Християнство.бг
Над селището Каристо на о. Евия съществува метох на светогорския манастир „Есфигмен“, чиито храм е посветен на Богородичната икона „Достойно ест“.
С голяма тържественост празничният ден на метоха бе отбелязан с вечерня и Божествена света литургия, оглавена от Иринополския митрополит Никандър от Вселенската патриаршия в съслужение с архимандрит Вартоломей – игумен на Есфигменската св. обител, архимандрит Никанор – игумен на Църногорския манастир от България, архимандрит Калиник от Атина, архимандрит Герасим и отците Сотирис и Георгиос от митрополията на Каристо, архимандрит Спиридон от Атина, йеромонах Захарий от Църногорското братство и йеродякон Палама от Есфигмен.
На клира пяха йеромонах Гавриил и йеромонах Тимотей от Света Гора, заедно с псалти от Атина и Каристо.
В края на светата литургия митрополит Никандър се обърна към множеството с прочувствено слово, като напомни литургичните възгласи „соединение вери и причастие Святаго Духа“ и „соединение всех“, тълкувайки ги в контекста на днешните предизвикателства пред евхаристийните общности и християнските семейства. В частност, митрополитът засегна и особено болната в момента в България тема за отношението към възрастните ни родители. Той също така поздрави и игумена на светата обител „Есфигмен“ – Негово Високопреподобие архимандрит Вартоломей, с деня на неговия небесен покровител, отбелязван също днес.
Предния ден, на вечернята, в телефонен разговор Негово Светейшество българският патриарх Даниил също поздрави архимандрит Вартоломей с именния му ден.
Празникът бе уважен от стотици поклонници от Каристо и други населени места от о. Евия, както и от вярващи от Атина и Агриньо. Присъства и кметът на община Каристо г-н Георгиос Равиолос, председателят на сдружението на приятелите на манастира „Есфигмен“ г-н Никос Захариас, местни кметове и др.
В края на св. литургия бе осветено празнично коливо и раздадено на вярващите.
Днес Православната църква отбелязва празника на „Света Богородица Достойно есть“, чества се днес, както и на втория ден на Великден.
История на иконата
Иконата „Св. Богородица Достойно ест“ се намирала в българската килия в местността Пение, близо до Карея – административния център на Света гора. Историята на тази икона е свързана с православното песнопение „Достойно ест“.
Според преданието през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Козма Маюмски през VI век: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем“.
Чудото се случило през 982 година. Килията обитавали стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам. На вратата се почукало. Послушникът не се учудил – в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал му вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до „Честнейшую херувим…“ тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред „Честнейшую…“ думите „Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего“ („Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блаженна и пренепорочна и майка на нашия Бог“). И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление.
Послушникът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък, като помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се „смиреният Гавриил“, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата. Старецът разбрал, че в келията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията майка.
Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният патриарх изпратил вест до всички патриарси – оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят – навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви.
А иконата, пред която за първи път на земята била произнесена тази молитва, започнали да наричат „Достойно ест“. Скоро тя била пренесена в съборния храм на Карея, където се намира и до днес.
Оттогава са минали повече от хиляда години. За това време иконата е напускала Атон само пет пъти, за да утеши, подкрепи и вразуми онези православни, които нямат възможност да отидат при нея сами. За първи път това е станало през 1963 година, когато се празнува хилядолетието на Света гора и по повод на този юбилей чудотворната икона посетила гръцката столица Атина. За втори път това се случва през 1985 година, когато за 2300-годишнината на Солун тя гостувала на града. За трети път – през есента на 1987 година, когато светинята отново навестила столицата на Гърция. Тогава тя била посрещната с тържествено литийно шествие с хоругви, свещи и венци от живи цветя на пристанището в Пирея и останала 18 дни в храма „Благовещение“. Ден и нощ през цялото това време не спирал потокът от хора, жадуващи да се докоснат до нея. Неотстъпно я пазели монаси от Света гора. През есента на 1994 година, прекрасната гостенка посетила град Ларнака на остров Кипър, а през 2012 година тя гостува отново в гр. Солун по случай 100 години от освобождаването на града от османско владичество.
Всяка година на втория ден на Великден представители на всички 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата „Достойно ест“, за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа.
През 2011 г. точно копие на протатската икона „Достойно ест“ бе подарено от Свещ. Кинотис на приснопаметния български патриарх Максим и днес се съхранява в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. Иконата е нарисувана от йеромонах Ефрем – брат на Есфигменската св. обител.
