Съвместна комисия от католически и православни богослови постигна споразумение тази седмица за нов документ, засягащ съборността и първенството в съвременната епоха.
Членовете на Съвместната международна комисия за богословски диалог между Православната и Католическата църква одобриха текста „Съборност и главенство през второто хилядолетие и днес“ на среща в египетския град Александрия.
За първият път от почти седем години комисията одобри нов документ, след като като през 2016 г. беше договорен текстът „Съборност и главенство през първото хилядолетие“.
Срещата, домакинствана от Александрийския патриарх на Теодор II, се проведе във време на значителни икуменически сътресения, предизвикани от войната в Украйна.
В допълнение към 18-членната католическа делегация, водена от кардинал Курт Кох, ръководител на отдела за насърчаване на християнското единство във Ватикана, участваха и 24 представители на 10 поместни православни църкви.
Католическата църква и Източноправославните църкви са съответно първото и второто по големина християнски общества в света.
Историците отнасят разделението между източните и западните християни към Великата схизма през 1054 г., но това е продължителен процес, движен от политически и богословски различия.
Католиците и православните християни продължават да имат разногласия относно това какъв е точно характера на връзката на епископа на Рим с другите старши катедри, както и различни гледни точки относно „папското първенство в юрисдикцията“, известен също и като „примат“.
Източноправославните църкви имат синодални структури, което означава, че съборите на епископите играят основна роля в рамките на поместните църкви. Папа Франциск стартира процес в световен мащаб, насочен към насърчаване на „синодалността“ в Католическата църква.
Комисията съобщи, че на участниците е бил представен проекта на новия текст в началото на срещата, от 1 до 7 юни.
В комюникето се казва: „Първото четене на текста в продължение на няколко дни донесе множество предложения за изменения и редакции, които след това бяха приложени от редакционна комисия, съставена от трима православни и трима римокатолически членове. По време на дискусията имаше обмен на различни мнения.”
„След това преработеният текст беше представен на пленарното заседание, което го обсъди подробно и постигна съгласие по документа… Несъгласие с някои параграфи от текста беше изразено от делегацията на Грузинската патриаршия.“
В комюникето се отбелязва, че богословите са се стремили да постигнат „доколкото е възможно общ прочит“ на историята на съборността и първенството на Изтока и Запада през второто хилядолетие (между годините 1001 и 2000).
В документа, който има обем почти 7000 думи на английски, се казва, че „спорните въпроси усложняват автентичното разбиране на съборността и първенството в Църквата“.
„Църквата не е правилно да се възприема като пирамида с първенстващ, управляващ от върха, но и не е правилно да се схваща като федерация от самодостатъчни църкви“, се казва в приетия текст.
„Нашето историческо изследване на съборността и първенството през второто хилядолетие показа непълнотата и на двете гледни точки.“
Документът заключава, че „взаимозависимостта на съборността и първенството е основен принцип в живота на Църквата“ и този принцип „трябва да се използва, за да отговори на нуждите и изискванията на Църквата в нашето време“.
Православните участници представляваха Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, Йерусалимската патриаршия, Румънската патриаршия, Грузинската патриаршия, Кипърската църква, Гръцката църква, Полската църква, Албанската църква и Църквата на Чехия и Словакия.
В списъка, предоставен от Ватикана, липсваха някои поместни православни църкви като Сръбската православна църква и Руската православна църква, което отразява напрежението в православието относно икуменизма и други спорни въпроси.
През 2019 г. патриарх Теодор II призна автокефалията на Православната църква на Украйна (ПЦУ), което накара Руската православна църква да скъса връзките си с Патриаршията на Александрия и цяла Африка и да създаде конкурентна „Патриаршеска екзархия в Африка“.
Съвместната международна комисия е създадена от Светия престол и 14 автокефални православни църкви. В нея има отделни комисии за богословски диалог с древните Ориенталски православни църкви (монофизитите) и Асирийската църква на Изтока (несторианите).
Съвместната комисия на Православната църква преди това е одобрила документите в Родос (1980), Мюнхен (1982), Бари (1987), Нови Валаам (1988), Баламанд (1993) и Равена (2007), както и документа от 2016 г. в Киети. Новият текст ще бъде известен също като „Александрийски документ“.
На церемонията по откриването на 1 юни в Александрия, патриарх Теодор II подчерта необходимостта от „искреност, честност и взаимно уважение“ в богословския диалог.
„Досегашният ход на богословския диалог между двете църкви ни показа, че за да започне диалог, трябва да се създадат условия на взаимно доверие и добра воля. Условия на свобода и любов. Това е много важно“, каза той.
От името на папа Франциск кардинал Кох, католическият съпредседател на комисията, подари на патриарх Теодор II реплика на основния камък на площада „Свети Петър“, положен през 1657 г.
На 3 юни патриархът присъства на католическа литургия, отслужена от кардинал Кох в храма „Св. Екатерина“ – катедралата на Апостолическия викариат на Александрия в Египет.
На събитието присъстваха също Писидийският митрополит Йов (Геча), православен съпредседател на комисията, архиепископ Клаудио Гуджероти, ръководител на отдела за Източните църкви на Ватикана, и американският кардинал Джоузеф Тобин, член на отдела за насърчаване на християнското единство.
––––
Източник: Catholic, Orthodox theologians agree on first new text since 2016 (pillarcatholic.com)