Християнство.бг
Намираме се в първата неделя на Великия пост и нашата Църква празнува Тържество на православието – възстановяването на почитта към светите икони. Църквата е прекарала 120 мрачни години в гонения, убийства, затвори и нечовешки наказания на онези, които са се противопоставяли на поругаването на свещените образи за Църквата – иконите. През тези трудни години Православието издържа и в крайна сметка успява да възтържествува. Именно православният дух придаваше смисъл на трудната борба на толкова много хора, които дори дадоха живота си за своята вяра.
Именно този дух са призвани да следват и християните, особено през периода на Великия пост. Това е преди всичко време, в което християнинът засилва своята духовна борба, като пости в продължение на четиридесет дни. Пости обаче не само като избягва определени храни, но и като избягва страстите, които накърняват човека вътрешно и изкривяват нравствеността и характера му, отклонявайки го от пътя на спасението.
Всяка борба придобива смисъл, когато се води по правилен начин. По същия начин и духовната борба на християнина чрез поста придобива смисъл, ако се води правилно, според православния дух, установен от отците на нашата Църква.
Постът за православния християнин означава подвиг, отдаденост, саможертва. Борба със самия себе си. Подражание на Христос, Който пости в пустинята четиридесет дни, преди да започне открито Своето дело. Постът за православните е практическо доказателство за тяхната вяра, далеч от фарисейщината и социалните формалности. Християнинът не пости в името на доброто, или за да пресъздаде образа на добър християнин. Той пости, защото вярва в Бога, защото иска да се бори, защото го чувства като духовна потребност за себе си, защото се бори със страстите си, защото се жертва, защото иска да има Христос в живота си. Значението на думата жертва в случая е това, което принасяме на Христос. Човек предлага нещо от себе си. Човек Му принася своята борба, надявайки се на Неговата милост и любов, така че да постигне във вътрешния си свят „добрата промяна“ – онази, която преобразява човека и му дава дихание на живот.
В един свят:
- който изглежда неспособен да се учи от грешките си;
- непрекъснато ги повтаря, търсейки жертви, които да обвини и разпъне;
- където човек се оправда, като разпъва своя Бог;
- който не си взе поука от несправедливостта на Разпятието и продължи да разпъва;
- където думите звучат като пожелателно мислене без съдържание, защото всеки говори без сърце, само за да говори;
- който не остави място на Христос и затова подивя…
В такъв свят животът на християнина трябва да бъде ярък пример и свидетелство за Христос. Даровете на Светия Дух, които трябва да украсяват християнина, без да полагаме усилия и да се усъвършенстваме, се губят. Църквата ни дава възможност да обновим вярата си. Любовта, радостта и мирът без подвиг се превръщат в ярост, смут и омраза.
Моля се Христовата светлина, която блестеше в сърцата и укрепваше вярата на всички мъченици и изповедници на нашето Православие, да свети в живота на всеки православен християнин и да прогонва всяка тъмнина, която го заплашва и отклонява от спасителния път.
Да имате сили за останалата част от Великия пост!
———
† архим. Вартоломей, игумен на светата обител Есфигмен
Превод: † архим. Никанор, игумен на светата обител „Св. св. Козма и Дамян“
