Както споделя Йосиф Киперман, „за първи път чух за него през 1978 г. в просфорницата на Свето-Успенския манастир в Почаев. Докато ние, послушниците, печехме просфори, някой четеше от книгата на архимандрит Софроний (Сахаров), ученик на стареца, за него. Това беше нещо свежо на фона на стогодишните книги, в които много формално се описваше монашеският опит. Но още по-интересно беше да четем самия старец Силуан. Той бил вдъхновен от Светия Дух, изпратен му от Господа Иисуса, след като Самият Той му се явил на горното място в олтара на манастирската църква. Светостта на стареца произлиза от неговата простота и незлобие и в крайна сметка от духа на любовта, който прелива от неговите писания и услажда човешките души.“
Тази именно любов на преподобния Силуан събра в дворите на Църногорската света обител православни християни от няколко поместни църкви.
Празничното всенощно бдение и божествената света Литургия бяха предстоявани от архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир „Есфигмен“, принадлежащ към Вселенската патриаршия. С него съслужиха архимандрит Николай, игумен на манастира „Свети Архангели“ край Радовашница, Сръбска православна църква, архимандрит Никодим, игумен на манастира „Свети Пантелеймон“ край Агия, Еладска архиепископия, архимандрит Никанор от Българската православна църква и йереи от Света гора, България и Гърция.
Ефимерий на бдението беше старецът Теона – настоятел на келията „Преп. Никодим Светогорец“ (там е живял светеца) край Карея, Света гора – Атон.
Богослужебните песенни последования в чест на руския по произход светец бяха изпълнени от псалти от Гърция, Сърбия, България и Света гора, ръководени от музикоучителя Йоанис Хасанидис от Солун – на дясната певница, и протопсалт Давид Павлович от Белград – на лявата певница.
Църногорският манастир бе преизпълнен с богомолци, желаещи да се потопят в атмосферата на светогорското бдение.
По време на празничната света Литургия Символът на вярата бе прочетен от заместник кмета на гр. Перник г-н Стефан Кръстев, а молитвата „Отче наш“ – от гл. комисар Йордан Дундаков от ОДМВР–Перник.
За празничната света Литургия денонощен труд положиха отец Константин Стойчев и неговата презвитера, подпомогнати от доброволци от детските лагери, провеждани ежегодно в Църногорската света обител.
За многобройните гости на манастира доброволците раздадоха вкусна рибена чорба по светогорска рецепта, заедно с дъхава питка от пернишката фурна „Церера“.