Ренета Трифонова
Монах Макарий е роден около 300 г. в село Джиджбер (сега Шабшир) в югозападната част на египетската делта (Горен Египет). Копт е по произход. В детството и младостта си пасе стада, добива и продава селитра. След това започва да води самотен живот край друго село. Според преп. Йоан Касиан, Макарий „не е научил аристотелевото хитрословие“. На 30-годишна възраст се оттегля в Скитската (Нитрийска) пустиня. Започнал монашеския си път в ранна възраст, светецът бързо достига върховете на духовния живот, получавайки почетното прозвище „отроко-старец“. Той става основател на монашеско селище в египетската Нитрийска пустиня, отличаващо се със суровата строгост на живота на своите жители. След 12 години около него се събират достатъчен брой последователи. Към 356 г. селището се разраства още повече. Според преп. Йоан Касиан, който посетил скита след смъртта на Макарий, там имало 4 общности, всяка със свой свещеник и своя църква.
Апофтегмите споменават две посещения на Макарий при св. Антоний Велики (през 330-340 г.). Може би по съвета на св. Антоний, той приема свещеничеството на 40 години. По време на арианските гонения през 374 г. той е заточен от император Валент и епископ Луций Александрийски за няколко месеца на остров Делта заедно със св. Макарий Александрийски и други монаси. През 388 г. св. Макарий посетил пустинята Нитрия за последен път. През 391 г. светецът починал на 90-годишна възраст.
Нито съвременниците на св. Макарий, нито следващите източни автори до Средновековието съобщават нещо за съществуването на неговите произведения. Единственият древен автор, който споменава писмените трудове на монаха, е западният теолог Генадий от Марсилия (Генадий Марсилски, бел. ред.), живял в последната третина на 5 век. Генадий твърди, че Макарий е написал „само едно (unam tantum) послание“, известно като „Послание към чедата“.
Произведението „Духовни беседи” започва да се използва широко на Изток едва след победата на исихастите, в чийто кръг те се ползват с най-голям авторитет (например св. Григорий Палама през XIV в. директно ги цитира като произведение на св. Макарий Велики). Преводите на тези разговори са добре известни и в Русия – техни фрагменти са включени от св. Теофан Затворник в руския превод на Добротолюбието.
Името на св. Макарий Велики се свързва в ръкописната традиция с голям брой произведения, наречени „Макариевски корпус“. Редица критични изследователи поставят под въпрос приписването на корпуса на Макарий Велики. До 20 век „Макариевският корпус” включва 50 „Духовни беседи” (по-късно наречени „Сборник II”). През 20 век са открити още 7 „Беседи“, 64 „Слова и послания“ („Сборник I“) и 28 „Нови омилии“ („Сборник III“). Има и „Сборник IV” (непубликуван), който включва 26 „Слова”, които практически съвпадат с произведенията от „Сборник I”. Особено място сред творбите заема „Посланието към чедата”, което има стилови и лексикални особености.
Някои изследователи (главно протестантски) се опитват да свържат теологията на „Макариевски корпус“ с ереста на месалианите (евхитите), които са отричали сотириологичното значение на църковните тайнства, но не представят убедителни аргументи в полза на тази хипотеза.
Тропар на преподобния, гл. 1:
Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.
Кондак, гл. 1:
С блажен живот завършил житието си,
с мъченическите ликове достойно се въдворяваш в земята на кротките, богоносни Макарие,
и пустинята като насели като град, приел си благодат от Бога за чудеса,
затова те и почитаме.
Виж още: Молитви от св. Макарий Велики в Православния молитвослов
––––––––––––––––
Източник на текста за св. Макарий: azbyka.ru