Християнство.бг
На 9 ноември, Православната църква на Америка (ОСА) прослави св. праведна Олга Майкъл, по искане на епископа на Ситка и Аляска Алексей. Олга е презвитера на отец Николай Майкъл, хранила и обличала сираци, помагала на сексуално малтретирани деца и младежи, лекувала различни болести, като се явявала на страдащите в присъствието на св. Богородица.
Аляска е просветена в християнството от руски мисионери през 18 век. Руски монаси проповядвали сред местното коренно население и превели Свещ. Писание и литургичните текстове на местните езици, като така довели мнозина при Христос и образовали местното духовенство. Някои видни проповедници на християнството в Аляска са преп. Герман Аляски и епископ Инокентий. В края на 19 век Русия продава Аляска на САЩ и постепенно протестантските мисии започват да преобладават в тази земя. Животът сред православните християни обаче продължава и до днес с около деветдесет активни православни енории.
На 3 февруари 1916 г. в местно семейство от ескимоското племе юпик в Аляска се ражда момиче с труднопроизносимото име Арсамкук (Arrsamquq). Юпик са ескимоси от Западна и Югозападна Аляска, етническа група, подобна на инуитите. Населяват най-отдалечените източни райони на Русия, Сибир и отделни части на Аляска, САЩ. Най-многобройната група се намира в Централна Аляска. Името юпик означава истински човек.
Присъствието на руската мисия в семейството на юпиките помага за разпространението на вярата сред местните хора и момичето е сред първите, които са кръстени като бебе. При кръщението тя приема името Олга. Момичето е било трудолюбиво и много се е молело за семейството си и за съселяните си. В младежките си години Олга вече знаела множество богослужебни текстове и песнопения на църковнославянски и местен език.
Олга се омъжила за човек от нейното село, опитен в лова и риболова, който открил смесен магазин в селото и отворил първата поща. Бракът обаче бил уреден и съпругът ѝ не бил особено вярващ човек. Първите години на брака преминавали в проблемна връзка, изпълнена с кавги и спорове. Олга обаче не се отчаяла и започнала да се моли горещо за съпруга си и невярващите си съседи. По нейните молитви след известно време съпругът й, кръстен с името Николай, започнал да ходи на църква и довел със себе си още шестима мъже от селото. Николай продължил да учи в така нареченото „Алеутско училище“, подобно на тези, които са основани от свети Инокентий с подкрепата на Руското мисионерско общество в Ситка (Новоархангелск). Той учил под ръководството на епископ Амвросий (Мерейко). След дипломирането си бил ръкоположен за свещеник през 1963 г. и започнал служението си в Кветлук.
Николай станал вторият местен свещеник в своето село Кветлук и е бил много обичан от хората си. Между другото, през целия живот на света Олга, по-голямата част от учениците, които са посещавали това училище, са идвали от нейното малко село.
Брачният живот на двойката се променил значително след ръкополагането на Николай. Като свещеник Николай Майкъл пътувал много до дванадесет околни села, за да служи. Пътуването между селата ставало по реки, с лодка през лятото или с машини за сняг и кучешки шейни през зимата. Презвитерата Олга, единствената способна акушерка в района, придружава съпруга си, за да помага на жените при раждане и болести. Олга ражда тринадесет от децата си без акушерка. Пет от тях не оцеляват до зряла възраст поради болести и заради суровия климат.
Олга работила усилено, поддържала домакинството, отглеждала децата, шиела дрехи и печала просфори. Въпреки натовареното си ежедневие, тя посещавала домовете на другите, за да готви и чисти. С думи и дела Олга показвала на хората примера на християнския живот според Господните заповеди. Тя не само помагала на другите в домакинството им, но също така правила ботуши, плетяла чорапи и ръкавици, за да ги раздава на енориашите. За благотворителните си дела тя получила прозвището „новата праведна Тавита“. Олга била особено внимателна към проблемните жени, пострадали от домашно насилие. Тя често молила жените в нейното село да вземат парна баня с нея, където те не можели да скрият физическите белези от малтретирането им, като ги съветвала с думи на увереност и намирала утеха за всяка от тях. Нейното състрадание и чувствителност поразявали мнозина, сякаш тя е преживяла същите проблеми в своя живот.
С напредването на възрастта дъщерите ѝ поемали повече от нейната работа, така трудолюбивата Олга имала повече време да пътува със съпруга си, да помага на хората от околните села и да учи на акушерски умения по-младите жени.
Впоследствие обаче Олга започва да отслабва и да боледува. Загриженото ѝ семейство я убедило да отиде в болница. Специалистите там диагностицирали терминален рак, който според тях не се лекува. Децата приели новината с много скръб и започнали да се молят горещо пред местните светини. Олга не се примирила с болестта и продължавала да работи. В последните дни от живота си се молила много и оставила последни наставления на своето семейство, за да се подготви за мирната си кончина. На 8 ноември 1979 г. тя се причастила със св. Тайни, прекръстила се и мирно отдала душата си на Бога. Погребали я в сватбената ѝ рокля, която пазила през целия си живот.
Смъртта ѝ съвпаднала с празника на св. архангел Михаил, когото тя много почитала. Хората от нейното село я помнят, застанала пред иконата на св. архангел Михаил в храма.
———-
Източник: catalog.obitel-minsk.com