Ренета Трифонова
Българският светец отшелник Йоаким Осоговски живял през ХІ век.
Заедно със свети Гавриил Лесновски и Прохор Пшински той е сред най-известните последователи на свети Йоан Рилски, почитани у нас като създатели на духовната ни традиция.
Роден е някъде в западните български земи. Веднъж като странник Йоаким дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с него той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. Боляринът му посочил в близост една пещара, която днес се намира недалеч от град Крива паланка в Северна Македония. Като се преселил в тази пещера, преп. Йоаким се посветил на молитва и пост и прекарал остатъка от живота си тихо и праведно. Българите от околността го почитали като свят човек.
Преп. Йоаким Осоговски е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество заедно с преподобните Йоан Рилски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински.
Упокоил се в усамотение на 16 август 1105 г. Тялото му е намерено от местни ловци, на които той някога помогнал в затруднението им и те с голяма почит го навестявали от време на време. Този път те с благоговение погребали тленните му останки, а след това често идвали на гроба му.
След половин век един овдовял свещеник на име Теодор от Овче поле се поселил в мястото, където се подвизавал преподобният, и приел монашество с името Теофан. Преподобният Йоаким му се явявал няколко пъти и му заръчал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заръката на светеца. После построил храм и манастир на името на преподобния. В този манастир и досега се пазят светите мощи на отшелника Йоаким.
Запазени са много свидетелства на хора, на които преп. Йоаким се явявал насън и ги съветвал в трудни за тях случаи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин своя манастир от грабежи. Също така той се явявал в сънно откровение на манастирските братя и ги наставлявал като истински игумен, когато те правели грешки.
В житието на преподобния са записани няколко свидетелства, когато преподобният се явявал на земни жители след упокоението си. Един от тях разказва за болярин, озлобил се против невинния Теофан, поселил се в пещерата на св, Йоаким, който заради озлоблението си бил хвърлен от коня на земята. При падането счупил и двата си крака. Преп. Йоаким му се явил насън и му заповядал да направи дар на манастира и да се помири с игумена Теофан. Боляринът изпълнил заповедта и оздравял напълно.
След освобождението на България от византийска власт (1185 г.) преподобни Йоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет и че братята са длъжни да го посрещнат. Цар Калоян действително посетил манастира.
Годината на своята кончина преподобни Йоаким благоволил сам да открие насън: „Осем години пред голямото слънчево затъмнение“, което станало на 19 март 1113 г. Следователно, преподобни Йоаким Осоговски се представил в Господа на 16 август 1105 г.
–––-
В статията са използвани източници:
Православен календар на БТА на проф. Иван Желев, Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., проф. Йордан Иванов в „Български старини из Македония“, София, 1931 г.