В момента служа в три града в графство Девън и виждам едно обръщане на млади британци към нашата вяра. Изглежда, че локдаунът (затварянето) по време на ковид пандемията накара някои младежи да се обърнат към Бога. Предполагам, че те са стояли вкъщи и са „ровили“ из безкрайните страници на интернет, чели са, сравнявали и стигнали до извода, че истината е в православието. Напомнят ми донякъде за моята младост: израснал съм по време на т. нар. социализъм, никой не ме е учил в семейството ми на вяра, а след „промените“ 9 месеца се движих с инославни, докато започнах да чета православни книги и сам стигнах до убеждението къде е истината.
Та, бидейки тук на Острова, попадам на много информация за християнството отпреди Великата схизма от 1054 г.. Ето интересна информация от един сайт:
„Харолд II – последният православен крал на Англия
На 14 октомври 1066 г. при град Хейстингс в Южна Англия последният православен крал на Англия Харолд II (около 1020 – 1066 г.) загива в битка срещу херцог Уйлям от Нормандия. Уйлям бил благословен от римския папа Александър да нахлуе в Англия, за да доведе английската църква в пълно общение с „реформираното папство“, защото от 1052 г. английският архиепископ бил анатемосан от Рим и заклеймен като схизматик. Резултатът от нормандското завоевание бил, че английската църква и хората били присъединени към еретичната църква на западния, папистки християнски свят, който току-що бил отпаднал през 1054 г. от общение с едната, свята, вселенска и апостолска Църква, представена от източните патриаршии на Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Така приключила почти петстотингодишната история на англосаксонската православна църква, последвана от „смъртта“ на още по-старите келтски православни църкви в Уелс, Шотландия и Ирландия.“
Под картината пише: Харолд II – последният англосаксонски крал на Англия 1066 г.: Харолд полага клетва върху свети мощи (около 1064 г.) пред Уйлям от Нормандия, за да подкрепи претенциите му за английския трон след смъртта на Едуард Изповедника.
Целта ми да пиша обаче, е една доста показателна картина от Гаспаре Фосати (1809-1883 г.), нарисувана през 1849 г, сега в Швейцарския национален музей в Цюрих. На интернет-страницата на музея е написано: „На входа на гробището Morcote се натъкваме на надгробен камък, носещ името на Gaspare Fossati (1809-1883 г.). Фосати е емигрирал в Русия и през 1837 г. му е възложено от императора да построи руското посолство в Истанбул. На откриването е поканен и турският султан Абдул Меджид, който толкова харесал архитектурата, че поискал да се запознае с автора. Пожелал да му повери проект, който не всеки би могъл да осъществи. И така в световноизвестната църква „Света София“, която е напълно реставрирана през 1847 г., е поставена табела, сочеща Гаспаре Фосати като архитект и проектант, отговорен за обновяването на една от най-старите оцелели църкви в християнския свят.“
Под картината на Фосати пише: Историческа картина: Ричард Лъвското сърце получава Господната вечеря (причастие) в „Света София“. Рисувано от Гаспаре Фосати, 1849 г. (тук)
Ето, това вече е много интересно. Ричард I Лъвското сърце е крал на Англия в периода 1189 – 1199 г. (четири години преди неговото възкачване на престола в България е въстанието на братята Асен и Петър и се освобождаваме от ромейската светска власт, но не и от духовната до 1230 г.). Той е един от тримата царе, които организират Третия кръстоносен поход, целящ повторното освобождаване на Йерусалим. Прочетох краткото му животоописание, но не попаднах да е бил в Константинопол. Възможно е да е бил, защото от 10-годишното си царуване само 6 месеца е бил на Острова.
В мен възниква догматическият въпрос относно причащението му в православния храм „Св. София“.
1. Ричард е главен герой в много легенди (особено в легендата за Робин Худ), книги („Айвънхоу“ на Уолтър Скот), може и тази картина да се основава на легенда.
2. От Великата схизма (1054 г.) до възкачването му на трона са изминали 135 г. – достатъчно време, за да стане пълно разделението в догматите и практиките.
3. Ако е историческа истина, то как тогавашният патриарх (Доситей II или Георги II), по време на които Ричард е бил крал, го е допуснал?
Мислите ми са и за друг един английски крал, който е объркал много своя народ поради греха на похотта си – Хенри VIII (1509-1547 г.). През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. От негово време започва Реформацията, която не довежда до възвръщане в правилната вяра. Константинопол е под турска власт. Предполагам църковната власт е гледала себе си как да се запази в окупираните територии. Така, без да осъзнава, Хенри VIII отприщва безредието в англиканската църква, което от своя страна води до роенето на християните във всякакви деноминации.
За разлика от България тук, в тази страна, твърде много места, градове и села са запазили географските си названия в чест на светци. Например свети Олбан, първият мъченик на Британия. Сегашният град с неговото име има население от 130 хиляди души. Няма да мога да изброя всички топоними, защото само в областта, където живея, те са доста.




Когато съм се срещал с англикански свещеници, винаги са се отнасяли с уважение към православието. Не знам дали забелязахте в най-важната църква в Лондон, Уестминстърското абатство, по време на опелото на кралица Елизабет, ясно се виждаха две големи православни икони на две колони: на Иисус Христос и на Богородица. И не само в този храм съм виждал православни икони. Да, не се срещат навсякъде, но ги има и то във важни катедрали. Като споменах погребението на кралицата, се сетих че хорът изпълни православния кондак „Со святыми упокой“, като на екрана изписаха неправилно, че е руски кондак. Той беше изпълнен миналата година и по време на погребението на принц Филип, съпругът на Елизабет.
Ще се върна на първите си думи. Впечатлен съм от възраждането на православието във Великобритания. При всички случаи ние, източноевропейците, дошли тук да живеем и работим, допринасяме за това. Призовавам сънародниците ни на Острова да четат повече православна литература, да посещават богослуженията, независимо в коя православна църква, и да бъдат „светилниците“ на истината сред местното население. Имаме историческия шанс и мисия.
С нами Бог!
Свещ. Траян Горанов
Графство Девън

Кондакът „Со святими упокой“ на английски език на опелото на кралица Елизабет II. Пее се на опело на християнин в Православната църква