Меню Затваряне

Преображение Господне

Митрополит Антоний Сурожски

Митрополит Антоний Сурожки

Празникът Преображение разкрива пред нас славата на създаденото от Бога творение. През този ден не само Христос се е показал в славата на Отца Си и в Своята божественост на учениците Си. Евангелието ни казва, че Божествената светлина е струяла от Неговото физическо тяло и от всичко, което е заобикаляло Христа.

Тук се натъкваме на нещо, което съкровено ни е разкрито още във Въплъщението Христово. Ако мислим сериозно за това Въплъщение е трудно да го възприемаме без недоумение. Как се е оказало възможно човешката плът, материята на този свят, събрана в тялото на Христа, не само да стане място за вселяване на Живия Бог – така става например с храма – но и да се съедини с божественото така, че и това тяло, пронизано от божественост, да седне вече отдясно на Бога и Отца във вечна слава.

Тук пред нас се разкрива цялото величие, цялата значителност не само на човека, но и на самия материален свят и неговите неописуеми възможности – не просто земни и временни, но и вечни и божествени.

В деня на Господнето Преображение виждаме с каква светлина е призван да блесне нашият материален свят, с каква слава е призован той да сияе в Царството Божие, във вечността Божия… И ако внимателно и сериозно приемем това, което ни се разкрива тук, то би трябвало да изменим най-дълбоко отношението си към всичко видимо, към всичко осезаемо; не само към човечеството, не само към човека, но и към самото му тяло; и не само към човешкото тяло, но и към всичко телесно и веществено, към всичко видимо около нас… Всичко това е призвано да стане място и селение на благодатта Господня. всичко е призвано някога, в края на времената да бъда пропито с тази слава и да засияе с нея.

И на нас, хората, ни е дадено да знаем това, дадено ни е не само да го знаем, но и да бъдем сътрудници Божии в освещаването на сътвореното от Господа. Ние извършваме освещаване на плодове, освещаване на вода, освещаване на хлябове; извършваме освещаване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни и вътре в пределите на Църквата това е начало на чудото на преображението и богоявлението. Чрез вярата човешка веществото, материята на този свят предадена на тленност също от човешкото безверие и предателство, се предава отново в собственост на Бога, приема се от Него и в Бога сега вече наистина (макар и още зачатъчно) става нова твар. Но това би трябвало да се разпростре далеч зад пределите на храма: всичко подвластно на човека без остатък може да бъде осветено чрез него; всичко над което работим, до което се докосваме, всички предмети на всекидневния живот – всичко може да стане част от Царството Божие, ако това Царство бъде в нас и като сиянието Христово на Преображение се разпространява над всичко, до което се докосваме.

Да помислим за това. И, отнасяйки се внимателно и благоговейно към целия този тварен и видим свят, да послужим в него като съработници Христови, за да може той да достигне своята слава и всичко тварно чрез нас да влезе в радостта на Господа.

В духовния живот, дори и в най-простите моменти на човешкото всекидневие, има мигове, които са така прекрасни и удивителни, че ни се иска времето, животът и вечността да спрат в тях и никога да не се случва нищо ново. Това е станало с апостолите, които Христос е взел със Себе Си на планината на Преображението и именно това е изразил апостол Петър казвайки: „Господи, добре ни е да бъдем тук! Да направим три сенника, един за Теб, един за Моисея и един за Илия, и да останем тук огрени от тази невеществена, божествена светлина, обгърнати от този дивен покой“. Тогава нито Петър, нито другите апостоли са успели да забележат онова, което по-късно са известили на другите: че Христос се е преобразил и показал в сиянието на вечната Си слава в момента, когато Моисей и Илия са говорили с Него за предстоящия Вход в Йерусалим и за разпятието. Тук, както на толкова други места в Новия Завет, можем да се уверим, че и апостолите като нас много пъти са виждали светлото и чудесното, без да забележат какво струва то на Христа. (Св. Серафим Саровски казал веднъж на свой събеседник: „Моли Бога за това, което ти е нужно, но помни на каква цена Христос е получил власт да ти го даде“).

Христос е стоял на Таворската планина между Моисей и Илия – единият, представящ закона, а другият – всички пророци – и е беседвал с тях за предстоящото, за това че сега предстои да умре, да се разпъне по Своята божествена любов и човешко отдаване за спасението на света. И в този момент Божествената светлина е проникнала и е обхванала цялото Му естество, а в отговор е засияла човешката Му природа, отдадена до смърт на Живия Бог. И тогава учениците Му са видели Кой е Той: Агнецът Божи, разпнат за спасението на света още преди да бъде създаден светът. И са влезли в славата Божия в същия облак, осенил Синайската планина, където Бог е разговарял с Моисей като със Свой приятел, и им е било толкова добре, че не са се нуждаели от нищо друго, освен да стоят пред лицето на славата Божия. Но и тогава учениците не схванали причината на ставащото, не могли да разберат, че славата Божия им се открива, само защото техният Учител, Господ и Приятел отива да умре. На тях им се щяло да останат в тази радост и да не се отделят никога от преобразения Христос. Но всъщност Моисей и Илия били дошли, за да беседват със Спасителя именно за тази раздяла. И когато учениците пожелали да останат (така както на нас ни се иска в най-светлите моменти времето да спре и да останем в забрава), Христос им казал: „Не! Да си вървим оттук!“ – и ги отвел в долината, от висината на Таворската слава – в ужаса на земната нужда и трагедия. Там те срещнали един баща, отчаян за спасението на детето си, там заварили другите ученици на Христос, които не можели да направят нищо за него и детето му.

Тавор и славата са неразривно свързани със завръщането в мрака и с разпятието, със смъртта и със съшествието на Христа в ада. И едва после, когато всичко това бъде извършено, Господ ще възкръсне в слава – вече неотнимаема.

Нека разберем, че когато ни бъде дадено да съзрем човек или Живия Бог в тази слава, тогава ни е дошло времето с поглед в таворската тайна да влезем в света, в трагичния свят и световния мрак, за да занесем там онази светлина, която свети в мрака и която мракът не може да обземе. Така е постъпил Христос и това е призванието на неговите ученици! Амин.

———–

Източник: „Църковен вестник“, бр. 23, 2003 г.

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Вижте още: