Атанас Димитров – АтаДим
Няколко години след издаването на книгата му „Нощта на огъня” (2015), в която той разказва за срещата си с Бог в пустинята Хогар и двайсет години след началото на поредицата за различни духовности „Кръговрат на незримото” Ерик-Еманюел Шмит преживява „второ обръщане” в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение в Светите места, направено по покана на папа Франциск. То го води до изненадващи преживявания и вътрешни промени. Моменти на благодат и братство.
С логото на Леге Артис, в превод на Дияна Марчева и дизайн на Лъчезар Владимиров „Предизвикателството на Йерусалим“ излиза на български език. Това не е обикновен пътепис. Той ни въвежда в един свят не само на познание, но и на послания. Книгата описва, с характерната за автора искреност, откриването на собствената му духовност: духовността на човек, разкъсван между „волтерианския“ ум, към който претендира, и душата на вярващ, който се осмелява да обсъжда своята вяра.
Пътуването на Ерик-Еманюел Шмит започва в Назарет, заедно с други поклонници, а след това го отвежда до основните места на християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум или Хълмът на блаженствата, по целия кръстен път на Христос. Но именно в Йерусалим, на Божи гроб, духовната и интелектуална вяра на Ерик-Еманюел Шмит намира своето „въплъщение”…
Предизвикателството на Йерусалим, едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, е всъщност цяла поредица от предизвикателства, които са отправени към човечеството, към Църквата, както и към всеки един от нас: именно чрез откриването им и като ги приема, писателят се връща преобразен. Удивителен е контрастът между преживяното от Е.-Е. Шмит и последните събития в Израел и палестинската територия, както и посланията, които писателят и папа Франциск отправят към света.
„Мислех, че влизам в Йерусалим, но Йерусалим влезе в мен“, обяснява авторът.
Така че, да, това е книга, която задава въпроси, канейки ни, без да искаме, да полетим до Светите земи и да преживеем (или не) за себе си знаците на мистериите на вярата.
Избрани цитати от книгата:
На млади години човек си въобразява, че твори. На зряла възраст разбира, че наблюдава. На старини знае, че се подчинява.
Тайнственото не обитава непознатото, а непонятното.
Християнството не ни помага да мислим за немислимото, то ни приканва да се изправим скромно пред него. То смъмря съзнанието и му потвърждава онова, което подозираме: разумът не обхваща всичко и доста неща му убягват. Може би дори най-същественото…
Необикновеното може да се появи единствено в люлката на обикновеното.
Парадоксът на поклонничеството: търсената от него истина не е в земята, а в небето. Дори да прилича на археологическа експедиция, то е много повече. Краката престават да стъпват тежко по твърдината; те политат на крилете на мисълта.
Не бива да бъркаме очите с погледа. Първото е материя, второто – светлина. Едното е свързано с тялото, другото – с душата.
Родиш ли се израелец или палестинец, бързо избираш своя клан, защото чрез кръвта, празненствата, празниците, спомените, а понякога и чрез траура и мъката, човек се свързва с общността. Срещал съм все пак израелци и палестинци, които не приемат конфликта, взел за заложник способността им за мислене; те страдат от невъзможността да правят публично анализи, да сравняват всички за и против, да създават място за дискусии, т.е. за обмен на мнения. Омразата към другия винаги е криела една фундаментална нетърпимост – отхвърлянето на комплексното. Хората внасящи нюанси, онези, които забелязват трагедията и не я замитат под чергата с помощта на партизанщината, са в трудно положение: на тези разпнати на кръст хора им се изключва говорът и направо им се лепва етикет на антиарабски или антисемитски настроени.
Ако схващаш нещо от настоящата ситуацията в Йерусалим, значи зле са ти я обяснили.
Некомфортно нещо е ясната мисъл. Няма нищо по-лошо обаче от комфорта, който води до смъртта на другия. Мързел на радикализма и аскетизъм на умереността.
От гледна точка на човечеството всички войни са братоубийствени.
Мечтая си един ден, по-точно на някой 10 ноември, в Осло да кацнат генетици, за да получат Нобеловата си награда за мир, поради това, че са допринесли, както е по волята на Алфред Нобел, „за сближаването на народите, за премахването и намаляването на числеността на редовната армия“. За съжаление, трудността не се изразява в това да кажеш, а в това да те чуят.
Историята на човечеството се свежда до известно напрежение между два архитектурни елемента – стената и моста. Действат в противовес. Стената разделя, мостът събира. Първата забранява, вторият разрешава. Едната е израз на недоверие, другият – на доверие. Очевидно се нуждаем и от двата. Само че пред стените предпочитам мостовете.
Йерусалим е едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, и развява знамето на тройната си легитимност… Йерусалим ни буди. Или по-точно Бог, посредством този град. Предизвикателството, отправено от Бог към вярващите – и към невярващите, – надхвърля онова, което те си представят; Бог не им казва: „Разберете ме!“, а им крещи: „Разберете се!“… В Йерусалим, повече от всякъде другаде, Бог ни провокира, не само ни тласка към божественото, а отправя зов към човешката ни природа в нейната множественост, съставност, вкус към хармонията. Ще се покажем ли някой ден способни да приемем предизвикателството на Йерусалим?
––––
Източник: Вяра и Дело, брой 6 (44), година IX, декември 2023 г.
