Меню Затваряне

Представяне на книгата на проф. Калин Янакиев „Християнска публицистика (2016-2023 г.)“

Маргарита Генчева

„Не съм искал с тази книга чисто и просто да ядосам някого. Когато писах тези текстове, аз бях убеден, че темите, върху които те са писани, се нуждаят от истинно осветляване, от разобличаване на лъжата“ – с тези думи проф. дфн Калин Янакиев обрисува целта на своята нова книга „Християнска публицистика“.

Представянето на сборника му с публицистични статии и есета, писани от него в периода 2016 – 2023 г. беше част от културната програма (13 декември, петък) на тазгодишния Софийски международен панаир на книгата в НДК.

В основната проблематика на книгата ни въведоха Тони Николов, главен редактор на „Портал Култура“, на списание „Култура“, и доц. д-р Мартин Осиковски, преподавател по история и философия.

Тони Николов отбеляза, че това е книга за въпросите пред християнската съвест. Може ли Божието милосърдие да е страшно? Как се отнасяме с бежанците, как действаме към тези, които са ни най-близки, а как се отнасяме към другите? Една от историите в „Християнска публицистика“ разказва за съдбата на деца в бомбоубежище. Срещайки се със съдбата на бежанци и страдащи от война хора, е добре да си спомним, че една детска сълза струва повече от целия свят по думите на Достоевски. Калин Янакиев поставя като проблем пред съвестта ни и историята на едно момиче, хвърлило се под колелата на влак. Разделът, с който завършва книгата, е болезнен, но важен, защото разобличава т.нар. руски „православен“ джихадизъм. Като заключение, Тони Николов подчерта, че текстовете в тази книга очертават свят на вярата, на отстъплението от вярата, но и свят, в който се намираме и ние. Затова не можем да останем безразлични към въпросите, които повдигат всички тези истории и герои, за които се говори в публицистиката на проф. Янакиев.

Мартин Осиковски направи паралел между времето на триадологичните и христологичните спорове във Византийската империя, когато е било много трудно да минеш по някой площад и да не станеш свидетел или да не бъдеш въвлечен в някой богословски спор за двете природи на Иисус Христос, за волите Му и т.н., с днешното време. В съвременността площадното богословие е във възход, като основна тематика е защитата на „християнските традиционни ценности“. Лесно могат да се открият бивши блогъри, инфлуенсъри, които да поучават останалите в богословие. Нашето време обаче се различава по това, че днешните „площадни богослови“ преследват користни цели, които се опитват да реализират на светско-политически терен.

Според Мартин Осиковски книгата „Християнска публицистика“ е „сериозна задълбочена критика, а в някои случаи противоотрова срещу бръщолевиците на днешното площадно богословие“.

Есетата на професора, събрани в книгата, започват от 2016 г., когато с две събития в световен мащаб (референдумът за Брекзит и първият мандат на президента Тръмп) се маркира символично надигането на главата на новото „ревнителство“. Някои от любимите теми на това „ревнителство“ са църквата в Украйна, Критският събор, „руският джихадизъм“, който „ревнителите“ обичат и др. под.

Накрая проф. Калин Янакиев представи новата си книга, прочитайки една своя публицистична статия в нея, която може да се определи като съвременна християнска проповед. Статията ще намерите в книгата му, както и на сайта на „Портал Култура“, където е публикувана за първи път.

И, да – представям си как всички тия биха могли да чуят това тази година. Да го чуят и да видят после как – не можейки да бъдат спрени от никаква охрана, изпреварвайки всички изпъчени жреци, „стопани на Кремъл“ и владетели на „ядрени копчета“ в него – на пасхалната трапеза през тази година сяда онзи разстрелян украински пленник, когото видяхме заснет да допушва последната си цигара, без да трепва пред убийците си; онези, избити в Мариупол бременни и майки с кърмачета; онази, жива, но затворена в „рехабилитационен център“ дванайсетгодишна Маша от град Ефремов, разделена с баща си заради „вражеската“ си рисунка. Да, биха могли да го видят, защото е много, много по-естествено с Наинската вдовица, с Иаир и дъщеря му, с изцеления от страната Гадаринска, с изправената „в събота“ прегърбена жена – да седнат те, а не днешните манихеи, фарисеи и идолопоклонници на руския истукан!

Posted in Нови книги, Публицистика

Вижте още: