Атанас Димитров – АтаДим
2022-а година е празнична за българския народ и църква година, в която се отбелязват три значими юбилея – 300 години от рождението на преподобни Паисий, 260 години от написването на „История Славянобългарская“ и 60 години от канонизацията на атонския монах.
Емоционалност и всенародна признателност белязаха честванията в Банско, свързани с преподобния Паисий, които изпълниха цялата празнична седмица през м. юни. В Банско се проведоха много събития, посветени на неговия живот и дело и водещ лайтмотив във всяко от тях беше личността на атонския монах и неговия принос не само към държавата, но и към живота на всеки един българин.
Но кой всъщност е о. Паисий? Преподобен, светец? Митичен образ, но реален човек, за който не знаем много, но знаем достатъчно. В Житията на българските светии за него пише:
„Този будител на българския народ се роди в 1722 г. в град Банско от много благочестиви родители. Тяхното благочестие се вижда от това, че брат му Лаврентий, който беше 20 години по-голям от него, прие монашество в Хилендарската обител на Атон и стана игумен на същата обител. Другият му брат – Вълчо, извърши поклонение на светите места в Палестина поради благочестие, а после със свои средства обнови и изписа храма „Св. Иван Рилски“ в Хилендарската обител в 1757 г., обнови цялата Зографска обител в 1758 г., а в 1764 г. съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.
Имащ такива родители и братя, и сам той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци. След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско пострижение с името Паисий и остана там, докато тръгна по България да проповядва на българския народ своята книжка. Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско иго; слушайки разказите на поклонници, пристигащи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното състояние на всички българи; гледайки надменната гордост на гърците, които превъзнасяха своя род заради древната елинска и византийска слава, а българите унижаваха като прости, неграмотни и нямащи история – ревността му пламна като огън и не си даде почивка, нито позволи достатъчен сън на очите си, докато не събра от много книги и не написа „История славянобългарска“. След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също намери и вписа много нещо в своята книжка. Така завърши своята история и тръгна сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – иерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний Врачански, и много други. Къде умря и от каква смърт, остана неизвестно: не умря ли от мъченическа смърт, подобаваща на светите апостоли, понеже така тайно изчезна от попрището на земния живот, без някой да види и да знае нещо за него? В кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли 1798 г. е написано: „йеромонах Паисий поклонник, старец хилендарски, умря в Самоков и вече не се завърна в Света Гора, и го положиха в гроба на отца Никола иерея, и всички казаха три пъти: Бог да го прости!“ Но няма откъде да се види, дали този е Паисий, писателят на „История славянобългарска“, защото тогава имаше мнозина на Атон, които се наричаха с това име, както и всякога.“
Написаното за живота на преподобни Паисий след замонашаването му дава ясна представа за духовната атмосфера, която мотивира написването на неговата кратка, но знаменателна историйца. Добре е обаче да се разгледа и духовната, а и не само, атмосфера на неговото родно място, както и на неговото семейство. По онова време Банско е село в Турската империя, населено единствено с етнически българи, хора със свободен дух и предприемчиво мислене. Мнозина от тях започват да търгуват с различни европейски държави и по времето на преподобни Паисий вече имат свои кантори във Виена, Венеция, Истанбул… Свидетелства за това са запазени не само в градските легенди и родови хроники, но и в много документи, които са налични и до днес. Тези търговци успяват да повишат икономическото благосъстояние на селището и да накарат местното население да мисли за нещо повече, за нещо отвъд ежедневните грижи и тегоби. Свободолюбието на банскалии намира израз в много техни действия, но един акт е особено забележителен – 70 години след като о. Паисий написва своята история в родното гнездо на семейството му е построен най-големият действащ православен храм на Балканския полуостров и в цялата Турска империя. Същият храм, в който след 260 години със сълзи на очи и радостен възторг мнозина ще прославят преподобния Паисий и ще благодарят на Бога за неговото дело.
Интересно е да се отбележат и личностите от най-близкия семеен кръг на атонския монах. За брат му Лаврентий научаваме от него самия, защото го споменава в предговора към „История“-та. За другия му брат Вълчо четем в житието. Научаваме много и от атонските хроники и стенописи (известен е изключително финият образ на хаджи Вълчо като ктитор, който е отлично запазен) както и от родовите спомени и съхранени документи. За х.Вълчо знаем, че е бил изключително богат и предприемчив търговец, който не жали пари и други средства, за да укрепи двете тогавашни български духовни средища на Света гора, но който развива и много богата родолюбива дейност както в родния си град, така и на други места по българските земи. Животът и родословието му са описани и се предават от поколение на поколение като скъп дар и завет.
Именно от тези съхранени родови спомени научаваме и имената на родителите – бащата е Бильо Баанов, а майката – Катерина Баанова, по баща Кундева. Интересен и малко известен факт е, че Катерина има двама братя духовници – йеромонах Йеротей и Серафим митрополит Добробосански, който е първият българин хиротонисан за епископ след падането на България под османско робство. Родословието им е добре проучено и дава ценна информация за поколенията преди тях.
Така образът на о. Паисий придобива по-голяма яснота. За Господ не е трудно да въздигне чеда Авраамови и от камък, но в този случай можем ясно да видим как една личност се формира, изгражда и реализира надграждайки достиженията на предците си. Спорът за родното място на Паисий би трябвало да се провежда с аргументи, в които ясно да се посочва информация за времето, в което е живял и атмосферата в различните населени места, които се посочват като претенденти. Както и с ясното съзнание за щетите, които подобни дискусии биха нанесли върху паметта на един от най-великите българи. Не е случаен фактът, че на иконата, с която преподобни Паисий е канонизиран, са изобразени още двама мъже – братята му Лаврентий и Вълчо. Църквата – като стълб и крепило на Истината – не би могла да подкрепи една лъжа, колкото и правдоподобна да е тя.
Заслужава си да се спрем и върху друг аспект от дискусиите около преподобни Паисий – дали той наистина е светец. Някои казват, че не би могъл да бъде, защото не са ни известни чудеса, които да е направил. Но могат ли тези същите критици да посочат примери за чудеса извършени от св. цар Борис-Михаил или от скъпите за всеки българин св. св. Кирил и Методий? И както те са наречени равноапостолни, така и тук имаме пример за равноапостол – о. Паисий не само събира сведения за българската история и написва книга за това, но и сам разнася тази книжица по цялата българска земя. По онова време за тази дейност е можел да заплати с живота си, защото подобен акт е можело да се изтълкува като бунт срещу султана и неговата власт. Без съмнение това дело е невъзможно без Божие благословение и вдъхновение от Светия Дух.
И ако относно родното място и личността на преподобни Паисий все още се водят спорове, то приносът му към българския род и народ е безспорен. Това беше и основната нишка, която съпроводи всички юбилейни събития в Банско. Местното читалище организира публично четене на „История славянобългарска“, в рамките на което прочетени от родолюбиви банскалии прозвучаха откъси от Историйцата и от Вазовата ода „Паисий“.
В два дни беше проведена и международната научна конференция „Свети Паисий Хилендарски: вселената славянобългарска“, чиито съорганизатори бяха Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Неврокопската митрополия, Община Банско и читалище „Никола Вапцаров – 1894“. В рамките на конференцията бяха представени интересни факти, свързани с живота и делото на преподобни Паисий.
Конференцията беше съпътствана с изложба от рисунки на деца от български неделни училища зад граница. Представени бяха и направени от тях преписи на части от „История славянобългарская“.
Цялата атмосфера на празничност и духовност показа едно – делото на преподобни Паисий е дело осветено, осветяващо и задължаващо. Задължава ни да пазим националното и личното си достойнство, да търсим Бога и да благодарим. За всичко, което имаме и за всичко, което с Негова помощ можем да сме.
––––
Източник: Вяра и Дело, брой 4 (36), година VIII, юли 2022 г.
“Вяра и Дело” е бюлетин на II Каварненска енория на храм “Св. вмчк. Георги”, поддържан, издаван и разпространяван от Атанас Димитров – АтаДим. На страницата Вяра и Дело можете да прочетете и изтеглите всички издания на бюлетина. „Вяра и Дело“ поддържа своя редовна рубрика в Християнство.бг, като публикува онлайн всички материали от своето печатно издание за читателите, до които хартиеният вариант на бюлетина не достига.
