Трябва да призная, че винаги ми е било трудно да говоря за Коледа. Защо Църквата празнува Рождество Христово, а хората в нея – Коледа?! Уж са едно и също, но в действителност – различни както хокея и фигурното пързаляне. Мнозина ще кажат, че двата спорта не са чак толкова различни; най-малкото защото ги свързва общата реалност на замръзналата вода. Сигурно е така. Днес не може, а и не бива да споря. Но се опасявам, че ледът е твърде хлъзгава реалност. И танцуващите върху нея алегории – твърде уязвими. Затова ще бъда лаконичен.
„Коледа“ е стара, забравена дума. Със значение зова, известявам. От същия корен е и съвременният глагол call. Някога – много отдавна, оттам е тръгвала идеята за календар и за време. По-късно думата е означавала празнично биене на камбана, а днес – просто звън на мобилен телефон. Излишно е сякаш да ви припомням за съвременните кол-центрове. Звъниш на някого, за да му продадеш нещо. Повече продажби – повече пари. Повече пари – повече лукс. Повече лукс – повече празничност. Само дето Коледата вече не е същата. И празничните камбани отдавна са се превърнали в борсови звънчета[1].
Но човек често предпочита именно това. Защото коледният кич е някак неангажиращ. А и действа антистресово. Правим подаръци. Получаваме подаръци… Както казва народът: „дал Колю, взел Колю“. И ако в суматохата се окажем на далавера – берекет версин…
Виж, с Рождеството на Господа, нещата не стоят точно така. То ни ангажира. Както някога е ангажирало влъхвите и витлеемските овчари. Изисква от нас да отворим душата си. Да чуем ангелското славословие. Нещо повече! Изисква самите ние да участваме в този ангелски хор… Нали затова Бог стана човек. За да ни издигне отвъд естеството. По-горе от ангелите дори! Дори от небесата – по-горе. Бог стана човек, за да сподели с нас своята божественост. За да бъдем като Него.
Николай Петков,
свещеник и писател
––––
Източник: Вяра и Дело, брой 6 (44), година IX, декември 2023 г.
[1] Известяващи понякога margin call – пълна загуба на активите, фалит.