг случай, при който украинско семейство в Житомирска област, ръководено от християнски убеждения, спасява семейството на бъдещ виден еврейски деятел: „Майка ми беше тийнейджър, когато цялото ѝ голямо семейство беше убито“, казва Алекс Духовни – главен равин на Асоциацията на прогресивния юдаизъм. „Баща ѝ беше последният равин на Ружин. Убит е два месеца преди освобождението на този еврейски град. Майка ми и по-малката ѝ сестра Броня оцеляха. Те оцеляха, защото бяха спасени от украинското семейство Волинец, които сега са сред праведниците на света. Ако не беше това украинско семейство, нямаше да стоя пред вас, защото майка ми нямаше да е жива“.[17]
Благодарение на това украинско семейство бяха спасени Фаня, Ева и Евсей (Шика) Духовни, както и Броня Кравчинска (Духовна). През 1999 г. техните спасители – Васил Волинец, Александра Волинец (Пархомюк), Катерина Волинец (Гладишко) и техните родители Агафия Волинец и Федир Волинец – бяха удостоени със званието Праведник на народите.[18] Васил Волинец е дядо на моя приятел, от когото за първи път научих за тази история.
В много от тези случаи религиозните вярвания на спасителите са изиграли важна роля. В своите саможертвени дела, с риск за собствения си живот, за спасяване на преследвани съграждани от еврейска националност, много украинци се ръководят от евангелските заповеди за милосърдие, жертвоготовност и любов към ближния. Този аспект все още е най-малко проучен. Въпреки това има основание да се смята, че религиозните чувства и вярвания на много украински праведници са били ключови за техния избор и действия. И тук наистина можем да говорим както за героичните дела на правдата, така и за светостта. В края на краищата виждаме ярки примери за това как вярващите християни утвърждават вярата си с реални дела, често дори с цената на собствения си живот.
За съжаление, поради липсата на източници и безвъзвратната загуба на самите очевидци, е много трудно да се определят тези вътрешни мотиви на религиозното съзнание, които са повлияли върху делата на спасителите.
Само малък процент от свидетелствата недвусмислено показват религиозния компонент на подобно дело. По-специално, установено е, че най-малко шестдесет и петима украинци, признати за праведници на народите на света, са били по вероизповедание православни християни. Сред тях има деветима православни свещеници. Други четиридесет и пет праведници са посочени просто като християни. Има и много гръкокатолици, баптисти, евангелисти, римокатолици и адвентисти. Въпреки това, при повече от 70% от украинските праведници тяхната религия за съжаление е неизвестна.[19] Следователно можем да предположим, че броят на православните, гръкокатолиците и другите вярващи сред украинските праведници е многократно по-голям. Това е предмет на отделно бъдещо изследване.
Известно е, че Украинската гръкокатолическа църква, ръководена от митр. Андрей Шептицки, изигра важна роля в спасяването на евреите от Лвив и Галиция. Между 1942 и 1944 г. главата на Украинската гръкокатолическа църква спасява около двеста евреи – монасите от манастира „Успение Богородично“ в Галиция и други манастири на Украинската гръкокатолическа църква вземат участие в спасителните операции.[20] Митр. Андрей Шептицки обаче все още не е признат за Праведник на народите.
Сред украинското православно духовенство, спасило евреи от смърт по време на Холокоста, най-известен е подвигът на киевския свещеник о. Олексий Глахолев. Това обаче не е изолиран пример. Сред официално признатите праведници на света са и украинските православни свещеници о. Михайло Дрончак, о. Федир Завирюха и о. Володимир Дложевски от Виницка област, о. Михайло Клебановски от Донбас, о. Игнатий Хрохул от Ровенска област, о. Савелий Цибулски (Цибулников) от Херсонска област, о. Йоан Щербанович от Буковина и о. Йозеф Чедрик от Закарпатието. Това са само официално признатите за праведници на народите. А има още много, чиито имена и дела са забравени и трябва да бъдат издирени, изследвани и възстановени.[21] Игумения Флавия, игумения на Фроловския манастир „Възнесение Господне“ в Киев, и нейните сестри също са укрили няколко еврейски деца.[22] Същите факти са известни за сестрите от Браиловския манастир „Света Троица“ във Виницка област и др. В спасяването на евреите участват представители както на автокефалната, така и на автономната православна църква на Украйна.
За съжаление все още не са проведени задълбочени и систематични изследвания за ролята на православното духовенство и вярващите в спасяването на еврейското население от Холокоста по време на Втората световна война. Да се надяваме, че ще последват и други стъпки, търсения и проучвания, които ще помогнат за откриването на нови имена и дела на нашите истински праведници.
Делата им заслужават да бъдат помнени, почитани и подражавани. За всички нас те са пример за истинска християнска праведност и святост. Те са пример за евангелските заповеди за любов към ближния, милосърдие, безкористност и саможертва, дори и с цената на собствения си живот. И най-вече, както се казва в Евангелието: „Никой няма по-голяма любов от тази, да положи живота си за своите приятели“ (Иоан 15:13).
————-
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Fosfanariou.gr
[1] Dempsey, P. Babi-Yar: a jewish catastrophe, P. A. Draigh (Publishing) 2005, р. 152.
[2] Николай (Ярушевич), митр. „Киев“ – В: Журнал Московской патриархии, 4, 1943, с. 20-21.
[3] Пак там, с. 22.
[4] Пак там, с. 22-23.
[5] „… расстрел дьякона Набережно-Никольской церкви в Киеве, да не единицы случаев таких“ [Солженицын, А. И. Архипелаг ГУЛАГ. 1918-1956: Опыт художественного исследования, т. 3].
[6] Николай (Ярушевич), митр. Згад. праця, с. 22; Копылова, О. Н. „Ущерб, причиненный Русской православной церкви в годы Великой Отечественной войны (по материалам Государственного архива РФ)“ – В: Государственный архив РФ. Официальный сайт (URL: https://statearchive.ru/1177 [интернет достъп: 20.08.2021]).
[7] „Воспоминания Мирьям Друх (урожденной Якира), апрель 1991“ – В: Яд Вашем (URL: https://www.yadvashem.org/ru/righteous/stories/grogul/drukh-testimony.html [интернет достъп: 20.08.2021]).
[8] Яблонська, А. „Свято-Покровська церква у Каховці (кінець XVIII – поч. XXI ст.). За матеріалами архівних джерел“ – В: Південний архів. Історичні науки, Вип. XXII, 2006, с. 205-206.
[9] Державний архів Херсонської області, ф. 3727, оп. 1, спр. 4, арк. 61-62.
[10] Яблонська, А. Згад. праця, с. 206.
[11] Праведники народів світу: Довідник, ред. І. Я. Щупака. – Дніпро: Український інститут вивчення Голокосту „Ткума“ 2016, с. 10-11.
[12] „Ukraine. Righteous Among the Nations Honored by Yad Vashem by 1 January 2020“ – В: Яд Вашем (URL: https://www.yadvashem.org/yv/pdf-drupal/ukraine.pdf).
[13] „Праведники народов мира. Статистика“ – В: Яд Вашем (URL: https://www.yadvashem.org/ru/righteous/statistics.html).
[14] „Праведники народів світу, які проживали на території України (за списками інших країн, за даними Яд Вашем, систематизовано Інститутом „Ткума“)“ – В: Пам’яті українців, які рятували євреїв під час Другої світової війни (Уклад.: І. Щупак, З. Бондар, Є. Врадій, А. Дробович, Р. Євтушенко, І. Піскарьова), Дніпро: Український інститут вивчення Голокосту „Ткума“ 2021, с. 153–238.
[15] Убиват съселяни, които укриват евреи. „Акт. Харьковская область, Дергачевский р-н, с. Семеновка“ – В: Документы обвиняют. Холокост: свидетельства Красной Армии , сост. Ф. Д. Свердлов; ред. И. А. Альтман, М. : Научно-просветительский центр „Холокост“ 1996, с. 55; Праведники народів світу: Довідник, ред. І. Я. Щупака, Дніпро: Український інститут вивчення Голокосту „Ткума“ 2016, с. 12.
[16] Альтман, И. А. Холокост и еврейское сопротивление на оккупированной территории СССР, М.: Фонд „Холокост“ 2002; Пам’яті українців, які рятували євреїв під час Другої світової війни…, с. 17.
[17] „Праведники народів Світу. Український вимір“ – В: Грінченко-інформ. Суспільно-політичне видання. Мережевий ресурс (URL: http://grinchenko-inform.kubg.edu.ua/pravednyky-narodiv-svitu-ukrayinskyj-vymir/ [дата звернення: 10.09.2021]).
[18] „Волынец Федор, Волынец Агафья и их дети: Волынец Василий, Пархомюк (Волынец) Александра, Гладышко (Волынец) Катерина“ – В: Яд Вашем: База данных Праведников народов мира стран бывшего СССР (URL: https://righteous.yadvashem.org/?searchType=all&language=ru&itemId=4045138&ind=268 [интернет достъп: 10.09.2021]); „Волинець Василь“ – В: Портрети. Електронний банк данних про українців, які в роки Другої світової війни рятували життя євреїв. Проект Національного музею історії України у Другій світовій війні (URL: https://портрети.com.ua/pravedniki/render.php?lastname=Волинець%20Василь¶m=1 [интернет достъп: 10.09.2021]).
[19] По данни към 1 януари 2016 г. Виж: Праведники народів світу: Довідник, ред. І. Я. Щупака, Дніпро: Український інститут вивчення Голокосту „Ткума“, 2016, 224 с.
[20] „Як монахи студити Святоуспенської Унівської лаври у часи Голокосту рятували єврейських дітей“ – В: Католицький оглядач. Електронний ресурс (URL: http://catholicnews.org.ua/yak-monahi-studiti-svyatouspenskoyi-univskoyi-lavri-u-chasi-golokostu-ryatuvali-ievreyskih-ditey [23.07.2023]); „Проти течії. Як українські монахи-студити євреїв рятували (інтерв’ю Юрія Скіри)“ – В: Синод Єпископів УГКЦ. Електронний ресурс (URL: https://synod.ugcc.ua/data/proty-techiy-yak-ukraynski-monahy-studyty-vreyv-ryatuvaly-3688/ [01.08.2020]).
[21] Коваль, М. В. Украïна. 1939-1945: Маловiдомi i непрочитанi сторiнкi iсторii, Киïв 1995, с. 103; Шкаровский, М. В. Холокост и православная церковь, М.: „Вече“ 2016, с. 253-265; Якунин, В. Н. Вклад Русской Православной Церкви в победу над фашизмом и изменение государственно-церковных отношений в годы Великой отечественной войны 1941-1945 гг., Самара 2002, с. 222-223; 231.
[22] Ковтун, И. И. „Русская Православная Церковь“ – В: Холокост на территории СССР. Энциклопедия, М. 2011, с. 881-882.
