Меню Затваряне

„Православният шахидизъм” и неоезическото богословие на войната на патриарх Кирил

Сергей Шумило

Сергей Шумило

В новоизмисленото си антиевангелско „богословие на войната” московският патриарх Кирил Гундяев с всяко свое изказване „пробива ново дъно“. Всеки път изглежда, че няма къде по-надолу да падне… Но в последните шест месеца, при всяка нова проповед, този „жрец на езическия бог на войната“ поразява с все нови и нови „бисери“ при своето свличане към езичеството, да не кажем дори сатанизма. Наскоро, обосновавайки нуждата от мобилизация в Руската федерация за войната срещу Украйна и украинския народ, московският патриарх изказа такива антихристиянски тези, които от гледна точка на православното богословие попадат в категорията на ересите.

Жонглирайки с извадени от контекста евангелски цитати и изкривявайки техния смисъл и съдържание, на 25 септември московският патриарх изрече еретичната от гледна точка на Православието доктрина за „изкупителната жертва“ на руските военни, според която в случай на тяхната смърт, чрез своята „жертва, те измиват всички грехове, които са извършили“. Освен това той сравни мобилизацията (т.е. съзнателното насочване на собствения народ към сигурна смърт) с доброволната изкупителна жертва на Иисус Христос за спасението на човешкия род.

Между другото, от църковния амвон патриарх Кирил Гундяев заяви следното: „Понеже Бог тъй възлюби света, че отдаде Своя единороден Син (Йоан 3:16). Отдаде го на какво? На смърт! … Саможертвата е най-голямата проява на най-добрите човешки качества. Ние знаем, че днес мнозина умират на полето на междуособната война… Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството си за дълг, от необходимостта да изпълни клетвата, остава верен на призванието си и умира при изпълнение на своя воински дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно на саможертва. Той жертва себе си за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил“ (виж проповед от 25 септември 2022).

Още по-рано московският патриарх Кирил призоваваше руските военни: „Вървете смело да изпълните военния си дълг и помнете, че ако дадете живота си за Родината, за своите приятели, както се казва в Свещеното писание, тогава ще бъдете заедно с Бога в Неговото Царство, в Неговата слава, в Неговия вечен живот” (тук). Ден преди началото на путинската война срещу Украйна, на 23 февруари 2022 г., патриарх Кирил Гундяев отново се обърна със специален призив и благословия към армията на Руската федерация „да бъде готова да отблъсне врага“… „на границата на нашето Отечество“ (тук). В следващите осем месеца от войната на Руската федерация срещу Украйна, в своите послания и призиви той продължи да формулира собственото си „богословие на войната“ и „свещено“ оправдание на агресията на Русия срещу Украйна.

Такива проповеди и призиви за „жертва“ са в коренно противоречие с духа и буквата на Евангелието и светоотеческата православна догматика. Все пак, според православното учение, само покаянието и св. причастие измиват греховете на човека. Никаква смърт „в изпълнение на военния дълг“ (и още по-малко в завоевателна война!) не е в състояние автоматично да изкупи или измие греховете на човека. Нито една „индулгенция“ от страна на патриарха или Синода не може да осигури това. Такава война представлява „смъртният грях на Каин“, за който носят отговорност онези, които я започват и те заслужават не друго, а църковно осъждане и отлъчване. Следователно, ако им се гарантира някакво „царство“, то тогава е ясно, че то не е Божието (рая), а е дяволското (ада). А сравняването на смъртта на руските военни с изкупителната жертва на Иисус Христос, на която Бог Отец е изпратил Сина Си, за да изкупи греховете на човечеството, и емоционалните призиви към родителите драговолно да изпращат децата си като „жертва, която измива всички грехове“, е явно богохулство и светотатство. Такова догматично и нравоучително отклонение от православната догматика Руската православна църква не познава през цялата си дълга история.

Шахидизмът на „руския свят“ и „православният халифат“ на патриарх Кирил

Определено може да се каже, че Московският патриарх изповядва неправославни учения. Той създава някакво ново собствено еретично вероизповедание, противоречащо на учението на православната Църква. По-специално, прокламираните от него идеи за „изкупителната жертва“ на загиналите руски войници не са нищо повече от взаимстване на идеите на шахидизма от радикалите фундаменталистки течения на ислямския свят, според които воинът (муджахид) в случай на смърт по време на война с „неверниците“ (джихад) получава автоматично опрощаване на греховете и отива в „рая“. Същевременно в ислямския вариант за „гаранция“ за попадане в „рая“ се смята борбата срещу „неверниците“, а не срещу собствените едноверци, какъвто е случаят с новото „богословие“ на патриарх Кирил Гундяев, който по същество призовава за унищожаване на собственото си православно паство от УПЦ-МП. Заслужава да се отбележи и това, че шахидизмът не е идеологията на целия ислям, а само на отделни ислямски екстремистки политически движения от сферата на радикалния фундаментализъм и по-често се прилага за отделни атентатори-самоубийци. Следователно, това няма нищо общо с християнството и християнската жертва.

Изглежда чудно откъде радикалните идеи на ислямския фундаментализъм и шахидизъм са могли да проникнат в средите на Московската патриаршия и нейния ръководител? Ако обаче се анализират действията и изявленията на Кирил Гундяев като Московски патриарх, всичко си идва на мястото. Той отдавна проявява нескрит интерес към исляма. По неговото собствено признание това, което най-много го привлича в исляма, е неговата сила. Според Кирил Гундяев:

„Православните и мюсюлманите имаме обща нравствена основа. Важно е да работим заедно за укрепване на моралните принципи в обществото… Веднъж попитаха нашия президент за отношението на православието към католическото християнство и към исляма, и президентът отговори: „Ние, православните, сме по-близо до исляма.“

И той беше прав, – продължава главата на Руската православна църква, – в смисъл, че от гледна точка на традицията и основите на моралния живот, днес ние сме по-близо до исляма от някои от западните християни, които днес се отдалечават от традиционния морал” (тук).

По собствените думи на московския патриарх, той е привлечен от факта, че за разлика от политически коректното западно християнство, ислямът продължава да поддържа „достатъчно конкретна етика“ и „безкомпромисна традиция“. Според него западното християнство, за разлика от исляма, сега е в „дълбока криза“ поради факта, че „Църквата спира да казва на хората ясно и точно кое е добро и кое е зло, тя престава да бъде необходима” (тук).

На заседанието на Висшия църковен съвет на Руската православна църква на 26 март 2021 г. патриарх Кирил заявява: „Трябва постоянно да следим всичко, което се случва в сферата на църковните отношения с исляма, и да правим корекции на тази траектория, запълвайки, ако е необходимо, нашите отношения с ново съдържание. Пред лицето на непрекъснато нарастващите предизвикателства от светския свят, е важно да засилим нашата солидарност… Имаме много теми, по които да работим заедно и трябва да използваме общността на нашите интереси, произтичащи от социалния, политическия, културния контекст, в който се намираме днес. Следователно, изглежда е необходимо да се развие взаимодействието с исляма както в страните под каноничната отговорност на Руската православна църква, така и в целия свят“ (тук).

За тази цел към Московската патриаршия е създаден специален експертен съвет за взаимодействие с ислямския свят, чиито членове изследват и се опитват частично да възприемат опита на ислямските страни. За развитието на ислямско-православния диалог и изучаването на опита на ислямската цивилизация патриарх Кирил ангажира и специалисти от възглавявания от него т.нар. „Световен руски народен събор“ (ВРНС). Също така, по инициатива на „Съвета по икономика и етика” към Московската патриаршия през 2011 г., започва изучаването и обсъждането на опита на ислямското банково дело и възможностите за прилагането му в Русия под прикритието на т.нар. „Православно банкиране“ като алтернатива на западните банкови стандарти.

Както се вижда, експертите около патриарх Кирил Гундяев, които го подготвят с доклади, аналитични бележки, обосновки и проповеди, се занимават сериозно с изследване на опита на исляма в различни области от живота. Но поради това, че самите те явно имат симпатии към войнстващия фундаментализъм, като пример за заимстване те избират именно идеологията на екстремистките ислямски политически течения. Това обяснява факта, че в най-новата хибридна идеология на московския патриарх, наред с други неща, намират място и такива, които са заимствани от някои фундаменталистки идейни течения на ислямския свят, такива като Ислямска държава (ИДИЛ) и други.

Красноречиво е следното изказване на протойерей Димитрий Смирнов, председател на Патриаршеската комисия по семейни въпроси, член на Висшия църковен съвет на Руската православна църква и председател на Синодалния Отдел на Руската православна църква по сътрудничеството с въоръжените сили и правоприлагащите органи на Руската федерация (2001 – 2013): „Съвременният мюсюлманин иска да умре за вярата си. Той се увива в динамит. Той отива там, където му заповядат неговите молли и улеми, и умира, гръмва се с него. Готов е да се жертва! Обявен е за терорист! Но той не го прави, понеже иска просто да всее страх в целия свят. Защо умират тези млади мъже? Защото не искат да имат имат държава, управлявана от педерасти”.

Виж: „Руската православна църква предрече края на християнската цивилизация след 30 години: Европа ще стане мюсюлманска, а християните ще живеят в землянки“.

Всъщност самият термин „руски свят“ е въведен в употреба като отделна идеологема по модела на „ислямския свят“. Съвременната хибридна идеология на „руския свят“, която не е оригинална, а съдържа много заемки и плагиатство от други идеологии и теории, има редица характеристики, които я правят по-близка до исляма, отколкото до християнството. Сред тези заемки е идеята за „руския свят“ като специална „мега-цивилизация“ със собствени „традиционни ценности”, „духовни връзки” и „свещена мисия”, която разграничава „руския богоносен народ“ от всички останали народи в света, понеже той се противопоставя на „антицивилизацията“ на Запада. Всъщност това е заемка от ислямистката фундаменталистка идея за политическо единство на всички мюсюлмани в света, независимо от националните и расови различия, с цел да се изправят срещу Запада. Прокламирайки за своята мисия възраждането на единния Ислямски халифат и неговата световна хегемония, връщането към духовните морални и политически идеали и традиционни ценности на Средновековието, ислямистите идеализират ранната ислямска държава като „свещен идеал за страна“ и като прародина на модерния ислямски свят.

Заемайки такива индивидуални идеи и лозунги от фундаменталистките ислямистки движения, съвременните идеолози на „руския свят“ всъщност се опитват да трансплантират идеите на световния Ислямски халифат на православна почва. В новото руско митотворчество идеалът на средновековния свещен Халифат е заменен с идеала на тъй наречената „Святая Русь“. В резултат на такова едно „преобличане“ и замяна на имена и някои разпоредби и принципи, се появява нова хибридна идеология, външно наричана „православна“, но на практика по-сходна с радикалния ислямизъм, отколкото с християнството.

„Взривоопасна смес“ с примес на неонацистки и неофашистки идеи

В същото време, би било погрешно да се възприема учението на Московския патриарх Кирил за съществуването на отделен „руски свят“ като пълно заимстване на фундаменталистките идеи на ислямския свят. Както вече споменахме, това не е чисто оригинална теория. Тук намират своето въплъщение заемки от различни квази-религиозни идеологии и теории. Неговото учение е „взривоопасна смес“, някакъв вид „тюрлюгювеч“, в който понякога се смесват елементи от противоречащи си доктрини и идеологии. Много от тях са откровено нехристиянски, поради което тази смес и става именно ерес.

По-специално, идеологията, пропагандирана от московския патриарх, въплъщава дори идеите на неонацизма и неофашизма, както и старите комунистически митове и идеи за СССР като вид „идеална страна“, за „единния съветски народ“, за тяхната конфронтация със „световното зло” в лицето на „колективния Запад” и т.н. Склонността на постсъветското руско общество към такива изкуствени митове и идеологеми и тяхната липса създаде благодатна почва за разпространението и популярността на новоизпечените псевдоправославни фундаменталистки идеи, които не са нищо друго, освен модерно трансформирано въплъщение на идеите на неофашизма, неонацизма, национал-комунизма и ислямския фундаментализъм, преработени и адаптирани под православен камуфлаж към постсъветския манталитет на руснаците.

Виж: Академията във Волос излезе с декларация за идеологията на „Руския свят“ • Християнство.бг

В тази нехристиянска идеология няма място за Христовото учение, че „Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Именно тези фундаментални думи опорочава, отрича ​​и опровергава с действията си патриарх Кирил Гундяев. В контраст с тези думи на Христос, в основата на своята нова религиозна доктрина, патриарх Кирил поставя неоезическия култ на преклонение пред силата и мощта на земната държава и властта, подмяната на евангелските идеали за „небесното отечество“ („Божието небесно царство“) с идеалите на „царството на земята“ и светската власт („князът на този свят“), прекомерната идеализация на земната държава и нейното сакрализиране („свещена държава“), популяризацията на култа към войната („победобесието“) и необходимостта да се отдадеш като доброволна жертва (жертвоприношение) на „олтара на отечеството” с цел „възстановяване на единното му историческо пространство“.

Подменяйки евангелските идеали, това ново богословие изповядва някакви неизвестни на Евангелието особени „духовна същност“, „цивилизационна мисия“, „традиционни ценности“ и „единно пространство” на народите от „руския свят“, които независимо от различията в националността, езика и културата, се считат за „духовно единен руски народ“ („народ-богоносец“) и отделна „свещена мегацивилизация“, които непременно трябва да противостоят на Запада. В същото време нито един народ от това бивше „единно пространство“ няма право на самоопределение и отделно съществуване. В случай на такива щения, както например в Украйна, такъв народ се обявява за морално разложен и подлежащ на изправяне и присъединяване. Разработена е специална еретична теория, според която земните образувания Русия, Украйна и Беларус са приравнени на Светата Троица и следователно „както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух – това е един Бог – така не могат да бъдат разделени Русия, Украйна и Беларус – те заедно са Святая Русь“ (виж тук). Това еретично твърдение, погрешно приписвано на св. Лаврентий Черниговски, е богохулно и посягащо на основния догмат на православното верую – за единството на Божествената Троица. В крайна сметка, ако трите републики на бившия СССР вече няколко десетилетия са все още разделени помежду си, оказва се, че и Пресветата Троица може да се раздели…

Като една от основните задачи на идеологията на „руския свят“ патриарх Кирил провъзгласява „възстановяването на единството на историческото пространство на народите на Светая Русь“, на което изкуствено се приписва някакъв особен сакрален и есхатологичен смисъл. При това средновековният мит-мечта за някаква въображаема „небесна Святая Русь“, олицетворявана от сонма на светиите, понастоящем изкуствено се пренася върху конкретно чисто земно държавно образувание в лицето на Руска империя/Съветски съюз/Руска федерация, начело с чисто земни владетели/лидери.

Според известния православен богослов проф. Галахър Брандън, „тази идеология е форма на етно-расов религиозен фундаментализъм, с призив към кръв, земя, вяра, нация, народ, език и цар/вожд. Подобно на предишните етноцентризми, и тук бива демонизиран всеки, който му се противопоставя. А в същото време по логиката на идеологията на „руския свят“ Западът се явява голям противник, някакъв вид „върховен демон“. Идеологията на руския свят е нов нацизъм, тип нацистка идеология от XXI век“(виж тук).

Според проф. Брандън идеологията на „руския свят“ „има много прилики с германския нацизъм и италианския фашизъм по отношение на апелирането към „Историческата (= Великата) Светая Русь“, което я оприличава на неоезичество.

Този възглед за това най-ново учение се споделя от повече от 1500 християнски богослови от цял свят, подписали съвместна Декларация за доктрината на „руския свят“, в която я осъждат като нехристиянска (виж тук). Така че, имаме всички основания да говорим за най-новата ерес, наречена „руски свят“, чийто ересиарх е патриарх Кирил Гундяев.

Експанзионистичната идеология на „руския свят“

След разпадането на СССР и ликвидирането на КПСС Московската патриаршия остава единствената структура, чието ръководство някога е било тясно свързано с КГБ и която почти единствена не е претърпяла значителни трансформации в постсъветския период, запазвайки влиянието си в обширни територии на бившата „единна държава“. Не е изненадващо, че бившето ръководство на КГБ отреди именно на РПЦ ролята на бившата КПСС при формирането на новата имперска идеология, предназначена да запази и укрепи т.нар. „единно цивилизационно пространство“. Някогашните идеи на комунистическия „месианизъм“ лесно се присаждат на византийско-имперската почва. Вместо старите комунистически лозунги се измислят нови – за „руския свят“, „православната цивилизация” и „единното пространство на Светая Русь”. Те се основават на същата изкривена утопична мечта за някакъв „рай на земята” и „идеална държава”, която, както във времената на СССР, трябваше да противостои на целия свят, съставен от „враждебни“ държави.

Създава се нов идеологически хибрид, който съчетава идеите на стария византийски, ордински („евразийски“) и руски империализъм с трансформираните съветско-комунистически идеологеми и включващ дори отделни идеи, заимствани от германския нацизъм и италианския фашизъм, както и от ислямския фундаментализъм.

Създаването на политико-фундаменталистки митологеми и тяхното търсене в някои слоеве на постсъветското общество има естествена почва за развитие. Тоталитарното съзнание на съветските хора в продължение на десетилетия се възпитава на основата на митовете за „образа на врага“ и „идеалната величествена страна“, различна от останалия „лош“ свят (западния). Съветският мит за „идеалната страна“ е изграден върху втълпяването на страх и омраза към Европа и Америка. Този страх не изчезва просто така, а намира нова реализация във войнстващата идеология на „руския свят“.

Лаборатория за разработването на новата фундаменталистка доктрина за „руския свят“ става създаденият през 1993 г. по инициатива на Кирил Гундяев, т.нар. „Световен руски народен събор“ (ВРНС), който под егидата на Руската православна църква обединява руски религиозни и културни дейци, учени и представители на диаспората, и най-важното – представители на властта, силовите структури и правоприлагащите органи на Руската федерация. Чрез тази „лаборатория“ започна тестването и внедряването в Руската федерация на новите идеи.

Според устава на тази организация, московският патриарх се явява председател на ВРНС. До 2009 г. това беше Алексей Ридигер, а негов заместник и действителен ръководител на организацията е митр. Кирил Гундяев. След като стана патриарх през 2009 г., той стана и председател на ВРНС. Дълго време заместник на патриарх Кирил във ВРНС беше протоиерей Всеволод Чаплин, известен със скандалните си изявления в подкрепа на ядрената война. Сега заместници на патриарх Кирил са омразния руски олигарх, собственик на телевизионния канал „Цариград“ и спонсор на тероризма в ЛНР/ДНР Константин Малофеев и един от идеолозите на „руския свят“ прот. Александър Щипков, който е и първи зам.-председател на Синодалния отдел на Руската православна църква за връзки с обществото и медиите. Тези хора всъщност формират най-новата идеология на РПЦ.

Ролята на ВРНС се увеличава значително след 2001 г., когато неговия конгрес в залата за църковни конгреси на храма „Христос Спасител“ в Москва открива лично Владимир Путин. Тогава, през декември 2001 г., Синодът на Руската православна църква обяви за „полезно развитието на дейността на ВРНС като постоянно действащо обединение на обществени организации с активното участие и под духовното ръководство на Руската православна църква”. В работата на организацията започват да взимат участие председателят на Държавната дума на Федералното Събрание на Руската федерация, първият заместник министър-председател на Руската федерация, ръководството на Съвета на федерацията, Администрации на президента на Руската федерация, ФСБ и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, лидери на основните политически партии, ръководители на субекти на федерацията, обществени и религиозни сдружения на Руската федерация.

Опитвайки се да бъде активен участник в политическите и идеологически процеси в Руската федерация, патриарх Кирил Гундяев полага усилия да пропагандира и разпространява новата идеология на широк фронт, по-специално пред президента на Руската федерация Владимир Путин и сред неговото властово обкръжение, оказвайки по такъв начин влияние върху формирането на агресивната имперска идеология на путинския режим.

Поръчката на Кремъл да се развие идеологията на „руския свят“ е реакция на киевския „Майдан“ от 2004 г. (т. нар. „Оранжева революция“, бел. ред.). За Путин събитията в Украйна и пълния провал на неговите политически планове предизвикват шок. Уплашен от опасността украинския опит да се пренесе на руска земя, той започва упорито да търси опора в новата имперска идеология и пропаганда. Един от тези, които му предложиха да поеме в тази посока, беше Кирил Гундяев. И така, още преди да стане московски патриарх, той започна да привлича и подкрепя различни маргинални поддръжници на руското имперско „месианство“, включително такива с открито фашистки, неонацистки и окултни възгледи (като въпросния Александър Дугин и др.).

През 2005-2007г. експертите на ВРНС разработват програмата „Руска доктрина“, в която освен идеологически лозунги, биват обявени и конкретни задачи. Сред тях е разширяването на Руската федерация в „близката чужбина“, завземането на Крим, Донбас и цяла Украйна. И така, оказва се, че войната между Русия и Украйна е идеологически обоснована и подготвена поне от 2005г. През 2006 г. тази „доктрина“ е „оценена като непротиворечаща на духа и учението на православието“ от рецензенти от Московската духовна академия на Руската православна църква. През 2007 г. „Руската доктрина“ е приета за основа на идеологията на ВРНС под егидата на РПЦ с пряката лобистка подкрепа на тогавашния ръководител на ОВЦС митрополит Кирил (виж: http://www.patriarchia.ru/db/text/283339.html ). А окончателната редакция на доктрината е представена лично от него на всеруския конгрес на движението Млада Русия (тук).

В тази доктрина, представена и популяризирана от Кирил Гундяев, термините „руски свят“, „духовни свръзки”, „единно историческо пространство” и други подобни са почти за първи път въведени и тествани сред руското общество .

Ето само няколко цитата от този документ, който беше популяризиран на различни нива от настоящия московски патриарх:

„СИМВОЛ НА ВЯРАТА В РУСИЯ. Русия за своя народ е духовен символ от същата величина, като Бог, Църква, вяра. Символът на вярата в Русия е кредото на патриота, за когото Русия е най-висшата скъпоценност в живота. Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в определен смисъл вярват – ВЯРВАЩИ В РУСИЯ.“

„Официално е провъзгласена концепцията за пространството на Историческата Русь, т.е., естественото местообитание на руския свят (сегашната Руска федерация плюс руски етнически анклави – Таврия, Новоросия, Нарвската област, Латгалия, Южен Сибир, Подкарпатска Рус, а също териториите на комплементарните етнически групи – беларуси, източни украинци, закарпатски русини и т.н.)”

„Русия тръгва по пътя на руския иредентизъм: идеологията на връщането и обединението на тези територии на историческа Русия, върху които тя има историческо и морално право и които има практически смисъл да си възвърне. За Русия това са преди всичко Беларус, Украйна и Казахстан“.

„Русия трябва да направи рязък завой към държавите от близката чужбина… Необходимо е да се признаят правата на Русия върху редица територии. По отношение на Украйна, минимумът претенции включва Донбас и Таврия (Крим).“

„Основните принципи за гарантиране на националната сигурност са принципите… на офанзивност и експанзия.“

Всички тези параноични глупости заемат стотици страници и са свободно достъпни на тази интернет връзка:

Руската доктрина (съдържание и текст)

Както виждаме, много преди да застане начело на Московската патриаршия, Кирил Гундяев ръководи процеса на разработване и популяризиране на особена руска войнственно-фундаменталистка идеология, с която се опита да заинтригува Путин и неговото обкръжение. Вероятно благодарение именно на това, с подкрепата на Путин той успява да стане глава на Руската православна църква през 2009 г.

По същото време започват редовни пропагандни набези на Кирил Гундяев в Украйна с цел насърчаване разпространението на идеологията за единството на „руския свят“. Един от първите подобни опити беше направен по време на честването на 1020-годишнината от кръщението на Киевска Рус през 2008 г. Тогава, по време на рок-концерт на площад „Крешчатик“ в Киев, митрополит Кирил изскача на подиума и като същински сайбия започва истерично да скандира лозунга „Русия, Украйна, Беларус – това е Свята Рус!“ По късно на пресконференция в Москва той разказва за този свой първи подобен експеримент в Киев: „Напомняше среща с освободителите – такава радост имаше сред украинците“ (тук). Тогава той отбелязва още: „Последните дни показват, че и ние – украинци, руснаци, беларуси – разбираме важността на поддържането на единно цивилизационно пространство, което се нарича Светая Русь“ (тук).

След като през януари 2009 г. става московски патриарх, Кирил Гундяев прави идеологията на „руския свят“ практически официална доктрина на цялата РПЦ. Според него „ядрото на съвременния руски свят са Русия, Украйна и Беларус“, но към това „единно пространство“ той отнася и Молдова, Казахстан и някои други бивши републики на СССР, които непременно се нуждаят от „възстановяване на единството“. „Само единният и сплотен руски свят може да стане силен субект на глобалната международна политика, по-силен от всякакви политически съюзи“, казва московският патриарх Кирил при откриването на третата „Асамблея на руския свят“ през ноември 2009 г. (тук).

Оттогава манипулирането с лозунгите за „една Свята Русь“, „единно цивилизационно пространство”, „единен руски свят”, „единни духовни връзки” и др. под. придобива системен характер, като е взето на въоръжение не само в Руската православна църква, но и във властовите структури и специалните служби на Руската федерация.

При популяризирането на идеологията на „руския свят“, московският патриарх Кирил Гундяев често апелира към термините „Светая Русь“ и „единно историческо пространство на народите на Светая Русь“ като към някаква историческа реалност, макар че всъщност всичко това е само една фолклорна метафора, един въображаем мит-мечта. Това е не само неграмотна от научна и историческа гледна точка визия (в края на краищата държава с името „Светая Русь“ никога не е съществувала), но и съзнателна манипулация и подмяна на понятията.

Всички тези уродливи „бисери“ изискват допълнително внимателно проучване и анализ. Но още отсега можем да заявим, че московският патриарх по собствените си убеждения не е православен и не е християнин. Големият въпрос е вярващ ли е изобщо? И ако да, в какво? Според собственото му признание, той е впечатлен от „силния свят“. При това положение не е изненадващо, че в главата на такъв човек християнската жертвеност може да бъде заменена от радикалния ислямски шахидизъм, „сакралното жертвоприношение“ на собствения народ богохулно да бъде сравнявано с изкупителната жертва  на Христос, а в създадената от него митология под името „Светая Русь“ да се появи псевдо-православен „Халифат“, чиято основна мисия е доброволното или насилствено обединяване на страни и народи от т.нар. „руски свят“, с цел противопоставяне срещу западната „антицивилизация“. Патриарх Кирил Гундяев е този, които формулира и представи на Путин и неговото обкръжение новата войнствено-фундаменталистка квази-религиозна идеология, възприета от путинския режим в агресията му срещу Украйна и която сега е причина за геноцида и смъртта на десетки хиляди украински цивилни, повечето от които са православни християни.

Освен частни оценки, ереста винаги изисква съборно/синодално осъждане на църковно ниво. Докато такова осъждане не бъде официално произнесено, дадена църковна община или поместна църква може да споделя определени еретични възгледи. Следователно световното православие, и на първо място, украинските църкви, трябва да опровергаят и осъдят това еретично учение на московския патриарх. Това е техен морален и каноничен дълг. Както самият патриарх Кирил Гундяев някога каза: „Ако Църквата спре да показва на хората ясно и точно какво е добро и какво е зло, тя престава да бъде нужна.“

Сергей Шумило е кандидат на историческите науки, доктор по теология, директор на Международния институт за атонско наследство, изследовател в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за ръководни кадри в културата и изкуствата, почетен работник на културата на Украйна.

———–

Превод: архим. Никанор (Мишков)

Източник: Радио Свобода

Posted in Публицистика, Църква и политика

Вижте още:

error: Content is protected !!