Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. като вероятна година на смъртта му. Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.
Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господ душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.
Мощите лежали известно време във водата. Преподобният Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести. Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица. Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал да си отхапе частица, като целувал мощите. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно. Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юници. Оставили животните свободни. Юниците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
През 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър Басарбовски да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“. Днес св. мощи на св. Димитрий се намират в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена” в Букурещ.
Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005, по молба на Българския патриарх Максим Румънският патриарх Теоктист направи безценен дар на Басарбовския манастир – икона с образа на св. Димитър Басарбовски, в която е вградена частица от светите му мощи. Манастирът е издигнат край родното село на светеца и отстои на десет километра южно от гр. Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за съхранение и поклонение. (Жития на светиите. Ред. † Левкийски епископ Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). Синодално издателство, София, 1991 г.)
Скалният манастир „Св. Димитрий Бесарбовски“ се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е и единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен.
В периода на Второто Българско царство (ХII – ХIV век) днешният Басарбовски скален манастир е бил част от голям манастирски исихастки комплекс, обхващащ каньона на река Русенски Лом и притоците Бели и Черни Лом. Във варовиковите скали монасите исихасти (от гр. исихия – мълчание, тишина) са издълбали своите параклиси и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично. Единствената цел, с която пребивавали в постоянна молитва, лишения и безмълвие, била да видят Христа в истинската Му светлина – тази, в която Той се явил на планината Тавор. Св. патриарх Йоаким I (паметта му се чества на 18 януари), който дошъл от Света гора Атонска в Русенското Поломие, също пребивавал в скалните манастири край селата Красен, Иваново и Басарбово. През 1235 г. при царуването на цар Йоан Асен ІІ той бил избран за Търновски патриарх и канонично утвърден за такъв от събора в Лампсак през същата година.
Според исторически изследвания Басарбовския манастир бил посветен на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Ктитор на манастира станала царица Теодора – първа съпруга на цар Йоан Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб (основател на първата владетелска династия на Влахия). От там произлиза и името на манастира. Иванко Басараб като царски тъст притежавал тази земя.
След османското нашествие скалните килии и църкви в различно време запустявали. В османски данъчен регистър от 1479 – 1480 г. се споменава за „Манастир Басарба”. По-късно сведения за светата обител черпим от житието на св. Софроний Български (или Басарбовски, честван на 28 май), живял през ХVI в. като монах в Басарбовския манастир. Споминал се от насилствена смърт в манастира. След неговото погребението на гроба му започнали да стават чудеса. На третата година отворили гроба му и открили тялото му нетленно и благоуханно. Мощите му се намират в Сърбия.
През ХVІІ век в Басарбовския манастир се подвизавал единствения знаен светец от Русенския регион, родом от с. Басарбово – св. Димитрий Басарбовски (чества се на 27 октомври). За това свидетелства преп. Паисий Хилендарски (паметта му отбелязваме на 19 юни) в неговата „История Славяноболгарская”. Св. Димитрий бил духовен пастир на с. Басарбово, прел монашество в Басарбовския манастир. Св. Паисий споменава за година на успението му – 1685. Мощите му били открити по чудесен начин в р. Русенски Лом, срещу манастира. На мощите на светеца ставали много чудеса и изцеления.
На 10 юли 1774 г. завършила една от многото Руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа и бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков († 1805 г., син на генерал-фелдмаршал Пьотр Семьонович Салтиков †1772 г.), трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ, където те стигнали на 13 юли 1774 г.
В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало и много българи, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ. Важна роля за това изиграл преводача българин Димитър Мент Поклонник. Това станало при светителството на Унгро-Влашкия митрополит Григорий ІІ (1760-1777 г.). И до днес св. мощи се намират в катедралата „Св. св. Константин и Елена”, сега Патриаршески храм.
След св. Димитрий не е известно в манастира да е имало монаси. През 1912 година Басарбовския манастир е обект на археологично проучване от изследователя на българските старини Карел Шкорпил.
На 1 май (14 май ст.ст.) 1937 г., деня на св. прор. Йеремия, при светителстването на Доростолския и Червенски митрополит Михаил (†1961) е възстановен Басарбовския скален манастир. Първият жител на манастира е монах Хрисант (†1961 г.), дошъл от Преображенския манастир край Търново. От възстановяването си до скоро в св. обител е имало само по един монах, като последователно са пребивавали монах Партений, архимандрит Севастиан, йеромонах Иларион и други.
На 24 септември 2005 г. е положен основен камък за нов манастирски храм „Св. Преображение Господне”, а на 27 октомври 2005 г. по случай 320 години от успението на преп. Димитрий, с благословението на блаженопочившия патриарх Теоктист († 2007 г.), манастира получи най-скъпоценния дар от Румънската патриаршия – житийна икона с вградена частица от мощите на св. Димитрий Басарбовски.
След дългогодишен застой на строителството на новия манастирски храм, с неуморните усилия на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум и манастирското братство, днес новата манастирска църква „Преображение Господне“ е в процес на цялостно довършване и благоукрасяване, за да посреща за духовна утеха хилядите поклонници, посещаващи св. обител. (Източник: Русенска митрополия)