Ренета Трифонова
„Превърнахме „Отче наш“ в молитва преди хранене“ – казва прот. Алексей Умински. Как да я превърнем в път към Отца? За това разказва отец Алексей в презентацията си на „Книга за молитвата“, която излезе скоро от печат.
Когато общуваме с Бога, ние винаги общуваме с тайнствен Бог, това трябва много добре да разберем. И когато говорим за богопознание, това не означава, че това е разбиране на Бога. Ние говорим за нещо такова, което не винаги се изразява на човешки език. Когато казваме, че сме се помолили на Бога и сме разбрали, че той ни е чул, а в отговор сме почувствали Неговото присъствие, това божествено присъствие в нашия живот ни позволява да Го разбираме и приемаме.
Да разберем Бога като Троица е невъзможно и непосилно. Но не е и необходимо. В някакъв смисъл, на всеки от нас е дадена възможност да се обръща към Бога в Троица чрез личностно ипостасно общение. И затова ние разбираме какво означава в молитвата да се обръщаме към нашия Господ Иисус Христос, защото Той ни се открива евангелски, ние имаме словесен и видим, иконописен портрет на Христос. Ние много добре си Го представяме и разбираме как Той говори, когато четем Евангелието.
Ние също знаем за Отца чрез Иисус Христос и Той сам ни дарява молитвата „Отче наш“.
Тази молитва е много дълбок, сериозен молитвен път към Отца. Тя ни дава смелост да помолим Бога да ни направи Свои синове и дъщери. Поне това е началото при четенето на тази молитва.
Докато ти за себе си не определиш въпроса за своето синовство, безполезно е да четеш молитвата „Отче наш“. Тази молитва има само един смисъл, когато ти пред Бога стоиш като пред Баща. Но затова трябва да искаш да бъдеш син, да бъдеш дъщеря, в това състояние да се постараеш да възвисиш себе си или в краен случай да питаш Бога за това: „Ще бъдеш ли мой Отец?“ или да Му кажеш: „Направи ме Свой син!“.
Молитвата „Отче наш“ днес се чете между другото, по работа. Казваме „Трисвятое и Отче наш“, а после започва богослужението, „Трисвятое и Отче наш“, а след това започват някакви други молитви. Какво е това?
Но тази молитва е най-важното, което имаме от Христос – научи ни да се молим – ето, моля, молете се така. И няма никакви други молитви, с които Христос е искал да се молим, а ние превърнахме „Отче наш“ в молитва преди хранене.
Може често да четеш тази молитва, но винаги трябва да я четеш по определен начин. Тя не бива просто да се чете често, трябва да се чете осмислено често. Например, преди да пристъпим към тази молитва по време на литургията, има такъв възглас: „И сподоби нас, Владыко, со дерзновением неосужденно (с църковнославянския е малко размит смисъла) смети призивати Тебе, Небеснаго Бога Отца и глаголати“. Но като цяло, ако го преведете на съвременен език, ще звучи така: „И дай ни, Владико, с дръзновение (думата дръзновение е безкрайно важна тук) неосъдно да смеем да те наричаме Тебе небесния Бог – Отец“.
И ти след това ще благославяш картофки? Или може някак по-просто да се отнасяме към нашата земна храна и да не правим такива странни неща.
Просто трябва да имаме нужда от това отчество (бащинство). А ако не се нуждаем, тогава както казва Дитрих Бонхьофер за молитвата „Отче наш“ – дай ни свобода от тази молитва да оставим само едно прошение.
Най-големият проблем при нас е разговорът със Светия Дух. Не мога да разбера по каква причина ние 50 дни не се молим на Св. Дух. Защо изведнъж в нашия живот, в живота на цялата Църква, която се е родила от Светия Дух, изчезва молитвата на обръщане към Св. Дух. Как така?
Ние просто не умеем да се молим на Светия Дух и въобще не знаем как да се обръщаме към Него.
Имаме само една малка молитва, не говоря за третата молитва във вечерното правило, която е отново в списъка на някакви покайни дисциплини.
Но молитвата „Царю небесний“ е толкова потресаващо красива и велика, че всъщност може да бъде лична молитва на всеки от нас.
„Ела и се всели в мен“ – ето какво ми трябва от Бога, за да мога действително да живея в Него и да ми стане ясно, че ако Той живее в мен, ако Той е дошъл при мен, аз затова съм започнал да Го познавам.
Св. Силуан Атонски е умеел да се моли на Св. Дух. И този Свети Дух – третата Ипостас – го научил така да обича хората, че той проливал сълзи за тези, които в един момент могат да не бъдат спасени. „Господи, да познаят Тебе и Твоя Свети Дух всички народи на земята“ – казвал той в молитва. А на нас никога няма да ни дойде наум да се обърнем към Светия Дух. В живота ни никога не ни хрумва да се обърнем към Светия Дух, да помолим Светия Дух за нещо, да го опознаем по някакъв начин. Ние просто Го изключваме от нашия християнски живот за 50 дни.
Нещо повече, дори когато четем тези дълги, коленопреклонни молитви на вечернята на празника на слизането на Светия Дух (при това тази вечерня вече се отнася до Деня на Светия Дух) там няма нито една молитва към Светия Дух. Ние пеем тържествено в хор „Царю небесний“, както пеем примерно „Христос възкръсна от мъртвите“. По време на Пасха, всяка неделя пеем пасхални песнопения, дори и по време на Великия пост. И изведнъж – изключваме Светия Дух.
Защото ние не Го познаваме и не искаме да Го познаем. Защото към Него се обръщаме много трудно. Защото към Него не сме свикнали да се обръщаме. И ако искам да опозная по-добре Светата Троица, тогава трябва да познавам поне малко всяко от лицата на Св. Троица. И тогава това познание ще ме доведе до някакво разбиране за Св. Троица. А как иначе?
Е, да, можем да прочетем целия Лоски, но Света Троица не се познава по такъв начин. Бог се познава иначе, чрез лично запознанство.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Правмир
