Eлисавета Георгиева
Преди войната, в мирния живот, биват убити човешки души, потискан бе човешкият дух и хората толкова свикнаха, че дори престанаха да забелязват ужаса от това убийство.
Но всичко материално е само символ и знак на духовната реалност, всичко външно е само проявление на вътрешното, всичко, което принуждава и нарушава, е лъжливо насочена свобода. Човек може вътрешно да разбере войната само от монистична, а не от дуалистична гледна точка, тоест виждайки в нея символиката на случващото се в духовната реалност.
Може да се каже, че войната се случва някъде в облаците, в други светове на битието, в дълбините на духа, а в реалността се виждат само външни признаци на случващото се в дълбините. Физическото насилие, което кулминира в убийство, не е нещо, което съществува само по себе си, като независима реалност, а е признак на духовно насилие, което се случва в духовна реалност на злото.
Природата на войната, като материално насилие, е чисто отразяваща, символична, симптоматична, а не независима. Войната не е източник на зло, а само рефлекс към злото, признак за съществуването на вътрешно зло и болест. Природата на войната е символична. Такава е природата на всяко материално насилие – то винаги е вторично, а не първично.
Николай Бердяев, руски и украински философ и писател
Източник: „Мисли за естеството на войната“
