Маргарита Генчева
„Смъртта е погълната от победа…“ — отец Александър Шмеман
На 27. 02 в книжен център „Гринуич“ (София) от 18:30 ч. беше представена книгата с непубликувани досега на български беседи на протпр. Александър Шмеман – „Литургията на смъртта“, изнесени през 1979 г. в Православния богословски институт „Св. Владимир“ (Ню Йорк).
Преводач на книгата от английски език е Борис Маринов, а редактор – Димитър Спасов, дългогодишен преподавател в енорийския център към храм „Покров Богородичен“ в София.
Книгата на отец Александър представиха Знеполски епископ Мелетий, проф. Калин Янакиев и Димитър Спасов, а Тони Николов, главен редактор на “Портал Култура”, беше модератор на вечерта.
Тони Николов въведете зрителите в един от основните въпроси, за които о. Шмеман разсъждава в книгата си – отношението към смъртта в днешния секуларизиран свят.
Епископ Мелетий подчерта, че стойността на книгата е в нейната зададена цел. Отец Александър още в началото на своите беседи казва, че ще търси църковния възглед за смъртта и църковния отговор за смъртта. За всяка трагедия в днешния живот е важно да се борим за своята духовна автономия и да търсим как би отговорил Христос, добави още Знеполският епископ.
Ситуацията на съвременната култура, изключва смъртта и я превръща в нещо, което не е опасно и това е в пълно противопоставяне на християнското усещане за смъртта. Като отговор на ситуацията, протопр. Александър Шмеман започва едно проучване къде се крие автентичният християнски отговор на феномена на смъртта. Открива се в молитвеното послание на опелото. Тук книгата получава, според о. Мелетий втората си стойност: в дъното на нашето църковно разбиране стоят смъртта и възкресението на Спасителя.
Това разбиране обаче е задължаващо за всички нас. Вярата във Възкръсналия Христос е вяра в собственото ни възкресение. В църквата личното и всеобщото е обединено, защото Христовото възкресение е решение на мой личен проблем и екзистенциалният въпрос на мнозина: дали ще ме има след смъртта?
Книгата „Литургия на смъртта“ на о. Шмеман има още няколко прекрасни приноса, които са актуални и от които имаме нужда. Авторът на беседите се спира на добре познати понятия, замъглени обаче в нашето разбиране – покоят, паметта и т.н.
В църковния живот според о. Александър са се промъкнали недоразумения и практики, които са забрава за основния факт, че смъртта е победена. Важно е да внимаваме в съвременното отношение към смъртта като към необратима печал. В този смисъл книгата има и чисто практически последствия. А отговорът, който дава Шмеман на проблема за отношението към смъртта, е завръщането към вярата на Църквата.
Дядо Мелетий отбеляза още, че книгата трябва да се чете и с предпазливост, защото вижда в разсъжденията на Шмеман на някои места превес на личните му богословски схващания пред фактологията на църквата. Например човешко идеализиране на ранната църква и ранните християни от страна на автора и свръхвзискателност към средновековното християнство. Това обаче, продължава Мелетий, не отменя големия принос на книгата, защото тя възкресява в съзнанието ни истини, които могат дори да променят живота ни.
По отношение на живота християнинът трябва да има смелост, не просто да оцелява, а да живее и да гледа нещата в очите.
Проф. Калин Янакиев очерта две разбирания за смъртта, на които се съсредоточава Александър Шмеман и които изобличава от гледна точка на християнското отношение към смъртта.
„Смъртта не е нещо, което трябва да бъде неглижирано или просто да бъде отменено… Бог е дал живота като дар и следователно смъртта е нещо, което е навлязло в него като противник, като зло. Смъртта е последното зло“, подчерта проф. Янакиев. Но християните трябва да помнят, че смъртта е победена. Цялото му изказване може да видите в предоставения запис.
Димитър Спасов е редактор на „Литургията на смъртта“. Той цитира на дошлите на представянето хора откъса, избран да стои на задната корица на изданието с беседите за смъртта.
„Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, поне не през последните няколко столетия. Била е консервирана някъде, в някакъв изолиран отдел… И пред нас стои огромната задача да свържем нашето богословие с Евангелието, защото „ако… Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Светът е обърнат в християнството не от тънкостите на паламитските спорове, а от това невъзможно, нечувано твърдение, че „смъртта беше потъпкана със смърт“.
Александър Шмеман
Димитър Спасов прочете няколко кратки откъса от „Дневниците“ на Шмеман, в които можем да открием мотива на отеца да започне този курс с беседите за смъртта.
„Смъртта е погълната от победа…“, пише о. Александър.
Редакторът на книгата сподели и усещането си от тази книга: сякаш някой те е хвърлил много надълбоко, ти не си сигурен дали можеш да плуваш, но трябва да плуваш. Самата книга г-н Спасов вижда като покана за съвместна работа за изследване на въпроса за смъртта.
Шмеман призовава всички ни чрез беседите да възприемаме смъртта като трагедия, като победа и като надежда.
След представянето на книгата имаше беседа, в която присъстващите успяха да зададат своите въпроси.
Защо ни е нужна Църквата?
Епископ Мелетий сравни този въпрос с въпроса „защо ни е нужно семейството“. Църквата е Тялото на Христа, там, където се срещаме с Христос, умираме и живеем с него. Църквата не е въпрос на клубно участие, подчерта епископът.
За всички ли е Църквата?
Калин Янакиев даде пример, че ако се вгледаме в някоя от хубавите икони на Христос, ще видим в погледа му „очакваща скръб“ – че някой го няма, че някой не е дошъл. Христос е онзи Баща, който чака да дойдат при него всички. Това не е като инквизиторите, които са започнали да говорят от Христовото име. В църквата се влиза лично, а не партийно, каза още професорът.
Обновено: Пълният запис на представянето, публикуван в You Tube канала на Портал Култура на 6.03.2025 г.
