Православният отговор на Путиновата инвазия

Проф. д-р Джордж Е. Демакопулос

От неизречено съгласие до открито осъждане

Светът на православното християнство е често объркващ за тези, които не го познават. Външият за православието западен християнин може да бъде привлечен от православната литургия, от иконите и духовните традиции на Православната църква. Но също така често той може да бъде озадачен от мрежата от юрисдикции и от голямото разнообразие от културни и политически контексти, в които Православната църква съществува. Ако познавате само изявите на православното християнство в Америка, няма да можете да разберете огромното разнообразие от живи традиции на православните християни в Африка, на Балканите, в Близкия изток или в Русия¹За съжаление, от излизането на тази статия изминаха 12 дни, през които от една страна Русия извърши ужасяващи действия над мирни украински граждани, включително бомбардира детска болница и родилен дом, и през които същевременно руският патриарх Кирил излезе пред света с изказвания, оправдаващи жестоките кръвопролития, които останалият свят не може дори да проумее. Тези изказвания на руския патриарх на фона на жестокостите, извършени от руската армия в Украйна, доведоха до това мнозина да се отвратят не само от Руската православна църква, но от Православната църква като цяло, тъй като на запад тя (Православната църква), за съжаление, почти изцяло се идентифицира с Русия (бел. прев.)..

Поради това изключително разнообразие много малко събития могат да доведат до универсален отговор от страна на институционалните водачи на Църквата. Докато чудовищното нападение над Украйна от страна на Путин сякаш обединява православното християнско мирянство, включително и в самата Русия, в чувство на споделен ужас и тревога, кризата все още не е довела до единен и последователен отговор от страна на православните епископи, освен до общ призив за молитва и мир.

От началото на инвазията в Украйна на 24 февруари досега²Статията е пуликувана на 27 февруари, 3 дни след руското нападение над Украйна. водачите на поне единадесет от шестнадесетте автокефални (самоуправляващи се) църкви излязоха с официални изявления по отношение на войната. Отсявайки през тези изявления, можем да открием значително разнообразие: от нелепи до общи и от резки до изненадващи изказвания.

Да започнем с нелепите. Вечерта на 24 февруари московският патриарх Кирил направи обръщение, което просто повтори заучената руска държавна пропаганда, според която се забранява назоваването на конфликта като война, инвазия или нападение. Кирил определи кризата като „текущи събития“, преди да помоли и двете страни да избегнат цивилни жертви. Както отбеляза Сергей Чапнин (тук), бивш руски църковник, отказвайки да оспори действията на Путин, патриарх Кирил на практика изостави пастирската си отговорност³От тази дата досега (11 март) руският патриарх Кирил излезе с още две изявления – проповед послучай Неделя Сиропусна и отворено писмо до председателя на Световния съвет на Църквите, – с които вече недмусмислено затвърждава позицията си на морално оправдаване на войната в Украйна..

Даваме си сметка, разбира се, че би било доста опасно за Кирил в този момент да застане срещу Путин. Много по-малко опасно би било това за лидера на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ) (живущ в Ню Йорк). В пастирско писмо, издадено на 24 февруари (тук), митрополит Иларион се изказа за „събитията в „украинската земя“ (лексика, с която умишлено се избягва признаването на суверенитета на Украйна) и посъветва паството си „да се въздържа от прекомерно гледане на телевизия, четене на вестници или следене на интернет“, за да имат възможност да „затворят сърцата си за страстите, разпалени от масмедиите“. Трябва да се поясни, че Иларион не е водач на автокефална православна църква, той председателства юрисдикция, подчинена на Москва. Но пълният провал дори да признае войната в писмото си показва степента, до която много от лидерите на Руската църква (независимо дали в Русия или извън нея) са станали жертва на националистическата пропаганда на Путин.

Що се отнася до изявленията на автокефалните църкви, най-равнодушните идват от църквите на България, на Сърбия и на Йерусалим. Тези изявления създават впечатление за липсата на какъвто и да е агресор в настоящата криза. Отказвайки да вземат страна, те се молят за бързо разрешаване на проблема и за възстановяване на мира „между братята“. В свое писмо, издадено рано на 24 февруари, грузинският патриарх отбелязва, че неговата църква сама е претърпяла агресия срещу своята териториална цялост и че се моли да остане все някакъв шанс за мир.

Други църкви бяха по-категорични в критиките си към Путин и/или Русия. Църквата на Румъния ясно заяви, че Русия е започнала война срещу независима, суверенна нация и призовава европейските лидери да се включат директно в кризата, за да може бързо да се стигне до мирно разрешаване (тук). Митрополит Тихон, предстоятел на Православната църква на Америка (разклонение на Руската църква от 1970-те), директно разкритикува Путин за ролята му в конфликта и го призова да прекрати насилието (тук).

На 26 февруари Църквата на Финландия не само разкритикува руското правителство, но се обърна с подтик и към Руската църква: „Православната църква на Финландия остро осъжда военните действия на Руската федерация в Украйна. Няма оправдание за войната… Ние също така отправяме призив към епископите и свещениците на Московската патриаршия да насърчават мира“ (тук). Не е изненадващо, че Църквата на Гърция и Вселенският патриарх (тук) бяха сред най-недвусмислените в осъждането на войната на Путин срещу Украйна. Атинският архиепископ Йероним отбеляза, че е „шокиран като човек и като духовник“ от това, което е сполетяло семействата на Украйна (тук).

Вселенският патриарх е този, който издаде Томос за автокефалия на новозараждащата се Православна църква на Украйна през 2019 г. (от векове тя се намира под административното ръководство на Московския патриарх). Според каноничната традиция само Вселенският патриарх има право да даде автокефалия. Но всеки акт по предоставянето на автокефалия в днешни дни е бил оспорван – какъвто е понастоящем и случаят с ПЦУ.

Повечето православни християни в Украйна остават под духовното ръководство на митрополит Онуфрий, който от 2014 г. е предстоятел на Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ-МП). Митрополит Онуфрий е интересна фигура. По време на разпадането на Съветския съюз той е сред редицата украински епископи, които се обръщат към Московската патриаршия с петиция за автокефалия на Украинската църква. Това искане е безцеремонно отхвърлено (по съкратен срок). Но като се има предвид тази негова предишна позиция, заслужава да се отбележи, че през 2014 г. Онуфрий е избран да ръководи църквата в Украйна. Във времето, непосредствено преди започването на настоящата война, Онуфрий остана предпазлив. Подобно на много от нас, той вероятно не вярваше, че Путин ще нахлуе в Украйна със сила. Но Путин го направи.

На 24 февруари митрополит Онуфрий излезе с изненадващо смела защита на украинския суверенитет, съчетана с парещо осъждане на руската агрессия: „Защитавайки суверенитета и целостта на Украйна, ние се обръщаме към президента на Русия и го молим незабавно да спре братоубийствената война“, написа той. „Украинският и руският народ излязоха от Днепровския купел на кръщението, а войната между тези народи е повторение на греха на Каин, който от завист уби родния си брат! Такава война няма оправдание нито от Бога, нито от хората” (тук, а на български тук).

Много е вероятно броят на църквите, осъждащи руската агресия, да нарастне, особено ако насилието продължи дълго време. Възможно е също така една продължителна война да ускори преминаването на православните в Украйна от Московската патриаршия към новата автокефална Православна църква на Украйна. Минали са само няколко дни от тази война и ситуацията се променя.

27 февруари 2022

Джордж Е. Демакопулос е роден в Тенеси. През 2002 г., след като получава докторска степен по религиозни изследвания в университета в Северна Каролина, постъпва във Фордъмския университет. Преподавател е по богословие към Семейната катедра по православни християнски изследвания „О. Йоан Майендорф и Патерсън“. Заедно с Аристотел Папаниколау е съосновател и ко-директор на фордъмския Център по православни християнски изследвания (единственият университетски изследователски център по православно християнство в САЩ), както и съосновател и редактор на Списание за православни християнски изследвания (Journal of Orthodox Christian Studies). Центърът подпомага, финансира и публикува изследователски трудове, свързани с православното християнство в най-общ аспект. От името на Центъра, Демакопулос и Папаниколау са спечелили редица престижни награди, сред които награди на Националния фонд за хуманитарни науки (National Endowment for the Humanities), Фондацията Хенри Лус, Британския съвет, Лидерство 100 (Leadership 100).

––––

Превод и подготовка на публикацията: Вера Давидова

Източник: Common Weal Magazine

• 1
  За съжаление, от излизането на тази статия изминаха 12 дни, през които от една страна Русия извърши ужасяващи действия над мирни украински граждани, включително бомбардира детска болница и родилен дом, и през които същевременно руският патриарх Кирил излезе пред света с изказвания, оправдаващи жестоките кръвопролития, които останалият свят не може дори да проумее. Тези изказвания на руския патриарх на фона на жестокостите, извършени от руската армия в Украйна, доведоха до това мнозина да се отвратят не само от Руската православна църква, но от Православната църква като цяло, тъй като на запад тя (Православната църква), за съжаление, почти изцяло се идентифицира с Русия (бел. прев.).
• 2
  Статията е пуликувана на 27 февруари, 3 дни след руското нападение над Украйна.
• 3
  От тази дата досега (11 март) руският патриарх Кирил излезе с още две изявления – проповед послучай Неделя Сиропусна и отворено писмо до председателя на Световния съвет на Църквите, – с които вече недмусмислено затвърждава позицията си на морално оправдаване на войната в Украйна.