Християнство.бг
Маргарита Генчева, Ренета Трифонова
Дамаск започва да се съживява в понеделник (9 декември) с надежда за ново, но несигурно време, след като бунтовници превземат столицата, а президентът Башар ал-Асад бяга в Русия, слагайки край на 13-годишна гражданска война и повече от 50 години брутално управление на семейството на Асад, предава Reuters.
Режимът на Асад се определя като силно персонализирана диктатура, която управляваше Сирия като тоталитарна полицейска държава с множество нарушения на правата на човека и тежки политически репресии. През първите десет години властта налага интензивна цензура, насилствени изчезвания на хора, дискриминация на етническите малцинства, политически репресии и изтезания в затворите на политически затворници, както и широко наблюдение от тайната полиция на Баас (Партия за арабско социалистическо възраждане).
След широкомащабни продемократични митинги в цяла Сирия през 2011 г. срещу управлението на Башар ал-Асад и месеци на последвали репресии с груба сила от страна на правителствения апарат за потискане на протестите, до 2012 г. конфликтът в Сирия се разраства до пълномащабна гражданска война, която отнема живота на средно 84 цивилни на ден за последните десет години. Данните са според службата на ООН за правата на човека (към месец май, 2023 г, бел. ред.), а милиони напускат страната от началото на гражданската война.
Едно от най-тежките сражения в провинция Алепо (Северозападна Сирия), пише Свободна Европа, започва с изненадваща атака от страна на радикалната организация Хаят Тахрир аш Шам, смятана за терористична от САЩ, ЕС, Обединеното Кралство, Канада, Русия и други страни. Групата възниква през 2012 г., една година след избухването на войната в Сирия. За първи път се появява под името Джабхат ан-Нусра (или Фронт Нусра), известна като сирийски клон на Ал Кайда.
Членовете на ХТС са предимно салафити – радикална секта в сунитския ислям. Тя се стреми да създаде държава в Сирия, която да се управлява на принципа на Шариата, тоест на право, основано на исляма. Организацията е създадена и ръководена от Абу Мохамед ал-Джолани, бивш терорист от Ал Кайда, за ареста на когото САЩ обявяват награда от 10 милиона долара. През 2016 г. обаче Ал Джолани обявяви разпускането на Фронт Нусра и създаде първо Фронт за завладяване на Сирия, а една година по-късно смени името на Организация за освобождение на Сирия (HTS), като се дистанцира от Ал Кайда. Въпреки това ООН и САЩ все още го смятат за свързан с радикални ислямистки движения. Продължилото 24 години авторитарно управление на Асад е подкрепяно от Русия, Иран и Хизбула, обявена за терористична организация в САЩ, припомня Свободна Европа в свой материал по темата.
Как реагират поместните православни църкви на последните събития в Сирия?
Албанската православна църква публикува изявление, в което апелира за спиране на „убийствените атаки в Алепо“ на 2 декември.
Споделяйки дълбоката и неописуема болка на преследваните братя, ние се присъединяваме към молитвите пред Бога на мира.
Неотадавнашните опустушителни атаки в гр. Алепо, Сирия, както и в околните райони са поставили живота на хиляди православни християни в непосредствена опасност, твърди се още в изявлението. След призива на Албанската църква архиепископът на Тирана, Дуръс и цяла Албания Анастасий е провел телефонен разговор с патриарха на Антиохия Йоан Х, изразявайки пълна солидарност (на Албанската църква) заради трудностите, с които се сблъсква Антиохийската църква „поради внезапната ескалация на въоръжените конфликти в района на Алепо“.
Кипърският архиепископ Георги в телефонен разговор проявява непоколебима подкрепа на Кипърската църква с Патриаршията на Антиохия и целия Изток, съобщава Orthodox Times, като този диалог се случва след последните събития, засягащи Ливан и Сирия, особено възобновяването на конфликта в Алепо. Патриарх Йоан, дълбоко трогнат от подкрепата, благодари на Кипърския архиепископ, като подчертава „критичната важност на запзването на християнското присъствие в Близкия Изток, въпреки трудностите на продължаващия десетилетия конфликт“.
„Бог е сред нея; тя няма да се поклати“, с тези думи Антиохиската патриаршия излиза по-рано днес, на 9 декември, с изявление за ситуацията в Сирия, в което призовава „за непоколебимо доверие в Божията милост и напътствия“, насърчавайки всички сирийци да останат твърди в любовта към родината и ангажирани с опазването на достойнството на своите съграждани. Патриаршията призовава всички вярващи и сирийски граждани, независимо от етническата, политическата или религиозната си принадлежност да „насърчават единството, да опазват обществената и частната собственост, да поддържат сигурността в своите общности, да проявяват самообладание пред предизвикателствата и да подхождат към въпросите с мъдрост и прозорливост“. „Днес Сирия стои на нов кръстопът в своята история, гледайки към светло бъдеще, към което се стреми всеки сириец“, пише още в изявлението на патриаршията.
Като Църква, дълбоко вкоренена в този велик Изток, ние се ангажираме да продължим своя път в служба на човечеството и в насърчаването на мира и хармонията между хората в страна, управлявана от закони и демократични институции.
Посланието завършва с молитва към Христос, чието Рождество християните се подготвят да посрещнат, да се възцари мирът в „земята на мира“, както наричат често Сирия.
Постоянният Св. Синод на Гръцката църква излезе с изявление, в което се подчертава жизненоважната роля на Антиохийската патриаршия, една от петте исторически и древни патриаршии, за запазването на църковната традиция и нейното продължаващо присъствие в Сирия. „Патриаршията заема специално място в историята на християнската църква и трябва да остане жива и просперираща в Сирия като пазител на православната християнска традиция“, се потвърждава в изявлението, обръщайки внимание на продължаващите предизвикателства, пред които е изправена Сирия и нейното християнско население.
Църквата на Гърция подчерта своята трайна подкрепа за сирийския народ от началото на гражданската война през 2011 г., предоставяйки както материална, така и духовна помощ. Повтаряйки неотдавнашните забележки на архиепископ Йероним на Атина и цяла Гърция, Синодът изрази дълбоката си загриженост за християнските общности в Сирия, заявявайки, че поддържа постоянна комуникация с Антиохийската патриаршия: „Гръцката църква е готова да окаже всякаква помощ, поискана от Патриаршията“, се казва в изявлението.
Синодът припомни и историческата роля на Сирия като люлка на християнството. „В Сирия учениците на Христос за първи път са били наречени християни и това е земя, която е отгледала светци с универсално излъчване, като светците Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин и Симеон Стълпник.“ Синодът подчерта значението на Антиохийската патриаршия като историческа институция с дълбок принос към християнството. „Изкореняването на православното християнство от Сирия би било трагична обида за историята и непоправима загуба за културното и духовно наследство на региона“, се предупреждава в изявлението.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис разговаря днес по телефона с Антиохийския патриарх Йоан X. По време на разговора министър-председателят беше информиран за ситуацията в Сирия и подчерта подкрепата на Гърция за Патриаршията на Антиохия и нейното паство. Мицотакис изрази готовността на Гърция да допринесе с каквото е необходимо и повтори позицията на Гърция за приобщаващо бъдеще в Сирия, което ще защити всички религиозни общности.
Ще бъдат ли преследвани християните в Сирия след падането на режима на Асад?
Този въпрос все по-често се задава от наблюдателите в Европа и САЩ и от самите християни. Тези дни медии излъчиха потресаващи кадри от освободени затворници на режима, пише Руслан Трад, постоянен сътрудник за изследване на сигурността към Атлантическия съвет:
Сцените от затвора „Сидная“ до Дамаск са потресаващи. Секцията с жени и деца, вкарани в килии с десетки (в една от килиите има 50 души), образ на всичко, което представляваше режимът на фамилията Асад. Винаги сме го знаели, но сега, виждайки го директно през камерите на влезлите с бунтовниците журналисти, ужасите вътре в комплекса придобиват ново значение. Показателно е едно от многобройните видеа, въртящо се в арабските медии – когато бунтовниците отварят килия с деца, те отказват да излязат, защото не вярват, че наистина ги пускат. Цели поколения са засегнати за години напред. Наследството на режима на Асад, градено в продължение на 50 години, е най-голямата спънка пред близкото бъдеще на една по-различна Сирия. Както и съюзниците му, които макар и ударени, вече обмислят ходовете си.
В анализите на политическите коментатори през изминалите дни се прокрадва и въпроса за преследването на християните в Сирия. Журналистът и международен анализатор Мохамед Халаф заяви в студиото на NOVA тази вечер, че представители на служби за сигурност на различни държави са изисквали от човека, който изпрати Асад в историята – Абу Мохамед ал-Джолани, преходът към новата власт да бъде мирен, да няма никаква разправа с християните и с малцинствата, властта да бъде предадена мирно след няколко месеца, да бъдат запазени институциите в Сирия.
Ден по-рано в студиото на „Контракоментар с Асен Генов“, Мохамед Халаф каза: „Ахмед Джолани, който излиза вече със собственото си сирийско име Ахмед Ашар, назначи кардинала от църквата в Алепо за губернатор на града. И това е едно послание не само към християните в града, но и към всички малцинства в Сирия, които са повече от 17 етнически и религиозни сектантски групи“.
Експертът Аарон Зелин от Вашингтонския институт за близкоизточна политика пише, че през последните години организацията на Джолани насърчава „гражданско управление“, а той дори се опитва да се покаже като защитник на други религии. През миналата година е разрешил първата литургия от много години да се проведе в църква в Идлиб.
Какво предстои пред Сирия обаче, е още рано да се каже. По време на режима на Асад сирийските военни са обвинявани за извършване на над 300 химически атаки, като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от сили на Асад, като най-смъртоносният инцидент е химическата атака в Гута на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заяви, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във военни престъпления. Тепърва ще се разследват и данни за насилие върху различни малцинства, включително и върху християните.
Затова международната общност и религиозните лидери по света отсега започват да изискват от новата власт в Сирия хуманно отношение към християните и малцинствата, и както споменава Мохамед Халаф, задължително да се спази Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и заключенията на Европейския съвет от октомври 2019 г., в които се казва, че „Европейският съюз остава ангажиран с единството, суверенитета и териториалната цялост на сирийската държава. Това може да се гарантира единствено чрез реален политически преход в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г., договорено от страните в Сирия в рамките на ръководения от ООН Женевски процес“. Желанието на международната общност, а и на самите сирийци, мнозина от които искат да се завърнат по родните си места, е в Сирия да бъдат създадени условия за еднакво отношение към всички сирийски граждани, без значение на тяхната вяра и етнос и спазване на техните права и свободи според Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.
