Меню Затваряне

Преподобни Паисий Хилендарски – родоначалникът

Гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев
Картина на Паисий Хилендарски от фонда на МВнР, худ. Никола Кожухаров, м.б. пл., размер 93х78 cм.

Гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев

Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Всяко време ражда своите герои, които като ярки звезди огряват небосклона на епохата, оставайки незаличима диря в историята. Едва ли периодът, свързан с Освобождението на България от турското робство, щеше да роди личности като Левски, Ботев, Вазов, ако предходният период не беше родил титани на духа като преп. Паисий Хилендарски.

Изминали са малко повече от три столетия от падането на България под властта на османските турци, когато се ражда преп. Паисий. Време достатъчно дълго, размирно, скръбно и тежко за народа ни, успяло да заличи напълно спомена за славното минало на държавата ни. Време, превърнало се в обезличително безвремие за българите, които вече страдат както под ярема на друговерците, така и под ярема на своите си, които са започнали да бленуват за възстановяването на една нова Византия, в която ще има преди всичко гърци, ще има сърби, но не и българи.

И целият ресурс на тези нови идеолози е впрегнат не просто да заличи всеки мъждукащ спомен за българското, но и да накара самите българи да започнат да се срамуват от това, че са такива… Дали си даваме ясно сметка, ако не беше делото на преп. Паисий, каква щеше да бъде съдбата на българите? Че онази огромна болка, с която той започна изцелителното си огнено слово „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…“, е преобърнала историята, легнала е в основа за съвременната българска държавност.

Всъщност, гениалните Вазови думи за извършеното от Паисий: „От днеска нататък българският род история има и става народ!“ са истинско прозрение за последиците от създаването на тази книга – малка по размер, но с голям идеен заряд. Както е известно, и преди хилендарския монах са правени опити за възстановяване на историческото минало на българите, но неговата книга е тази, която създава и определя характера на българския национален разказ. Разказ, който ще бъде подет и предаван от ръка на ръка и от уста на уста и ще очертае основните белези на българската идентичност. Затова прав е Вазов, че историческата памет е тази, която прави един род – народ, със собствено лице, способен не само да гледа в миналото си, но и да изгражда своето настояще и бъдещото на децата си.

В идейния свят на преп. Паисий не само политическата самостойност и силата на българските царе заема водещо място, но и светостта, разкрита в живота на десетки светци от българския род. За съжаление, на християнството често се отрежда второстепенно място в историческия разказ на преп. Паисий, докато за него то е опората на българския дух, свидетелство, че този народ има нравствената сила да бъде творец и на духовни блага. За автора на „История Славянобългарска“ светостта и държавата са двата фундамента, които сам Бог е положил, за да може всеки народ да изпълни своята историческа мисия.

И може би най-важното, което трябва да отбележим, е любовта, с която скромният хилендарски монах пише своя труд от Света Гора. Любов към целия български народ и земята, която обитава. Защото, ако не обичаше своите изстрадали, неуки и потънали в мрака на незнанието сънародници, неговото слово нямаше да има емоционалната сила да докосне сърцата на хората и да промени умовете им, така че те да пожелаят да стъпят отново на историческото поприще като свободен народ.

Въпреки множеството страници, изписани в опит за проучване и осветляване живота на скромния светогорски монах, и днес струва ни се, нито делото му е достатъчно осветлено, нито достатъчно популяризирано, а още по-малко достойно оценено. Защото ако Вазов с основание е наречен „Патриарх на българската литература“, то с още по-голямо основание преп. Паисий трябва да бъде наречен „патриарх на съвременна България“, баща на съвременния български народ.

––––

Източник: Вяра и Дело, брой 4 (36), година VIII, юли 2022 г.

“Вяра и Дело” е бюлетин на II Каварненска енория на храм “Св. вмчк. Георги”, поддържан, издаван и разпространяван от Атанас Димитров – АтаДим. На страницата Вяра и Дело можете да прочетете и изтеглите всички издания на бюлетина. „Вяра и Дело“ поддържа своя редовна рубрика в Християнство.бг, като публикува онлайн всички материали от своето печатно издание за читателите, до които хартиеният вариант на бюлетина не достига.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: